Мануел Пастор взе обгорено парче дърво, което някога е било част от тезгяха на касата в магазина за хранителни стоки. Причината, поради която някой е хвърлил бомба през прозореца на магазина, не беше известна. Може би бившият собственик е имал врагове и това е бил един от начините за разчистване на сметките. Едно обаче беше сигурно Мануел бе твърдо решен това никога да не се случи и с него.

Поради състоянието на магазина той успя да го купи за много ниска цена. Смяташе да го ремонтира и да отвори магазин за хранителни стоки и алкохолни напитки като другите четири магазина, които семейството му вече притежаваше в областта на Ел Монте, Калифорния.

Семейството му започна да се занимава с търговия преди шест години малко след като пристигна в Съединените щати от Панама. Сега фамилията Пастор бе много уважавана.

Мануел нямаше проблеми да получи кредит от доставчиците. Доставчикът на месо за останалите магазини на семейството вече му беше обещал да му осигури всичко необходимо, но при условие, че Пастор ще започне да изплаща кредита си с лихва веднага, след като магазинът започне да печели.

Тъй като магазинът се намираше в латино-американската част на Ел Монте, Мануел беше сигурен, че ще може да поддържа приятелски отношения с клиентите си, чиято културна среда разбираше толкова добре. А проницателният му бизнес нюх и представителната му външност със сигурност щяха да му донесат желания успех.

Облягайки се на опушената стена вляво от входа на магазина, той запали цигара. Мислено вече си представяше къде ще бъдат разположени щандът и хладилната витрина за месо, тезгяхът за готовата продукция и стелажите с хранителни стоки. „Най-отгоре на всеки стелаж ще сложа бутилките вносно вино – помисли си той. Ние латино-американците ценим хубавото вино.“

След това се замисли за младата си съпруга, за която се бе оженил преди шест месеца. Искаше да я направи щастлива. Преди да се запознае с Йоланда, Мануел беше заклет комарджия. Многото му приятели, свързани с конните надбягвания, му даваха съвети за конете. Обичаше да участва в лотарията от Порто Рико и изпитваше истинско удоволствие да играе на карти. Колкото по-висок беше залогът, толкова по-добре бе за него. Веднъж, само за една ръка, загуби на покер 400 долара.

Въпреки че обичаше комара и не можеше да си представи някога напълно да се откаже от него, той знаеше, че сега вече като женен мъж се нуждаеше от известна сигурност и бе убеден, че магазинът ще му я осигури.

Бяха му казали, че магазинът е с размери 12 х 20 метра. Сега, просто ей така, той започна да крачи, за да провери широчината. Когато стигна до средата, забеляза от лявата си страна парче дърво, почти незасегнато от огъня. Навеждайки се надолу, за да го разгледа по-добре, Мануел забеляза, че само 2-3 сантиметра от ъгълчето на дървото са обгорени, докато подът наоколо бе напълно черен. Заинтригуван, той вдигна парчето дърво, за да го разгледа по-добре. Когато направи това, Пастор откри под него една Библия, недокосната от огъня. Прелисти страниците по тях нямаше дори спомен от пожар.

Въпреки че бе възпитан като католик, Мануел не беше религиозен. Но когато се взираше в неповредената Библия сред овъглената стая, той се трогна. „Бог сигурно е запазил Своята Книга помисли си той. Ще направя специален рафт за нея на стената на моя тезгях. Може би Книгата-чудо ще благослови бизнеса ми.“

Мануел завърши ремонта на магазина в края на месец май и към началото на юни вече го бе напълнил с големи запаси от месо, бира, вино, цигари, хранителни стоки и с цял рафт порнографска литература.

