Благодаря на Бога за отнетата шофьорска книжка

БЛАГОДАРЯ НА БОГА ЗА ОТНЕТАТА ШОФЬОРСКА КНИЖКА

По една-единствена свещ бе поставена на всеки прозорец на къщата с шестнадесет стаи. Чимшир украсяваше каменната камина в дневната, а от двете и страни имаше по две гравирани червени свещи. В центъра над камината бе поставена картината Младенеца в яслата, изработена от алабастър.

На рояла в края на дългата стая бе поставена огромна икебана, към която бе прикрепена панделка. На панделката бяха изписани думите: „Добре дошъл у дома, Марк!“ Гордън Стюарт бе седнал на креслото до рояла и гледаше панделката и надписа.

Марк не си беше идвал у дома в Лейк Джордж, щата Ню Йорк, откакто през септември замина за Харвардския университет. На г-н Стюарт му липсваше неговият син. Никога досега той не бе осъзнавал толкова мъчително колко бързо детството се превръща в зрялост. Гордън и Марк бяха в приятелски отношения до юношеството. След това помежду им нещо се случи. На Гордън му се струваше, че между него и сина му се появи някаква стена.

Отглеждането на Мелиса по-голямата сестра на Марк, изглеждаше толкова лесно. Тя и майка и бяха много близки. Той можеше само да им даде чековата книжка и да им каже да правят каквото си поискат през деня, и те бяха доволни. Двете тръгваха да пазаруват, да обядват в някой шикозен ресторант и може би отиваха на кино или на концерт. След това при първа възможност Мелиса и жена му Елизабет, изнасяха само за него модно ревю. Той ахкаше и охкаше, твърдеше колко „омайни“ изглеждат с новите си тоалети. Чувстваше, че е изпълнил ролята си на баща. Но с Марк нещата стояха по друг начин.

Гордън си спомни за времето, когато Марк беше „заек“ в училището и участваше в националното състезание по плуване. Бащата присъстваше на състезанието поне на част от него. Той видя сина му да финишира трети и знаеше колко разочаровано е момчето.

Марк упорито се бе подготвял седмица след седмица, внимаваше с храненето, плуваше почти всеки ден. И сега, когато баща му го гледаше, той успя да финишира едва трети.

Г-н Стюарт можеше да види Марк, който стоеше мокър до басейна. На раменете му бе наметната хавлия, главата му бе наведена ниско, а очите му бяха приковани в пода. Бащата отиде при него, прегърна го и каза:

– Няма нищо, сине. Ти си първи в моята класация.

Гордън си спомняше как тогава синът му го изгледа. Сякаш му казваше:

– Не ти вярвам. Ако наистина си искрен, тогава отмени командировката си и прекарай вечерта в лекуване на нараненото ми „его“.

Но Гордън трябваше да хване самолета след 45 минути. Неотдавна той бе основал собствената си адвокатска кантора и се опитваше да се наложи. За да успее, трябваше да прави жертви или поне такава беше философията му.

Нещата от живота на Гордън се промениха. Наскоро лекарят му бе поставил диагноза „високо кръвно налягане“ и „неритмична сърдечна дейност“. Заедно с лекарствата му беше назначил безсолна диета и програма с физически упражнения. И изведнъж луксозният дом, плувният басейн, двата кадилака и членството в кънтри клуба вече не му се струваха толкова важни, колкото преди.

Освен това жената на Гордън посещаваше здравни програми и семеен семинар, спонсорирани от Църквата на адвентистите от седмия ден. Това, което му разказваше за програмата, въздействаше силно върху неговото мислене.

Елизабет бе добра съпруга. Тя редовно посещаваше Презвитерианската църква и винаги водеше децата на Неделно училище. Беше и член на група за изучаване на Библията, която всяка седмица се събираше в домовете на участниците на ротационен принцип.

Самият Гордън бе много религиозен. Но през последните години работата му стана толкова взискателна, че за него бе по-лесно да поспи в неделя сутринта, вместо да ходи на църква. Въпреки че все още се молеше преди хранене, семейното богослужение бе изоставено.

Чувствайки необходимостта от възстановяване на връзката с Христос и със семейството си,    Гордън очакваше коледните празници с нетърпение. Смяташе, че това е най-подходящото време той и синът му отново да се опознаят. Може би дори щяха да наваксат малко от пропуснатото време.

