АПОКАЛИПТИЧНА ЗАБЛУДА ПО ВРЕМЕ НА КОВИД-19

от Елиас Бразил де Суза – директор на Библейския изследователски институт към Генералната конференция на ЦАСД

Във времена на глобални процеси, подобни на настоящата пандемия КОВИД-19, се разкрива плодовита почва за апокалиптични спекулации. Преди да представим някои есхатологични приложения към КОВИД-19, би трябвало да си спомним, че много други епидемии и пандемии са връхлитали човечеството през цялата история.

През 430 пр.Хр. опустошителен мор, за който се вярва, че е тиф, поразява Атина. Той започва по време на Пелопонеската война, продължила три години, в която вероятно загиват между седемдесет и сто хиляди души – около една четвърт от градското население. Докато болестта обхваща града, много атиняни се отдават на разюздани удоволствия на плътските си инстинкти. Виждайки, че загиват хора от всички прослойки на обществото, „те заключават, че набожните и безбожните споделят еднаква участ и … никой не очаква, че ще оживее, за да дава сметка и да заплати с наказание са волностите си.“

През 541 г. сл.Хр. Византийската империя е обхваната от това, което ще бъде наречено първата истинска световна пандемия. Позната още като Чумата на Юстиниан, тя била причинена от бактерията Yersinia pestis, от която загиват милиони хора. Чумата породила есхатологични очаквания, като някои вярвали, че шестте хиляди години от сътворението ще се изпълнят между 492 и 508 сл. Хр. Така мнозина виждали в тази пандемия предвещания за Христовото пришествие и последния съд През 1340 г. Чумата на Юстиниан показва отново грозната си глава, но този път с ново име: Черната смърт. Нищо подобно не се е случвало преди. Чумата поразява Европа с безмилостна ярост, убивайки една трета от населението и заличавайки от картата цели градове. Някои виждали чумата като демонстрация на Божия съд над греха и „предвестник за края на света.“ През 1918 г. се появява грипен вирус, който убива повече хора, отколкото всяка друга болест в човешката история. Въпреки, че Черната смърт от 14 век взема жертви в много по-голямо съотношение спрямо населението, в действителност този грип убива повече, отколкото чумата, дори повече от съвременния СПИН. Епидемиолозите оценяват, че „той причинява смъртта наймалко на петдесет милиона души по целия свят, дори броят на жертвите може да достигне до сто милиона.“  Не е учудващо, че този грип също допринася за разпалването на религиозна треска и влиза в ролята на „мощна акушерка на пророчески и есхатологични вярвания.“

Могат да бъдат споменати и други епидемии, но за настоящето изложение е достатъчно да отбележим два момента: От една страна научихме, че човешката битка със света на микробите по никакъв начин не е уникална за КОВИД-19. Всъщност, човечеството е под меча на микроскопичните неприятели още от навлизането на греха. От друга страна, подобно на други значителни кризи – такива като войни – пандемиите мога да разпалят есхатологична треска, и дори след Просвещението някои хора остават податливи на апокалиптични спекулации. Вместо да бъде възприеман като есхатологично събитие, отключващо последните събития, КОВИД-19 би трябвало да бъде разглеждан като индикатор за опустошителните ефекти на греха в нашия свят.

За съжаление, един неблагоприятен ефект от КОВИД-19 надделява и се изразява в сензационни тълкувания на библейската есхатология. Един такъв случай са разпространяваните идеи на Уолтър Файт, зоолог от Южна Африка и адвентист от седмия ден. Същият е автор на книги и говорител на медийното независимо служение Удивителни открития (Amazing Discoveries). За да подсили твърдението, че краят на света е наближил, Файт изгражда есхатологичен сценарий като свързва съвременни събития с цитати от Елън Уайт и библейски текстове.

С креативност на писател на фантастични романи, Файт съчетава конспиративни теории и едно ексцентрично разбиране на адвентната есхатология, за да предаде вест, че краят на света е близо. Принципно не би трябвало да има проблем, когато се проповядва предстоящото завръщане на Христос, което си остава жизненоважен компонент на евангелската вест и блажената надежда на църквата. Проблемът се състои във факта, че изложението на Файт е изградено от: 1) смесица от конспиративни теории, основани на заглавия от новини, и 2) предположение за времева рамка за края на света. Критиката*, която следва, е насочена към тези два аспекта от ученията на Файт и не би трябвало да се възприема като оценка на неговата личност, християнска опитност или мотиви.