Почти веднага, след като отвори магазина, Мануел научи, че Йоланда е бременна с първото им дете. Бизнесът вървеше бавно и Мануел започна да се притеснява как ще издържа жена си и бебето, когато се наложи тя да напусне работа. Йоланда работеше към една фирма и те смятаха да живеят с нейната заплата, докато бизнесът потръгне. И двамата бяха решили да не използват парите от оборота за лични нужди. Вместо това щяха да ги реинвестират в магазина, докато стане печеливш. Но сега, когато очакваха бебе, Мануел знаеше, че жена му не може да продължава да работи. Спомняйки си как Бог по чуден начин бе запазил Библията от огъня, той си помисли, че може би Богът на Библията ще помогне и на неговия бизнес. Без да знае как да се моли, той започна просто да говори на Бога.

– Боже, – каза той, трябва да ми помогнеш, защото върша нещо честно.

Освен разговорите си с Бога Мануел започна да излиза извън магазина си и да кани минувачите да влязат и да видят какво предлага. Накрая пусна няколко реклами по радиото и покани диджей да дойде в магазина му за официалното откриване. Мануел предлагаше подаръци на първите посетители. Тъй като магазинът се казваше „Гуантанамера“, диджеят пусна популярната тогава кубинска песен „Гуантанамера“.

В деня на официалното откриване много хора се отбиха да видят диджея и по този начин се запознаха с Мануел. Бизнесът му започна да се разраства и той набра свои редовни клиенти.

По същото време започна да търси начини за увеличаване на печалбата си. Започна да продава цигари от черния пазар и се включи в някои начинания, които бяха съвсем на ръба на закона. Отвреме навреме, когато го съветваха „да заложи на нещо сигурно“, той играеше по малко и на комар. А към декември, само шест месеца след откриването на магазина, Мануел изплати целия кредит на доставчика на месо. Впечатлен от бързо изплатения кредит, той дори не му начисли лихва.

Към пролетта на следващата година, когато в семейство Пастор се роди малката Алехандра Аурилия, на Йоланда вече не и се налагаше да се върне на работа. А година и половина след откриването на магазина Мануел вече бе изплатил всичките си дългове и вече притежаваше шест къщи, пет даваше под наем, а в шестата живееше със семейството си.

Един ден в магазина влезе млада кубинка, придружена от 5-годишната си дъщеричка. Изящното лице и кроткият вид на жената привлякоха вниманието на Мануел. Тя си купи няколко неща и след като плати за тях, започна да се бори с двете големи торби с покупки. Когато откри, че няма кой да и помогне, а самата тя няма кола, Мануел уреди покупките да и бъдат доставени в дома. След това всеки път, когато г-жа Хернандес отиваше на пазар, той и доставяше храната вкъщи.

Около два месеца след като Мануел се запозна с г-жа Хернандес, пред „Гуантанамера“ спря черна лимузина с чикагски номера. В магазина влезе висок, тъмнокос мъж, облечен в копринен костюм. Когато се приближи към магазина, Мануел тъкмо показваше на един нов служител как да подрежда кутийките с бира. Направи се, че не вижда непознатия.

Човекът застана в края на стелажите, където Пастор работеше с новия служител, и извика:

– Мануел!

Приближавайки се към него, Пастор го попита подозрително:

– Откъде знаете името ми?

Мъжът се усмихна и каза:

– О, познавам те! Освен това знам, че макар съседите да те харесват и уважават, ти имаш здрав ум и изобщо не си глупав.

Веждите на Мануел се повдигнаха.

– Откъде знаете толкова много неща за мен?

Очевидно стараейки се да разведри обстановката, мъжът каза:

– Благодаря ти, че помагаш на жена ми.

– На жена ви?

– Да. Жена ми говори само хубави неща за теб. Аз съм г-н Хернандес.

Мануел протегна ръката си към г-н Хернандес, но леко се запъна, докато говореше.

– Е, радвам се да се запозная с вас. Но трябва да си призная, че съм малко изненадан. Смятах, че г-жа Хернандес е или вдовица, или е разведена, защото тя никога не е споменавала за съпруга си.

– Жена ми не е много приказлива. Не ни допада хората да знаят твърде много неща за нас. Но както споменах преди малко, знам за теб доста неща.

Сега вече Мануел бе започнал да се притеснява защо г-н Хернандес се е отбил да го види и изобщо кой беше той.