Тази година Коледа нямаше да е същата. Мелиса се беше омъжила през пролетта и сега се намираше в Саудитска Арабия заедно със съпруга си изпълнителен директор на голяма петролна компания. Марк се беше обадил да каже, че за празниците иска да вземе със себе си и своя приятел Джеф. Отначало Гордън бе разочарован, но когато синът му обясни, че родителите на Джеф са в Европа и че той ще остане сам, ако не им дойде на гости, г-н Стюарт се съгласи младежът да го придружи.

„Няма начин в къща с шестнадесет стаи баща и син да не намерят място за един тих разговор“ мислеше си той.

– Не мислиш ли, че е време да вземеш един душ и да се облечеш за вечеря? – каза Елизабет, влизайки внезапно в стаята.

Тя бе висока, елегантна, носеше дълга, червена, кадифена пола и бяла сатенена блуза с леко надиплена яка и маншети. Леко прошарената и кестенява коса бе къса и лицето и бе очертано от къдрави кичури.

„На 45 години е и още е красива“ – каза си Гордън, като се изправи от креслото си, за да я поздрави. Хвана двете и ръце и я целуна.

Елизабет изгледа съпруга си:

– Притесняваш се за тази вечер. Нали, Гордън? – гласът и беше мек и разбиращ.

– Никога не съм успявал да скрия нещо от теб – призна г-н Стюарт.

– След двадесет и пет години би трябвало да те познавам твърде добре, скъпи.

Приближавайки се още повече до съпруга си, тя го прегърна през кръста и каза:

– Имам чувството, че това ще е най-прекрасната Коледа, която някога сме празнували. Аз се молех за нея, Гордън. Знам колко много означава тя за теб и не вярвам, че Бог ще ни измами.

Той нежно прегърна жена си, допря бузата си до нейната и каза:

– Не знам как Бог би могъл да подведе толкова прекрасен човек, посветен на молитвата!

Марк пристигна в 18,15 ч. Той помоли Хейзъл, готвачката, за отсрочка. Беше му обещано вечерята за 18,30 ч да бъде сервирана по-късно, за да могат Джеф и той да се поосвежат след пътуването. Но към 19 ч семейството вече бе седнало на масата Марк от едната страна, Гордън от другата. Джеф и Елизабет седяха встрани.

– Е, как мина пътуването до Флорида, момчета? – запита г-н Стюарт.

След приключване на сесията Марк и още няколко момчета бяха отишли за няколко дни в Дейтона Бийч, Флорида, преди да се приберат по домовете си. Той и Джеф бяха пътували с елдорадото на Марк.

– Беше по-хладно, отколкото очаквахме. Не успяхме да плуваме. Но все пак направихме няколко слънчеви бани отвърна Марк.

Той бе симпатичен младеж с тежка червеникава коса. Движенията му доказваха, че е атлетична натура. Въпреки това беше някак тих и резервиран.

– Имам няколко приятели близо до Дейтона Бийч каза Джеф. Те ни казаха къде са най-добрите ресторанти и нощни клубове.

Среден на ръст, Джеф носеше големи очила, които изглеждаха огромни на издълженото му лице.

– Нощните клубове могат да ви причинят неприятности. – отбеляза Гордън.

Марк нервно погледна към Джеф и след това към майка си.

– Как се чувстваш, татко?

– Не чак толкова лошо. Елизабет и Хейзъл бдят над диетата ми като стражарски кучета. Опитвам се да вървя и по две мили всеки ден. Ходенето наистина е приятно. Вместо да си насрочвам бизнес обяди с клиентите, сега обикновено ям нещо леко за обяд и след това отивам на разходка. Удивително е колко свежо се чувствам, когато се върна в офиса. Намирам отговор за някоя заплетена ситуация, която ми е изглеждала неразрешима. За съжаление не открих това, преди здравето ми да се разклати. Надявам се, че съм направил промяната навреме. Твърде дълго съм робувал на работата си.

Без да скрива изненадата си, Марк слушаше напрегнато думите на баща си. Гордън успя да усети колко поразен е синът му.

– Мислех, че ще стане земетресение, ако някога моят баща заговори по този начин – отбеляза Джеф. – Той е хирург и ако изобщо има работохолици, то той е един от тях.