Конспиративни теории

В своето изложение, Файт привидно поддържа историческия подход на тълкуване, но изглежда извежда на преден план спекулации като свързва текущи събития с библейски пророчества. Макар коректно да признава, че Исус отнася „мерзостта на запустението“ към разрушаването на Йерусалим от римляните през 70 г. сл.Хр., Файт прави повторно приложение на мерзостта на запустението към бъдеща поява на неделния закон. Правейки това, той пренебрегва историческия подход на тълкуване, който свързва мерзостта на запустението с дейността на папския Рим и преследването на Божия народ по времето на 1200 години, описани в книгите Данаил и Откровение. Парадоксално, тълкуването на Файт се доближава много близо до футуристичния подход на тълкуване, отколкото до историческото разбиране на апокалиптичните пророчества.

За да направи пророческия си сценарий да изглежда правдоподобен Файт твърди, че президентът на Съединените американски щати Доналд Тръмп, вицепрезидентът Майк Пенс и Антъни Фаучи – който служи като директор на Националния институт за алергии и инфекциозните заболявания – са част от йезуитска конспирация за възстановяване на римокатолическото доминиране над света. Обстоятелството, че тези трима мъже участват в прокарването на наредбите свързани с КОВИД-19, е знак, че последните събития са върху нас. На какво основание обаче Файт прави един такъв извод? Изглежда, за Файт доказателствата са очевидни: и тримата мъже са учили в йезуитски училища и следователно трябва да бъдат част от йезуитска схема за възстановяване на римокатолицизма до неговата предишна слава. В действителност, Тръмп и Фаучи са учили в йезуитски училища, а Майк Спенс има католически произход. Твърдението обаче, че тези фактори правят от тях част от един мащабен римокатолически план за възстановяването на предишна мощ, не може да бъде подкрепено със сериозни аргументи. В същия дух, Файт също разбира назначаването на Уилям Бар (римокатолик) на позицията главен прокурор на Съединените щати като друга стъпка в тази римокатолическа машинация. Според Файт, се разнасят слухове, че Бар предприема възстановяване на смъртното наказание. И тъй като вторият звяр от Откровение (САЩ) ще използва смъртното наказание, Файт разбира назначаването на Бар като имащо пророческо приложение. Всъщност, Бар възстановява смъртното наказание „за екзекуцията на пет затворника, осъдени за убийство на деца и възрастни хора.“ Но идеята, че действията на Бар имат отношение към пророчеството от Откровение 13 гл., поставя под въпрос достоверността на твърдението. Следвайки същата логика, Файт вижда също назначаването на Брет Кавано във Върховният съд – който между другото е римокатолик, като друг елемент в тази обширна мрежа от йезуито-католическо възстановяване на католицизма.

Веднага след като излага вижданията си за влиянието на католицизма, Файт споменава Джон Хенри Нюман (1801-1890) – англикански свещеник обърнат към католицизма и по-късно станал кардинал. Файт твърди, че обръщането на Нюман разрушава протестантизма в Англия.

Такова твърдение изглежда преувеличава историческото значение на обръщането на Нюман в католицизма. Нещо повече, от теологична перспектива изказването на Файт изглежда омаловажава близките сходства между англиканската и римокатолическата църкви. В същия контекст, Файт се позовава на канонизирането на Нюман от папа Бенедикт ХVІ с информация, която не може да бъде потвърдена от надежден източник. Например, Файт твърди, че папата е изкопал останките на Нюман, държал плесенясалите кости в ръцете си и наредил костите да бъдат разнесени по целия свят и да бъдат обект на поклонение. Направеното проучване във връзка с това твърдение разкрива, че възстановката на Файт е лишена от историческа достоверност. В действителност, Ватиканът решава да премести останките на Нюман от малко гробище близо до Реднал – място на първичното погребване, в мраморен саркофаг в църквата на бирмингамската Оратория – общност, основана от самия Нюман. И когато гробът бил отворен, тленните останки на Нюман мистично липсвали. Единствено останала незначителна купчина от разни материали – „месингови, дървени и платнени артефакти.“ Празният гроб бил научно предсказуем: според мнението на медицинските професионалисти, присъствали на ексхумацията, влажната глина от областта, съчетана с плесен, в която ковчегът на Нюман бил обвит, правела условията идеални за бързото и напълно разлагане на трупа.“