– Какво още знаете за мен?

– Знам, че обичаш да играеш на комар и че изпитваш удоволствие от печеленето на пари.

Хернандес погледна към новия служител и след това кимна на Мануел да го последва. Човекът мина покрай двата стелажа с хранителни стоки, стигна до касата и заговори по-тихо:

– Имам много изгоден бизнес, Мануел. А когато имам финансова изгода, обичам да поделям добрия си късмет с хора, на които мога да се доверя. Знам какъв човек си и бих искал да се включиш в моя бизнес.

След това той разказа на Пастор как може да краде от милионерите, като използва номерата на кредитните им карти. Мануел нямаше никакво желание да се включва в нещо незаконно, но се страхуваше да откаже, за да не обиди човека и да не го настрои против себе си. Затова каза:

– Много ми допада идеята ви, наистина е интересна. Но в момента ще ми е невъзможно да се включа, защото бизнесът поглъща цялото ми време. Може би за вбъдеще ще можем да работим заедно.

Отговорът на Пастор като че ли удовлетвори Хернандес и след като го насърчи да не чака дълго, елегантният мъж си тръгна.

Седмица по-късно някакъв мъж от Тихуана помоли Пастор да му помогне при някаква операция с наркотици. Обеща му цял куфар, пълен с пари. Мануел отново се измъкна с думите:

– В момента не мога да ти помогна, защото, нали разбираш, трябва да се грижа за магазина и съм много зает. Може би някой ден ще мога да ти помогна, но не сега.

Когато и други започнаха да идват при него с предложения за подобни услуги, Мануел започна да се страхува за живота си и много често имаше чувството, че някой ще го убие.

Един прекрасен майски неделен ден на Мануел му беше много трудно да отиде на работа. Топлото слънце, синьото небе и пухкавите бели облачета като, че ли го подканваха да заведе семейството си на пикник. Алехандра беше вече на 2 годинки, а те очакваха второто си дете. Той с нетърпение искаше да намери нов дом за семейството си, тъй като Йоланда се притесняваше за района, в който сега живееха. През последните няколко месеца бяха станали свидетели на няколко изстрела от леки коли. При друг случай някакъв мъж бе убит, когато се опитал да ограби бара на ъгъла на тяхната улица. Днес Мануел желаеше повече от всичко да изведе семейството си извън града, за да си отдъхнат от напрежението на градския живот. Но, разбира се, на първо място беше грижата му за бизнеса.

Все пак той се утешаваше с мисълта, че в неделя работният ден е по-кратък. Към 2 ч. следобед трябваше вече да е напуснал магазина и тогава можеха да излязат извън града и може би дори да си купят замразен крем „Карамел“. „Алехандра ще е приятно изненадана“ помисли си той.

Мануел се замисли за дъщеря си и за поредицата Библейски истории, която беше поръчал предишната седмица от някакъв търговец, наминал през „Гуантанамера“. Когато момиченцето по-расне, ще му е много приятно да слуша различните истории и да разглежда хубавите картинки. Книгите щяха да пристигнат следващата седмица.

Влизайки в магазина, Мануел включи осветлението и коленичи, за да пооправи списанията и книгите от рафта, вляво от входната врата. След това чу някакъв шум. Обръщайки главата си, той установи, че е застанал пред краката на някакъв мъж. Повдигайки очите си към лицето на мъжа, Мануел видя дулото на пистолет, насочено към него. Човекът с пистолета бе на около 25 години, набит, висок около 175 см. Имаше светла коса и дълга, но добре поддържана брада. Зад гърба му и вляво от него стоеше втори мъж, гладко избръснат, с тъмна коса.

– Ставай! – каза човекът пред него и след това наклони пистолета, докато Мануел се изправяше на крака.