Останалата част от разговора се въртеше главно около живота в колежа и учебните предмети. И двамата младежи се справяха добре с ученето и Марк каза, че сега вече е напълно сигурен, че иска да стане адвокат.

Тирамисуто с череши на Хейзъл бе перлата в короната на вечерта. Въпреки че обикновено на Гордън не му позволяваха да яде сладко, Хейзъл и Елизабет се съгласиха поради специалния случай да му отрежат едно малко парченце. След второто си парче Марк дръпна назад стола си и каза:

Храната беше изключително вкусна, но тя не успя да ме задържи буден. Идваме направо от Дейтона и едва сега започвам да усещам на гърба си двадесет и трите часа непрестанно шофиране.

Елизабет хвана ръката на мъжа си, и го попита:

– Гордън, защо не покажеш стаята на Джеф? Сигурна съм, че сънят ще се отрази добре и на него, и на Марк. Утре ще имаме достатъчно време да си говорим.

Г-н Стюарт стана от стола си.

– Стаята за гости е с изглед към езерото Джордж, Джеф. Надявам се да ти хареса.

И двамата младежи се изправиха, когато Джеф каза:

– Звучи чудесно, господин Стюарт. Имам слабост към водата.

Той пожела „Лека нощ“ на г-жа Стюарт и на Марк и тръгна с Гордън.

Марк отиде зад стола на майка си и сложи двете си ръце на раменете и.

– Толкова се радвам, че съм си вкъщи, мамо.

Елизабет се обърна да погледне сина си, хвана лявата му ръка в своите и каза:

– Много ни е приятно, че си си вкъщи, Марк. Къщата изглежда някак празна, откакто ти и Мелиса не сте тук. Колкото и да е странно, липсват ми дори и малките ви свади.

Синът и се засмя, но смехът му беше някак напрегнат.

Лицето на г-жа Стюарт стана сериозно.

– Марк, притеснява ли те нещо? Знам, че си изморен след дългото пътуване, но тази вечер ми изглеждаш нервен. Преуморяват ли те уроците?

– Просто съм изморен, мамо бързо отвърна той. Утре ще съм като нов.

Потупвайки леко ръката и, той я целуна по бузата и излезе от стаята.

Стаята на Марк бе на втория етаж срещу стаята за гости. Когато стигна до нея, баща му току-що бе пожелал „Лека нощ“ на Джеф и идваше към него.

Докато вървеше към сина си, Гордън се чувстваше изключително напрегнат, въпреки че съзнателно се стараеше да звучи спокоен, когато каза:

– Много ми е приятно, че отново си у дома, Марк.

Синът също изглеждаше напрегнат. Той погледна към пода, след това към баща си.

– Татко, има нещо, което трябва да стоваря от плещите си. Щях да го отложа за утре, но… Можем ли да поговорим?

Гордън можеше да почувства как вътре в него извира горещ ентусиазъм. Той се беше надявал да прекара известно време насаме със сина си, но сега, когато му се отдаваше този случай, той почувства как дланите му се изпотяват и лицето му се изчервява.

„Защо съм толкова нервен? запита се той. Преговарял съм с президенти на банки, с изпълнителни директори на огромни кор-порации, с петролни магнати и дори с някои международни знаме-нитости. Защо съм изпълнен с толкова опасения от разговора със собствения ми син?“

Въпреки самообладанието гласът му леко потрепера, когато отговори:

– Разбира се, синко. Да влезем в стаята.

Гордън седна в креслото вляво от леглото на сина си. Марк седна от лявата страна на леглото, с лице към баща си. Стараейки се гласът му да прозвучи спокойно, Гордън попита:

– Притеснява ли те нещо, Марк?

– Да, това ме измъчва от две седмици и независимо как ще се почувстваш, трябва да ти го кажа.

Той отърка ръцете в джинсите си и Гордън разбра, че и дланите на Марк сигурно са изпотени.

– Какво има? Да не си в беда? – каза той и се наклони напред към Марк.

Синът му веднага отговори:

– Не! Всъщност да…

Марк отърка дланите си още веднъж и след това изстреля:

– Отнеха ми шофьорската книжка за безотговорно шофиране.

