Бог ли е Исус? (продължение)

„Бог ли е Исус?“ – линк към първа част

ИСТИНАТА:

Второто нещо, което Исус каза, беше: „Аз съм Истината.“ Това е доста ограничено, нали? Но истината по правило е ограничена. Вие може да кажете: „Това може да е вярно за вас, но не е вярно за мене“, но истината не действува по този начин. Ако Ленин е бил първи партиен секретар на комунистическата партия, това е вярно не само за вас, но и за мене и за останалия свят. Ако Джордж Вашингтон е бил президент на моята страна, това е вярно не само за мене, но и за света. Тогава, ако Исус Христос е „Истината“ , това важи не само за мен, но и за света. Вие може да кажете, че докато считате нещо за вярно, то ще бъде истина за вас, но това също не е логично. Самата вяра в нещо не го прави логично, и самото неверие не го прави лъжа. Моята вяра не изгражда и не разрушава истината. Ключът е в това, каква е истината.

Да предположим, че има само една, съвсем тънка, ледена кора върху река Москва, но аз вярвам, че ледът ще ме издържи и ще мога да пресека реката. Започвам да ходя с голяма вяра в този лед, но аз вярвам в една лъжа. Независимо колко е силна вярата ми, ако тръгна по тънкия лед той ще се счупи и аз ще потъна. Моята вяра в този лед няма да направи това, което вярвам; че ледът ще ме издържи. И обратно: човек, който ходи по дебел лед, покриващ реката, може да има съвсем малка вяра, но да си ходи безопасно върху него. Вярата не създава безопасността, нито липсата й. Въпросът е дали моята вяра е в истината или в лъжа; дебелия лед или тънкия лед. Ако моята вяра, макар и малка е в дебелия лед, аз ще изпитам реалността на безопасното ходене. Или, макар да имам голяма вяра в тънкия лед, аз ще изпитам реалността на неуспеха. Така е и с Исус Христос. Ако Той Е моят път към святия и праведен Бог и това е истината за вселената и за Бога, всичко което трябва да направя е да се доверя на това, което е Той и това, което е направил, за да позная Божията любов и прощение в моя живот.

Споменах по-рано, че К.С. Люис е изживял много от годините си като атеист, но се е сблъскал с християнството, основано на Христос и истината на неговите твърдения. В продължение на много години е бил професор по средновековна и възрожденска литература в Оксфордския, а по-късно и в Кеймбриджкия университет. Обсъждайки Исусовото твърдение, че е Бог, той казвал, че или това твърдение е вярно, или е погрешно. Ако Исус е Бог и това е вярно, тогава вие трябва да вземете решение за това, какво да направите с Неговото твърдение. Но професор Люис си е казал: да предположим, че Исус е твърдял, че е Бог и това твърдение е било наистина погрешно. Тогава би имало две възможности: Исус е знаел, че е погрешно или Исус не е знаел, че е погрешно. Тогава Люис си помислил, че ако Исусовото твърдение, че е Бог е погрешно и Исус е знаел, че е погрешно, то Исус е бил лъжец. И не само е бил лъжец, но е бил и глупак, защото се е оставил да го убият заради това. И не само е бил глупак, но и демон от Ада, защото е казвал на хората да повярват в Него за вечен живот. Люис заключава: мнението, че най-голямото повлияване към добро, което светът някога е познавал, може да се основава на такава велика лъжа, не е разумна за поддържане позиция.

Коментирайки схващането, че Исус може да е бил лъжец и да е живял една лъжа, историкът от 19 век У. Леки, който определено не е бил вярващ по откровение, все пак пише за Исус: „Характерът на Исус е бил не само най- високият образец за добродетелност,но и най-силната подбуда към добродетелност и е упражнил толкова силно влияние, че наистина може да се каже, че простото описание на три кратки години активен живот е направило повече за възраждането и облагородяването на човечеството, отколкото всички трудове на философите и всички призиви на моралистите.“

Но не забравяйте, ние имаме и друг избор. Ако твърдението на Исус Христос, че е Бог, е било лъжливо, но Той действително си е мислил, че е Бог, това би означавало, че е бил умствено неуравновесен, с диагноза – шизофрения. И все пак, никое от качествата на Исус не показва шизофрения.

Повечето психиатри казват, че ако светът заживее точно според учението на Исус, няма да имаме никакви войни, убийства или омраза. Това не прилича на шизофрения. Психиатърът Дж.Т. Фишер обобщава този проблем добре:

„Ако трябваше да съберем заедно всички авторитетни статии, написани някога от най-квалифицираните психолози и психиатри по въпроса на умствената хигиена; и ако трябва да ги обобщим, изчистим и пресеем от ненужното многословие; ако трябва да вземем чистата есенция, без никакви примеси и ако трябва да изразим сбито тези неподправени късчета на чисто, научно познание, чрез най-даровитите поети, бихме получили един недодялан и непълен еквивалент на проповедта на Планината. И той щеше неизмеримо да пострада при сравнението. В продължение на почти 2000 г. християнският свят е държал в ръката си пълния отговор на своите трескави и безплодни копнежи. Тук лежи формулата за успешен човешки живот с възможно най-добро психическо здраве и удовлетворение.