Като се има предвид измисления разказ на Файт за костите на Нюман, можем да се учудим до каква степен изложението на Файт произлиза от фантастично настроено въображение, което определено се противопоставя на сериозното проучване. Ако описанието на Файт за папата, който държи костите на Нюман, може да бъде взето като мярка за съобразяването му с фактите, можем да се запитаме: колко много от пророческите предсказания на Файт се придържат към същите стандарти. За съжаление много от връзките, които Файт прави с текущи събития и пророчески изпълнения произлизат от богата фантазия, отколкото от сериозен ангажимент с библейския текст и исторически източници. За Файт, присъствието на католици в правителството на Съединените щати и Върховния съд е показател за римокатолическа конспирация. Какво обаче да се каже за протестантите, евангелистите, мормоните и светските хора, които най-вероятно надминат по брой римокатолиците в правителството на Съединените щати? Нещо повече, фактът, че някой принадлежи към римокатолическа институция, прави ли това от него агент на йезуитите? За Файт отговорът на този въпрос е недвусмислено „Да!“

Файт претендира, че нe пропагандира конспиративни теории, но неговите изявления посочват нещо друго. Той вижда пророческо изпълнение не само в Съединените щати, като вече посочихме, но също в движения между ислямски лидери, ортодоксални равини, министър председателя на Израел, турския президент и лидера на Русия, Владимир Путин. Той се позовава също на нашествието на скакалци в Африка и доклад за дислоциране на американски войници в Европа, като част от широка мрежа от събития, сигнализиращи за предстоящо разгръщане на есхатологични събития. С особена сръчност, презентацията на Файт втъкава всичко в една шарена черга на есхатологична заблуда. Все пак, един по-голям проблем лежи зад есхатологичната спекулация на Файт: неговата склонност към посочване на време, нещо, което сега ще разгледаме.

Определяне на време

Разграничавайки между категорично определяне на време (точна дата) и некатегорично определяне на време (приблизителна дата), Файт изглежда склонен да поддържа некатегорично определяне на време. Но как може Файт да посочва такова „некатегорично определяне на време“ като се имат предвид библейски текстове, такива като „А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец“ (Матей 24:36)? Файт твърди, че такъв прочит прави знанието за деня и часа недостъпно дори за Исус, което разбира се е лишено от смисъл, понеже Исус е едно с Отец. Очевидно Файт пренебрегва стандартното тълкуване, че като човек на земята Исус доброволно ограничава Своето познание и сила до възможностите на човешките същества, така че Неговият съвършен живот да бъде пример за това, как трябва да живеем, и Неговото служене да бъде образец, който да следваме с помощта на същото божествено ръководство и помощ, които са били на Негово разположение (виж Лука 2:52).

Вместо да се придържа към библейския текст, той се позовава на брошура от Джеймс Уайт, озаглавена „Второто Пришествие“, съгласно която глаголът „зная“ би трябвало да се преведе като „огласявам, оповестявам, съобщавам“. От този начин на превеждане следва, че други могат да знаят времето, но само Отец има властта да го „оповести“. Файт се позовава също на 1 Коринтяни 2:2, където глаголът „зная“ би могъл да се преведе „оповестявам, обявявам, правя познат“: „Защото бях решил да не зная [да не оповестя] между вас нищо друго, освен Исус Христос и то Христос разпънат“ (1 Кор. 2:2). Проблемът с този вид тълкуване е, че се пренебрегва контекста и действителния смисъл на изречението, в който глаголът е поставен.
Смисълът не може просто да бъде извличан от една дума в даден текст и да се настоява, че същата дума има същия смисъл в друг пасаж, без да се обръща внимание на контекста. Макар че знаците за Второто Пришествие, записани в Библията, несъмнено могат да позволяват на вярващите да знаят, че краят е наближил, Файт претендира за степен на точност, която не може да бъде потвърдена от библейския текст. Например, Файт се опитва да обоснове неговото „некатегорично определяне на време“ с изказване от Елън Уайт, съгласно което земята е била под грях за около шест хиляди години. За да подсили тезата си, Файт прибягва до друг цитат от Елън Уайт, където тя казва, че Исусовото кръщение е извършено четири хиляди години след грехопадението на Адам:

„Христос, в пустинята на изкушението, зае мястото на Адам, за да премине прези изпитанието, което Адам не успява да издържи. Тук Христос победи в полза на грешника, четири хиляди години след като Адам обръща гръб на светлината на неговия дом. Разделено от светлината на Божието присъствие, човешкото семейство се отдалечава със всяко отиващо си поколение, по-далеко и по-далеко от първоначалната чистота, мъдрост и познание, които Адам притежава в Едем. Христос понася греховете и слабостите на човешката раса, така както се проявявали, когато Той идва на земята, за да помогне на човека. В полза на цялото човечество, натоварен със слабостите на падналия човек, Той устоява на изкушенията на Сатана във всички точки, в които човекът може да бъде нападнат.„

Следователно, кръщението на Исус през 27 г. сл.Хр. поставя началото на последните две хиляди години земна история. При тези изчисления, в 2027 г. ще бъдат завършени шестте хиляди години от земната история. Но преди някой да заключи, че Христос ще се завърне през 2027 г., Файт бързо заявява, че „шестте хиляди години“ през времето на които „Сатана се е борил да запази земята като притежание“ трябва също да включват краткото време, което Сатана ще има след хилядата години, за да мобилизира силите си за последната битка срещу Бога. Разбира се, макар че не знаем колко дълго Сатана ще провежда този процес на мобилизация, този период трябва да бъде изваден от шестте хиляди години, което означава, че Исус може да се завърне известно време преди 2027 г. Файт заявява, че той не определя време за Второто Пришествие на Исус, но в същото време твърди, че ние сме във финалната седмица на земната история, която приключва в 2027 г. Той претендира, че описва това, което Духът на пророчеството казва, но преплитайки цитати от Елън Уайт с библейски текстове, без съобразяване с контекста и по един буквален начин, той посочва време преди което Исус ще се завърне. Какво е това, ако не определяне на време?

Файт не взема под внимание факта, че „четири хиляди години след като Адам обръща гръб на светлината на своя дом“ може да бъде закръглено число, без намерение да се уточнява времето, което изминава между падението на Адам и кръщението на Исус. Всъщност, Елън Уайт казва, че до времето, когато Исус е изкушаван от дявола, грехът е опустошавал света за „повече от четири хиляди години.“

Показателно е, че в друга публикация, Елън Уат посочва, че откакто Сатана надделява над нашите първи родители „повече от шест хиляди години“ са изминали. Изразено по този начин, изглежда ясно, че подобни хронологични твърдения от Духа на пророчеството са приблизителни, а не точни изчисления на точен период от време. Показателно е също, че нито Елън Уайт, нито други пионери тълкуват подобни препратки за четири хиляди и за шест хиляди години с хронологична точност, която Файт им приписва. За достигането на такова определяне на време, Файт свързва заедно списък от цитати от Елън Уайт и от Библията, без сериозно отношение към техния контекст. Правейки това, той пренебрегва някои значителни изказвания от самата Елън Уайт, в които тя наставлява църквата да стои далеко от определяне на дати. Следващите изказвания се представителна извадка на нейната позиция по този въпрос:

„Никой няма истинска вест, когато определя времето кога Христос ще дойде и кога не. Бъдете уверени, че Бог не дал на никого авторитет да каже, че Христос забавя идването Си пет години, десет години, или двайсет години. „Затова бъдете и вие готови, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син идва“ (Матей 24:44). Това е нашата вест, самото послание, което трите летящи всред небето ангели прокламират. Работата, която трябва да се свърши сега, е прогласяването на тази последна вест на милост към падналия свят.