Другият мъж отиде до касата и извади от там всички налични средства. Докато ги наблюдаваше, погледът на Пастор се спря на снимката на Алехандра, която висеше на стената зад касата. „О, Г осподи – помоли се той мислено, искам да отгледам децата си. Не им позволявай да ме убият. Обещавам, че ще Ти предам сърцето си, децата си, семейството си и ще живея за Теб. Ще Ти докажа, че Те обичам. Само, моля Ти се, не им позволявай да ме убият!“

След като вторият мъж взе парите, човекът с пистолета заповяда:

– Добре, сега тръгвай и ще вървиш, докато ти кажа да спреш.

Докато говореше, гласът му се пропука и леко потрепери. „Нервен е – помисли си Мануел. Много малко му трябва, за да натисне спусъка.“

Мануел се запъти към вътрешността на магазина и крадецът го последва, минавайки покрай 14-метровия щанд за месо и към вратата на транжорната за месо. В дъното на магазина човекът каза на Мануел да се обърне надясно. Когато магазинерът се приближи до хладилния щанд за безалкохолни напитки и мляко, мъжът каза:

– Лягай долу!

„Сигурно сега ще ме убият“ – помисли си Мануел, когато легна на пода с лице, обърнато така, че да може да вижда мъжа с пистолета. Но продължи да се моли Бог да пощади живота му.

Крадецът се оттегли през централната пътека на магазина и изчезна през вратата.

Мануел не можеше да повярва на очите си. Мъжете си бяха тръгнали, без да го убият.

– Благодаря Ти, Господи! извика той, скочи на крака и бързо отиде да заключи магазина.

Бързо се обади на полицията, след това коленичи на централната пътека в магазина и се помоли:

„Господи, благодаря Ти, че спаси живота ми. Ще спазя обещанието, което Ти дадох. Предавам Ти сърцето си, децата си, семейството си. Покажи ми какво мога да направя за Теб, за да Ти се отплатя.“

Полицията пристигна и Мануел им даде описание на двамата крадци, но те никога не ги намериха. През този ден Мануел затвори магазина малко по-рано, но не каза на жена си какво се бе случило.

Всяка сутрин от следващата седмица, когато влезеше в магазина, Мануел се молеше. Молитвата му винаги бе една и съща: „Господи, искам да спазя обещанието, което Ти дадох. Изпрати ми някой, който да ми покаже истинската вест от Теб. Искам да отгледам децата си така, че да Ти служат. Сигурно имаш някаква цел с мен, след като спаси живота ми.“

Следващата събота в 12,30 ч. по обяд в магазина влезе някакъв латино-американец, облечен с черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка. Когато видя мъжа, Пастор се развълнува. „Какво хубаво сияещо лице има“ помисли си Мануел. Човекът носеше Библия и когато се приближи до него, нещо подсказа на Мануел, че това е онзи „някой“ с „истинската вест“, за която се беше молил цяла седмица. Той беше толкова сигурен, че погледна към Библията в ръката на мъжа и попита:

– Това за мен ли е?

– Да – отвърна мъжът и му подаде Библията.

– На испански ли е?

– Да.

– Добре – отговори Мануел. – Аз пък ще ви дам нещо на английски.

Пастор се обърна и взе Библията, оцеляла след пожара, преведена на английски. После я подаде на мъжа. Той прие Библията и се представи като Леонард Сантана.

– Искате ли да научите нещо повече за Библията? – запита той.

– Да, искам да я разбера.

– Защо не дойдете с мен в моята църква в сряда вечерта?

– Ще видим – отговори Мануел и подаде визитната си картичка. – Обадете се в сряда.

В понеделник Пастор получи своята пратка с поредицата Библейски истории, която бе поръчал по-рано. Когато се зачете в книгите, се разплака и каза: „Сега вече се срещнах с Великия Бог, на Когото се молех всяка сутрин; Богът, Който спаси живота ми.“

Запазвайки книгите в магазина си, Мануел четеше от тях, когато му оставаше свободно време. Преминавайки през историята за Сътворението, той научи, че съботата е библейският почивен ден. Помисли си: „Ама защо всички църкви провеждат богослуженията си в неделя, първия ден?“

В сряда следобед Сантана му се обади по телефона.