Докато чакаше реакцията на баща си, Марк гледаше надолу към скута си. Гордън спря за миг и след това запита:

– Това някакво недоразумение ли беше, или ти беше виновен?

Марк крадешком погледна към баща си, след това наведе глава.

– Аз бях виновен. Показвах какви възможности има „Елдорадо“. С мен бяха трима приятели и аз исках да ги впечатля. Мислех си да не ти казвам, но скоро сам щеше да разбереш, тъй като застраховката на колата ще бъде повишена. А аз знам, че трябва да я платиш след първи януари.

Лицето на г-н Стюарт почервеня.

– Искаш да кажеш, че си карал безотговорно? Не осъзнаваш ли, че си можел да убиеш някого или самият ти да бъдеш мъртъв? Какво щеше да стане, ако ти бе отговорен за смъртта на някой от приятелите си или на някой невинен човек, който кара колата си срещу теб?

Марк отново отърка длани в джинсите и успя да вмъкне:

– Знам, че беше глупаво.

– Глупаво? Това е направо тъпашко! Не сме ли те учили, че колата може да бъде опасно оръжие, когато попадне в неправилни ръце? Шофирането е привилегия, а не детска игра.

Той спря внезапно и погледна сина си:

– Къде се случи това?

– В Кембридж, близо до университета.

– Тогава кой кара елдорадото до Дейтона?

– Предимно Джеф. Аз карах само когато той бе прекалено изморен.

Вените на слепоочията на Гордън изглеждаха така, сякаш всеки момент ще се пръснат. Той стана от стола си.

– Искаш да кажеш, че си карал без книжка? Не знаеш ли, че ако се беше случило нещо, хората можеха да ме осъдят? Всичко, за което съм работил, щеше да е в опасност. Днес хората се съдят за щяло и нещяло. Ти учиш право и знаеш колко често хората се съдят и за какви суми!

Г-н Стюарт започна да се разхожда пред сина си.

– Ти си неблагодарен, Марк. Майка ти и аз се жертвахме и работихме усърдно, за да стигнем дотук. Изпратихме те в Харвард, дадохме ти „Елдорадо“, най-добрите дрехи и всичко, което поиска!  А ето как ни се отплащаш.

Лицето на младежа стана напрегнато.

– Какво искаш, татко, да ме заведеш пред Върховния съд ли? Нищо сериозно не се е случило, съжалявам за станалото. Какво друго искаш да направя?

Гордън се обърна и го погледна.

– Нищо сериозно не се било случило! Съжалявал бил! Как можеш да съжаляваш, след като съзнателно си карал без книжка чак от Дейтона Бийч?

– Не съм карал чак от Дейтона. Казах ти, че караше предимно Джеф изкрещя Марк.

– Не ми говори с такъв тон. Не забравяй, че аз съм ти баща.

Марк погледна надолу към джинсите си и отново изтри ръцете си в тях.

– Дадохме ти прекалено много продължи баща му. Но отсега нататък нещата ще се променят, млади човече. Ще се върнеш в училището със самолет или с автобус, но не и с кола. Очаквам от теб да си намериш работа и оттук нататък сам да плащаш автомобилната си застраховка.

Излизайки от стаята, Гордън затръшна вратата зад себе си. Застанал отвън, той се спря за миг. „Какво направих? помисли си той. Не трябваше да става така. Очаквах с нетърпение Марк да се прибере у дома, за да започнем да общуваме и да станем още по-близки.“ По челото му избиха малки капки пот, докато той се обърна отново към вратата на стаята. Понечи да хване дръжката, но се спря.

„Ако се извиня разсъждаваше той, все едно да си взема думите обратно. А аз наистина смятам, че Марк трябва да е по-отговорен. Освен това той ще реши, че съм слаб и колеблив. Какъв пример ще дам на сина си?“ Той бавно отпусна ръката си. След като се вгледа за миг във вратата на Марк, бързо се обърна и тръгна.

Когато Гордън влезе в спалнята, Елизабет четеше в леглото.

– Празниците ще са истинско бедствие – каза той, когато мина от нейната страна на леглото и седна.

Тя сложи настрана отворената книга.

– Какво става?

Току-що се скарах с Марк каза той. и след това и разказа какво се бе случило.