Много адвентисти са чувствали, че ако не насочат тяхната вяра към определено време за идването на Господа, те не могат да бъдат ревностни и усърдни в работата си. Но тъй като надеждите им отново и отново са възбудени, само за да бъдат разбити, тяхната вяра получава такъв шок, че става почти невъзможно да бъдат впечатлени от великите пророчески истини. Многократните усилия за намиране на нови дати за началото и края на пророческите периоди, и неразумните разсъждения, необходими за поддържане на такива позиции, не само водят умовете далеч от настоящата истина, но хвърлят презрение върху всички усилия за обяснение на пророчествата. Колкото по-често се посочва определено време за Второто Пришествие и колкото по-нашироко се разпространява, толкова по-добре са удовлетворени целите на Сатана.

Ясно заявих на тези фанатични групи, по време на заседанието на лагерното събрание в Джаксън, че те бяха вършили делото на противника на душите; те бяха в тъмнина. Твърдяха, че имаха голяма светлина относно края на благодатното време, което трябвало да приключи през месец октомври 1884 г. Публично заявих там, че Господ благоволи да ми покаже, че няма да има определено време във вестта, дадена от Бога още през 1844 г. Нашата позиция е чакане и бдение, без оповестяване на време между края на пророческия период в 1844 г. и времето на завръщането на нашия Господ.

Хората няма да имат друга вест за определено време. След този времеви период (Откровение 10:4-6), достигащ от 1842 до 1844, няма да има проследяване на определено пророческо време. Най-дългото изчисление достига до есента на 1844 г.“

От цитатите по-горе става ясно, че Елън Уайт не подкрепя спекулации относно времето на Исусовото завръщане или края на света. В действителност, тя предупреждава срещу подобни предположения, защото те „отвличат умовете от настоящата истина“ и по-добре служат за „целите на Сатана.“

Заключение

Много сърца се отварят за Евангелието по време на криза, тъй като хората осъзнават своите ограничения и крехкостта на човешкото и общественото състояние. Такива духовни търсения обаче, не могат да бъдат посрещнати със сензационни предсказания, конспиративни теории или определяне на време. Тълкуването на Божието Слово трябва да бъде основано на истината, а не на объркващи очаквания, породени от апокалиптична фантазия. Всъщност, ексцентричните тълкувания на пророчествата за края на времето служат само за разпалване на емоционална възбужда и дискредитират вестта на църквата за края на времето.
Нашето проповядване и прогласяване трябва да бъдат съсредоточени в Исус Христос –

Неговата любов и грижа за един страдащ свят, и Неговото предложение за прощение и възстановяване на всичко. И разбира се, нашата вест със сигурност включва прогласяването на скорошното завръщане на Исус. Няма нищо погрешно в проповядването относно знаците за края. Самият Исус, когато е запитан за знаците на Неговото Пришествие, говори на учениците Си за войни, „глад, болести и земетресения“ (Матей 24:7; Марк 13:8; Лука 21:11). Но вестта за края на времето трябва да бъде основана по-скоро на Божието слово, отколкото на заглавия на новини или спекулативни разбирания за текущи събития.

Показателно е, че когато учениците питат Исус за времето на Неговото Пришествие, Той им казва: „Не е за вас да знаете времена или сезони, които Отец е поставил в собствената Си власт“ (Деяния 1:7). Тогава Той обещава: „Но ще получите сила, когато Святия Дух дойде върху вас, и ще бъдете свидетели за Мен в Йерусалим и в цяла Юдея, и Самария, и до края на земята (Деяния 1:8). Последователите на Исус искат да знаят времето, но Христос пренасочва тяхната загриженост към дара на Духа и проповядване на Евангелието. И така, докато пандемията КОВИД-19 помита света, нашият фокус трябва да бъде отправен към едно по-дълбоко лично посвещение на Исус, така че да можем да обгърнем с Христово състрадание един нуждаещ се и страдащ свят. Чрез силата на Духа можем да станем ефективни свидетели за Исус и така да се радваме на привилегията да бъдем част от най-очевидния знак, че Исус ще се завърне скоро: „И това евангелие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи и тогава ще дойде краят“ (Матей 24:14).