– Мануел, нали не сте забравили, че имахме уговорка днес заедно да отидем на църква?

– О, толкова съм зает.

Но веднага, след като каза тези думи, той си спомни обещанието, което бе дал на Бога. „Това може да е вестта от Господа, за която се моля помисли си той. Не мога да откажа да отида на църква. Обещах на Бога да Го следвам, където ме поведе!“

Затова Мануел бързо добави:

– Вижте какво, няма проблеми! Елате в магазина тази вечер и аз ще ви придружа до църквата.

Обикновено Мануел затваряше магазина в 20,00 ч., но тази вечер го затвори малко преди 19,00 и отиде с Леонард до седмичното молитвено събрание.

Паркираха колите си зад църквата и влязоха от задния вход. Програмата беше започнала. Когато Мануел влезе през задния вход в залата, забеляза, че в тази църква няма икони, и се почувства неудобно. Струваше му се много странно да бъде в църква без статуи на светии. „Все пак аз се молих Бог да ме срещне с истинската Си вест напомни си той и трябва да удържа на обещанието Си.“

Двамата мъже седнаха на задните редове точно, когато пасторът покани присъстващите да коленичат за молитва. Мануел и Леонард също коленичиха. Когато хората започнаха да се молят, Пастор чу много от богомолците да го споменават в молитвите си. Няколко души го бяха забелязали да влиза в църквата със Сантана и се помолиха:

– Благодарим Ти, Господи, че доведе магазинера в нашата църква.

Други се молеха:

– Моля Те, благослови човека от магазина за хранителни стоки! Благослови и семейството му!

Сърцето на Мануел започна да бие учестено. „Откъде ме познават тези хора?“ чудеше се той. След това тихо каза на Бога: „Господи, колко мили са тези хора да се молят за мен и за семейството ми!“

Когато молитвата свърши, той започна да оглежда останалите. „Но аз познавам този човек – помисли си Мануел. Това е човекът, който ми продаде книгите Библейски истории. И онази жена там е моя клиентка. И тази жена идва в магазина ми. И онзи мъж…, и тази жена.“

След като молитвеното събрание свърши, Пастор и Сантана излязоха от църквата на паркинга, но вярващите от църквата се приближиха до Мануел. Ръкуваха се с него, а някои дори го прегърнаха. „Колко приятелски настроени и мили са тези хора“ помисли си той.

Слаба жена поздрави Мануел:

– Чудесно е, че бяхте с нас тази вечер. Няма ли да дойдете да се поклоните с нас на Бога и в събота?

Мануел беше прочел историята за Сътворението от книгите Библейски истории и вече знаеше, че съботата е библейският почивен ден. Помисли си: „Ето една църква, която пази истинската събота от Библията“. Отново почувства Божието ръководство, но молбата и някак го подразни. Ама какво очакваше тази жена от него да затвори магазина си и да започне да ходи на църква в събота още тази седмица?

Той погледна прилежащата към църквата сграда и забеляза, че тя има външна стълба от приземния етаж към втория етаж. Посочвайки стълбата, той каза:

– Виждате ли тази стълба? – попита той и когато продължи, гласът му беше малко безцеремонен. – Нали не очаквате от мен изведнъж да скоча от подножието и да достигна върха?

Лицето и леко се изчерви и тя погледна надолу.

Мануел бързо се качи в колата си и си тръгна. Но съвестта му започна да го измъчва. Знаеше, че е наранил чувствата на жената и съжаляваше за начина, по който и беше отговорил.

Когато се прибра у дома, сподели с жена си, че е ходил на църква.

– На каква църква? – попита тя.

– Не знам. Знам само, че хората там са много приятни. Те се молеха за мен. Молеха се и за теб.

В петък Леонард мина през магазина и го покани на следващия ден да отиде с него на църква. Пастор се ядоса от това предложение.

– Махай се оттук. Да не искаш да фалирам? Не знаеш ли, че съботата е най-печелившият ден за мен?