Както Джон Уоруик Монтгомери така подчертано е отбелязъл: „Но ние не можем да приемем и двете неща едновременно. Ако учението на Исус ни дава формулата за успешен човешки живот с възможно най-добро психическо здраве, тогава Учителят не може да бъде лунатик, който притежава напълно погрешни схващания за естеството на своята личност.“

Така професор Люис заключава, че нито един от вариантите не е разумен. В отговор на Исусовите твърдения ние имаме само четири възможности:

Той е Легенда. Той е Лъжец. Той е Лунатик. Той е Господ.

Като изключим легендата, която се отрича от историческите факти, има само три възможности относно личността на Исус Христос: Той е или лъжец, или лунатик, или е Господ. Въпросът за решаване тук е коя от тези три възможности е най-вероятна?

Люис заключава, че Исус не е бил лъжец, или лунатик от данните и фактите, които имаме за Него, но че Той е Господ.

ЖИВОТЪТ:

Смятам, че следващият пункт от Неговите изявления е ключът към другите две твърдения.

Исус каза: „Аз Съм Пътят и Истината.“ и тогава завърши с: „И Аз Съм животът.“ Това е най-важната част от Исусовите твърдения. Исусовото твърдение, че е „живот“ означава, че Той трябва да живее вечно, ако трябва да ми даде вечен живот. Това твърдение е свързано с Неговото възкресение, най-важния аспект от правдоподобността на християнството. Ако Исус Христос не е възкръснал от мъртвите, Той не е истината и не е пътят. Цялото основание за истинността на Христовия живот се крие във възкресението.

Ако Исус Христос не е възкръснал от мъртвите и не е победил смъртта, християните са най-големите глупаци на света. Ако Исус Христос не е възкръснал от мъртвите, то аз не ви известявам нищо друго, освен лъжи. Ако Исус Христос не е възкръснал от мъртвите, вашата и моята, и вярата на света са безполезни и напразни.

Целият смисъл на Христовия живот, що се отнася до материалния израз на Неговите твърдения, беше изявлението Му, че трябва да бъде отхвърлен и: „трябва да бъде убит и след три дни да възкръсне.“ /Марк 8:31/

Историкът Филип Шаф, който написа „История на християнската църква“, казва: „Всеобхватният тест за християнството е възкресението. То е или най-великото чудо, или най-голямата заблуда, която историята помни.“ Д-р Уилямс Лайън Фелпс от Йейлския университет също е казал: „Проверката на Христовия живот е възкресението.“

Дори известният атеист Х. Л. Менкен казва: „Няма никакъв начин да помирим теологията и науката.“, но прибавя: „Ако Исус Христос е възкръснал от мъртвите, това прави християнството възможно.“

Остава ни въпросът: „Възкръснал ли е Христос от мъртвите?“ Ако е така, какво доказателство същестува, за да достигнем до това заключение по логически път?

Фактите, водещи до доказателство, обикновено се събират по един или два начина. Първият е научният метод-експеримент, проведен в контролирана среда, най-често лаборатория. Това означава, да се възпроизведат точните обстоятелства и да се повтори експеримента. Учените правят хипотези въз основата на събраните данни.

Историческите събития, от друга страна, се случват в определен момент във времето и е възможно да не се повторят. Ние не можем да използуваме научния метод, за да докажем, че Юлий Цезар е съществувал. И така, ние прилагаме друг метод за доказателство –  законния исторически метод. Той се използува при съдебни процеси за доказване на вина или невинност. Употребява се също за установяване надеждността на разказани исторически събития. За да запазим логическата последователност, не трябва да се страхуваме от прилагането на този метод към нашето изследване на личността на Исус Христос, което ще ни помогне да представим на практика твърденията, които е направил, че е Спасителя на света и личният Спасител и Господ на онези, които Го приемат. В края на краищата Неговият живот, смърт и възкресение са описани в исторически документи.

Професор Волфарт Паненберг от университета в Мюнхен казва: „Дали възкресението на Исус Христос е станало или не, е исторически въпрос, който е неизбежен на този етап. Следователно, въпросът трябва да бъде разрешен на нивото на историческите аргументи.“

Ако нашите познания за миналото се основават винаги на факти и свидетелства от миналото, тогава следващия логически въпрос, свързан с този предмет е дали свидетелствата са надеждни. Надеждни ли са свидетелствата отнасящи се за възкресението на Исус?