Учудена, Елизабет се замисли и каза:

– Гордън, трябваше да определиш някои насоки за поведението на Марк, за да му помогнеш да се чувства по-отговорен. Когато посещавах семейния семинар в Адвентната църква, осъзнах, че сигурно сме били небрежни при помагането на децата ни да поемат отговорност. Мислех си, че вече е прекалено късно да се направи нещо по въпроса, но може и да не е.

Съпругът и стана от леглото и отиде до плъзгащата се стъклена врата, водеща към верандата с изглед към езерото. Отдръпвайки завесите, той се загледа в тъмнината.

– Е, ако съм постъпил правилно, тогава защо се чувствам толкова зле? – отбеляза той.

Елизабет отмахна завивките, стана от леглото и застана до него. Хвана го за ръка и той се обърна към нея. Докато говореше, тя търсеше погледа му.

– Притеснява те не толкова това, което си казал, а начина, по който си го направил, скъпи – прекъсна го Елизабет.

Все още държаща ръката му, тя го заведе до малкото канапе, разположено перпендикулярно на плъзгащата се врата. Когато седнаха, тя го погледна право в очите.

– Поведението на Марк е удар и за двама ни, Гордън. Вглеждайки се в себе си, осъзнавам, че се питам: „Как може моят син да постъпи толкова безотговорно и глупаво?“ За да бъда честна с теб, Гордън, наранена е гордостта ми. Ще ми се да мисля, че съм се справила по-добре с възпитанието му.

Съпругът и остана мълчалив, докато тя продължи:

– Докато посещавах този семинар, осъзнах, че и други родители изпитват същата болка, когато децата им не отговарят на техните очаквания. Като християни ние си даваме сметка, че не можем да направим нищо за миналото. Можем да се чувстваме виновни за някои нещо, които бихме могли да направим по-добре, но това чувство няма да помогне на настоящето или на бъдещето, ако не предприемем положителни действия.

– Точно тук вече се провалих – отбеляза Гордън. – Вече отговорих негативно на Марк.

– Може и да си го направил, но това не означава, че всичко е изгубено. Вярвам, че Бог може да направи благословение от всяко привидно бедствие в християнския живот. Той може да преобрази и тази ситуация точно в това, което желаеш именно по-близка връзка с нашия син.

– Как, Елизабет? – по лицето му бе изписано объркване. – Ако се извиня, той ще си помисли, че всичко ще продължи по старому аз да плащам сметките, а той само да се възползва.

– В едно си прав, Гордън, мисля, че трябва да се извиниш…

Той я прекъсна:

– Не мога. Не разбираш ли…?

Елизабет допря показалеца си до устните му.

– Моля те, не се вълнувай, скъпи! – нежно каза тя и със закачлива усмивка продължи. – Позволи ми да свърша и след това можеш да ми кажеш, че съм полудяла. Съгласен ли си?

Тя леко се засмя, а спокойствието и обезоръжи мъжа и и той замълча.

– Не смятам, че трябва да се извиняваш на Марк за това, че си му забранил да шофира, докато не му върнат книжката, или за това, че трябва сам да плати застраховката си. Тук вярвам, че си постъпил правилно. Но като християни ние сме длъжни да се извиняваме за погрешните си действия при всяка ситуация. Смятам, че ще установиш как уважението на Марк към теб ще нарастне неимоверно, ако му се извиниш за начина, по който си подходил към проблема.

Гордън още не смееше да я погледне в очите, когато каза:

– Марк изглеждаше като пребито куче, когато му се разкрещях. Защо нямах твоята спокойна глава, докато бичувах с думи сина си? Нямах намерение да го наранявам. Искам да му помогна. Но най-вече искам да осъзнае, че желая да бъда негов приятел.

Гласът му затрепери и той посегна към задния си джоб за кърпичка, за да изтрие сълзите от очите си.

Елизабет хвана лицето на съпруга си с две ръце и го целуна.

– Знам, че искаш това, скъпи. Защо да не се помолим за тази ситуация още сега и да поискаме от Бога да я превърне в нещо прекрасно?

И двамата коленичиха до канапето, като всеки се молеше за Марк. Когато след молитвата се изправиха, Гордън каза:

– Ще ми бъде много трудно, Елизабет, но отивам в стаята му още сега.

Г-н Стюарт почука на вратата на Марк. Когато не последва никакъв отговор, той почука отново и извика през вратата:

– Марк, татко е. Мога ли да вляза, сине?