При тези думи Мануел хвана Леонард под ръка и го придружи до вратата. Застанал до него, Мануел го избута навън и каза:

– Махай се и ме остави намира!

През това време Леонард не каза нищо. Тръгна си бавно, с наведена глава. През останалата част от следобеда Мануел се опита да се съсредоточи в работата си, но постоянно мислеше за Сантана и за начина, по който се беше отнесъл с него.

Тази вечер Пастор занесе в дома си някои от книгите Библейски истории, за да ги чете. Докато чакаше жена си да приключи с приготвянето на вечерята, той прелисти някои от страниците им. Изведнъж очите му попаднаха на думите: „Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; но седмият ден е събота, на Господа, твоя Бог“.

На следващата сутрин Мануел отиде в магазина, но му се струваше невъзможно да се съсредоточи в работата си. Накрая отиде до щанда за месо, разви бялата амбалажна хартия и отряза голямо парче от нея. След това взе черен фулмастер и написа: „Затворено

в събота, Господния ден“. Постави бележката на входната врата на магазина и отиде на църква.

Този път, докато минаваше пред църквата, Мануел обърна внимание на табелата: Църква на адвентистите от седмия ден. Когато влезе, вярващите го приветстваха топло. И Мануел започна да разпознава и други свои клиенти.

Видя една възрастна жена Голита Калдерон. Тя имаше дълга бяла коса, свита на кок. По-късно разбра, че тя била съпруга на продавача на книги или както го наричаха в църквата колпортьора, който му бе продал поредицата Библейски истории. След богослужението тя и съпругът и Филипе го поканиха в дома си за обяд.

На следващата събота Мануел пак отиде на църква и заведе със себе си жена си и дъщеричката си. Този път видя двама мъже негови клиенти, написали му чекове без покритие, когато няколко пъти пазаруваха в магазина му. Фактът, че и те посещаваха църквата, го обезсърчи. Но докато седеше там, си помисли: „Е, никой не е съвършен!“ След това се помоли: „Господи, позволи ми да забравя за тези мъже. Помогни ми да им простя.“

През тази събота Мануел се срещна с още познати и това го развълнува. Познаваше ги като добри хора и все повече и повече започваше да се чувства свързан с вярата, която те изповядваха.

Когато излезе от църквата през този ден, Пастор видя няколко вярващи да напускат прилежащата сграда. Забеляза, че раздаваха храна и дрехи на някакви хора.

– Какво е това? – поинтересува се той.

– Имаме специална програма за подпомагане на бедните. В тази сграда съхраняваме дрехите и храната за нуждаещите се.

Мануел отиде в сградата и видя запасите от храна и рафтовете с дрехи. Въпреки, че си тръгна без да каже дума, той си помисли: „Тези хора наистина се грижат за другите. Загрижени са и за мен.“

В сряда вечерта, когато пристигна на молитвеното събрание, той бе напълнил пикапа си с 50-килограмови торби с храна, които остави в църквата.

Всичко, което Мануел видя, го накара да обикне хората от църквата, а след продължителното изучаване на Библията осъзна, че те наистина се стремят да живеят според принципите на Библията.

Изследвайки собствения си живот, започна да се моли: „Господи, трябва да направиш нещо с мен. Налага ми се да направя някои сериозни промени.“

Продължавайки да изучава Библейските истории и да ги сравнява с Библията, която бе получил от Леонард, Мануел осъзна, че Светият Дух иска да обитава в неговото тяло. Реши, че трябва да спре да пие алколохолни напитки и да откаже цигарите. И наистина се отказа от тези вредни навици. Убеди се, че щом те не са здравословни, от негова страна е много лошо да ги продава на другите хора. Затова изхвърли всички цигари от магазина си и престана да се снабдява с тях. След това се обади на фирмите доставчици на бира и вино, и им каза да дойдат да приберат остатъка от продукцията си от неговия магазин. Но преди да успее да се свърже с една пивоварна, пристигна камионът със седмичната доставка. Мануел посрещна шофьора на камиона с думите:

– Вече няма да продавам бира.

Човекът беше поразен и каза:

– Да не си полудял? Знаеш, че печелиш добри пари точно от тази марка.

– Знам, но вече съм решил.

След като прочете Левит 11 глава, Мануел премахна и всички нечисти храни от магазина си. В рамките на един месец след решението му да пази съботата в магазина не остана нищо, което той не би могъл да продава с чиста съвест на клиентите си.

Но скоро купувачите започнаха да се оплакват. Някои мислеха, че е полудял. Други му пишеха писма и ги слагаха под вратата на магазина. Трети му измислиха прякори, а някои дори го заплюваха, когато вървеше по улицата. Но имаше и такива, които му задаваха въпроси за неговата вяра. Пастори от други деноминации, които бяха негови клиенти, се опитваха да го разубедят, но вместо това той ги призоваваше да приемат всичко, което Библията учи, и да приложат библейските истини в живота си.

Дори семейството на Мануел, които притежаваха останалите магазини за хранителни стоки, застанаха против него. Наричаха го глупак и му казваха, че кара жена си и детето си да страдат поради неговата глупост.

За щастие Йоланда обикна истините на Библията, които изучаваше със съпруга си, и тя го подкрепяше в решението му да угоди на Бога.

Една вечер коленичиха за молитва и докато се молеха, двамата започнаха да плачат.

– Г осподи, бизнесът не върви. Ти знаеш, че нашите клиенти, роднини и приятели ни смятат за глупаци. Какво да правим?

Докато се молеха, и двамата получиха убеждението, че Господ желае да продадат магазина.

Когато отиде да отвори магазина следващата неделя, Мануел видя, че пред вратата го чакат двама мъже. Единият от тях Даниел, бе млекарят, който два пъти седмично снабдяваше магазина му. Вторият бе Луис, негов клиент от Куба.

– Какво става с теб, Мануел? – попита Луис. – Изглеждаш омърлушен.

– Искам да изоставя този бизнес! – отвърна Пастор. – Ще го продам на първия, който ми предложи някаква цена за него.

– Аз ще ти дам 10 000 долара – каза Луис.

Въпреки че магазинът на Мануел струваше много повече, собственикът каза:

– Дай ми 10 000 долара и магазинът е твой.

Кубинецът се ококори от изненада:

– Шегувах се, Мануел, но ако ти говориш сериозно, ще ти дам 10 000.

– Говоря сериозно.

– Добре, до петък ще събера 10 000. От този момент нататък магазинът е продаден.

Следващата събота семейство Пастор смятаха да отидат за първи път на лагерно събрание. Мануел славеше Бога, че ще може да отиде, без да си мисли за магазина.

Но когато настъпи петък, Луис дойде в магазина и каза:

– Съжалявам, Мануел, не успях да събера парите.

Очите му се напълниха със сълзи, когато продължи:

– Все още се опитвам. Знам, че човек има такъв шанс само веднъж в живота си.

„Сигурно Господ има друг план“ – помисли си Мануел, когато в петък вечер затваряше магазина.

На лагерното събрание на следващата сутрин броят на присъстващите повече от три хиляди души изненада семейство Пастор. В края на сутрешното богослужение пасторът на Мануел аржентинецът Виктор Колинс, се приближи да него и го помоли да разкаже публично как е открил Христос. Мануел се притесняваше да говори пред толкова голяма публика, но когато пастор Колинс го увери, че би могъл да вдъхнови други присъстващи да посветят живота си на Христос, той се съгласи.

След като Мануел разказа преживяването си, много латино-американци дойдоха при него, плакаха с него и го насърчиха да се държи здраво за Господа, защото Бог със сигурност има план за продажбата на магазина.

Хората се тълпяха около него, но той забеляза някакъв човек, застанал в края на тълпата. Очите на човека бяха зачервени, а лицето му мокро от сълзи. „Това е един от хората, които ми оставиха невалидни чекове“ – помисли си Мануел. Веднага се сети за думите на пастор Колинс: „Твоето свидетелство може да вдъхнови някои от присъстващите да посветят живота си на Христос“. По-късно Мануел научи, че точно това се е случило. Неговата опитност бе докоснала сърцето на този човек.