Гордън чу някакъв шум в стаята и след миг синът му отвори вратата. Марк беше по чорапи. След като баща му влезе в стаята, младежът вкара ръцете си дълбоко в джобовете на джинсите си. „Също както правеше като малък, когато го хванехме, че върши нещо нередно помисли си Гордън. Изглежда също като малко момченце… едно малко голямо момче.“

Марк гледаше към пода. Внезапно Гордън си даде сметка, че самият той се чувства неловко, и затова се изкашля. След това заговори бавно и тихо.

– Искам да ти се извиня, че изтървах нервите си, сине.

Марк вдигна глава, за да погледне към баща си. Очите му бяха широко отворени, докато баща му продължи да говори със спокоен глас.

– Марк, искам да знаеш, че с това не премахвам наказанието за фриволната ти постъпка. Искам да ти кажа, че дълбоко съжалявам за начина, по който разговарях с теб. Ще ми простиш ли?

Онемял за миг, Марк като че ли търсеше най-подходящите думи. Когато ги намери, те звучаха колебливо:

– Аз… аз съм виновният, татко. Знам, че разочаровах теб и мама.

Марк отиде до креслото и се обърна с лице към прозореца и с гръб към баща си и продължи:

– Имаш причина да си ядосан. Бях неблагодарен за това, което направихте за мен.

Гордън застана до сина си и сложи ръка на широките рамене на младежа.

– Марк, мисля, че и двамата бяхме неблагодарни един към друг. Само че ти имаш по-добро извинение от мен предполага се, че като съм по-възрастен от теб, трябва да знам как да се държа.

Г-н Стюарт седна на края на леглото на сина си.

– Марк, ела тук и седни до мен той махна с ръка и Марк седна до него. Много е лесно бащата да започне да приема своя син или семейството си за даденост. Ще разбереш, както и аз разбрах, че бизнес светът представлява една бясна надпревара. Много е лесно да започнеш да преследваш материалните неща и да се стремиш към успехи и овации. Но повярвай ми, Марк, там, в света, няма нищо по-възнаграждаващо от това, което се случва сега с нас. Не бих го заменил за всичките пари на света. И нека ти кажа, Марк, че нямам никакво намерение да те нараня, като настоявам да платиш собствената си застраховка. Искреното ми намерение е само за твое добро.

– Мислех си за това, татко. Мисля, че бих желал не само да платя застраховката си… – той се поколеба –  но и да спечеля достатъчно пари, за да си купя собствена кола.

– Марк, ти се шегуваш. Никога няма да можеш да спечелиш достатъчно пари от почасовата работа, за да си купиш кола, подобна на „Елдорадо“-то, което сега караш.

– Знам, татко. Но през целия си живот ти си ми давал всичко, за което си мечтаех. Не искам да прозвуча неблагодарно, но сега наистина бих желал да мога да посоча нещо и да кажа: „Ето за какво работих, то си е изцяло мое!“ Макар това да е „Форд“ или „Шевролет“ втора употреба. Не мога да ти кажа защо се чувствам така, татко. Просто е нещо, което трябва да направя.

Баща му помълча за миг.

– Мисля, че те разбирам, Марк каза той накрая, след това се обърна към сина си и продължи. Ти си станал мъж, с който се гордея!

Марк се усмихна, но Гордън забеляза сълзи като на малко момче да пълнят очите на сина му. Чувстваше, че и неговите очи започват да го смъдят. Прегърна сина си и заяви:

– Марк, не съм правил това с теб от години, но би ли желал да се помолиш заедно с баща си? Този баща със сигурност има нужда от твоите молитви.

Младежът се усмихна.

– И този твой син със сигурност се нуждае от твоите! Никога досега не съм работил.

И двамата се засмяха, а след това Марк прегърна баща си, двамата наведоха глави за молитва и се помолиха един за друг.

След молитвата двамата мъже се прегърнаха и всеки забеляза, че очите на другия са навлажнени. Гордън се усмихна, когато избърса очите си с носната си кърпа.

– Няма да кажа на никого, че сме плакали, ако и ти не кажеш.

Марк също се засмя и подаде дясната си ръка на баща си.

– Сделката е сключена, татко!

„Благодаря на Бога за трохите“ – Бони Котър