Когато Мануел спря да разговаря с хората, пастор Колинс каза:

– Мануел, следващата седмица в църквата ще имаме кръщение. Искам да те кръстя.

– Добре, но се молете за мен, защото трябва първо да продам магазина. Искам да се кръстя и смятам, че нито контактите с клиентите, нито магазинът вече са подходящи за мен.

В сряда Мануел отиде на молитвено събрание и там даде обещание на Господа:

– Господи, ако не продам магазина до петък, ще отида и ще върна разрешителното за продажба на алкохол.

В петък сутринта магазинът все още не беше продаден. Затова той отиде до бюрото за лиценз, за да върне разрешителното си. Служителят в бюрото каза:

– Ти си полудял. Точно алкохолът донася парите в магазин като твоя.

– Но аз вече не желая да продавам алкохол!

– Тогава защо не продадеш разрешителното на някого? Така поне ще спечелиш нещо от сделката. Но просто да си върнеш разрешителното това е лудост!

Лицето на Мануел се зачерви.

– Виж какво – отвърна той, – християните не продават такива стоки. Аз съм адвентист от седмия ден и трябва да се съобразявам с Библията.

Служителят го изгледа с неприязън, поклати глава и каза:

– Ти си луд.

После продължи да мърмори, докато подготвяше необходимите документи.

Когато Мануел се качи в новата си кола и запали двигателя, меките седалки и музиката като че се подиграваха на чувството му на загуба, което преживяваше. Навлизайки в движението, той почувства, че очите му горят. Скоро по лицето му започнаха да се стичат горещи сълзи. „Господи, помоли се той, аз съм луд, но съм много щастлив с Теб и с моето семейство. Сега съвестта ми е чиста. Чувствам се изцяло чист. Нямам противоречия с Теб. А това си струва всичките пари на света.“

Паркирайки колата си, той тръгна към входната врата на магазина. Когато сложи ключа в ключалката, някаква ръка се допря до рамото му. В същото време мъжки глас каза:

– Мануел.

Пастор се обърна и видя Даниел, своя доставчик на млечни продукти.

– Мануел, ако не продадеш магазина на кубинеца за 10 000 долара, аз ще ти дам 5 000 повече.

Пастор се вгледа в лицето му.

– Какво каза?

– Не продавай магазина на кубинеца. Ще ти дам 5 000 долара повече и съм готов да поема магазина още днес.

Лицето на Мануел пребледня.

– Даниел, но аз се връщам от бюрото за алкохолни лицензи. Върнах разрешителното за продажа на алкохол.

Без да трепне, Даниел заяви:

– Няма значение, искам магазина. Ще ти дам 10 000 долара в брой днес и останалите 5 000 на вноски от по 500 долара на седмица.

Навеждайки главата си, Пастор взе кърпичка от задния си джоб. „Господи, – помоли се той наум, – Ти отговори на молитвата ми!“

Още същия ден Мануел уреди сделката с Даниел и му даде ключовете от магазина. На следващия ден се кръсти. Малко по-късно се кръсти и Йоланда. Само след шест месеца той започна да работи като колпортьор и да продава християнска литература на съседите си. Видя много от бившите си клиенти да предават сърцата си на Господа, дори едно цяло семейство се кръсти.

Днес Мануел е асоцииран издателски директор на испанския отдел към илинойската конференция на Църквата на адвентистите от седмия ден. Само за седем години колпорьорите под негово ръководство продадоха литература за над 2 млн. долара, а продажбите им нарастнаха от 100 000 на 500 000 долара годишно. Неговите колпортьори основаха и построиха нова църква в центъра на Чикаго.

Наистина е удивително какво може да направи Бог от един въоръжен грабеж, нали!

„Благодаря на Бога за трохите“ – Бони Котър