Когато се оценява едно свидетелство, то трябва да бъде подложено едновременно на потвърждение и опровержение от онези, които го оценяват. Ако кажа за нещо: „това е така“, това твърдение може да бъде подложено на потвърждение и опровержение. Така че когато започна да оценявам свидетелствата, отнасящи се за възкресението, трябва да приложа същите тези принципи, както на съдебно заседание или проверка на надеждността, на който и да е друг исторически факт. Чуйте какво някои специалисти по право, чиито расъждения се водят от тези принципи, имат да ни кажат относно фактите свързани с възкресението.

Професор Томас Арнолд, ректор на университета в Ръгби в продължение на 14 години, автор на „История на Рим“ и завеждащ катедра по съвременна история в Оксфордския университет е бил добре запознат с методите за оценяване на доказателствата, които определят историческия факт. След внимателно изследване на фактите свързани с Христовото възкресение, този голям учен казва: “В продължение на много години съм изучавал историята на други времена, за да проверявам и претеглям достоверността на онези, които са писали за тях и не познавам нито един факт в историята на човечеството, който да е доказан чрез по-добри и по-пълни доказателства от всякакъв вид, разбираеми от честния изследовател, както великото знамение, което Бог ни е дал чрез Христос, Който умря и възкръсна от мъртвите.“

Джон Кейпли, професор в Кеймбриджкия университет, който се издигна до най-високата степен на съдийство в Англия и бе признат като един от най-големите капацитети по право в британската история, е казал: „Много добре зная какво е доказателство и ви казвам, такова доказателство, като това за възкресението, не се е опровергало никога досега.“

Лорд Дарлинг, който беше друг високопоставен правист на Англия, каза: „Никой разумен съдия в света не би се поколебал да отсъди, че историята за възкресението е вярна.“

Имам приятел, който завърши първи по успех в класа си, блестящ мислител. Веднъж някой го попита защо е възприел християнството. Приятелят ми отвърна: „Поради простата причина, че не мога да опровергая възкресението.“

Бих желал всеки да се опита да опровергае възкресението на Христос, защото това би означавало, че всеки ще проведе изследване сам за себе си. Мисля си за някои световни скептици, които тръгнаха да опровергават възкресението, но когато се сблъскаха с доказателствата дойдоха до вяра в Христос.

Един от тях беше професор Саймън Грийнлийф. Той беше професор по право и декан на правния факултет в Харвардския университет, един от най-добрите университети в Съединените Щати. Той беше написал книга „Принципи на правните доказателства“ и трима от неговите студенти го поканиха да приложи книгата си за възкресението на Христос, за да изследва надеждността на доказателствата за Христовото възкресение от мъртвите. Професор Грийнлийф прие тяхната покана. След като проучи фактите, той каза: „Няма по-добре документирани, исторически доказателства от тези, за възкресението на Христос“ и добави: „Убеден съм, че Христос е възкръснал от мъртвите.“

Мисля си за други двама, които професори в Оксфордския университет. Единият беше Лорд Литълтън, а другият д-р Джилбърт Уест. Те искаха да разрушат „мита“ на християнството. Те знаеха, че трябва първо: да опровергаят възкресението на Христос, и второ: променения живот на учениците. Д-р Уест възнамеряваше да покаже заблудата на възкресението, а Лорд Литълтън трябваше да обясни логически коренното обръщение на Павел от Tape, който се беше опитал да унищожи християните от първи век. Година по-късно и двамата бяха станали християни. В книгата, която написаха за техните проучвания на доказателствата за възкресението, те заявиха: „Не отхвърляй, докато не си проучил!“

Франк Морисън, британски правист, който се зае да напише книга, отричаща възкресението на Христос, наистина написа книга, но не тази, която беше замислил. След като изследва доказателствата за възкресението на Христос, този скептичен правист ги намери толкова поразителни, че се видя принуден да ги приеме и стана християнин. Книгата, която написа „Кой отмести камъка?“, изтъква доказателствата за възкресението на Христос.

Лу Уолис също се зае да напише книга, опровергаваща божествеността на Христос и Неговото възкресение, но вместо това свърши със защитаването му в знаменитата си книга „Бен Хур“.

ЗАТВОРЕНО МИСЛЕНЕ:

Трябва да отбележа, че някои от вас, независимо от това, какви доказателства се представят, ще откажат да ги приемат. Много хора отхвърлят твърденията за Бог и личността на Христос като се основават не на интелектуални проучвания, но на философски предубеждения. В университетите често можете да срещнете някой, който да казва, че не вярва във възкресението, защото не вярва в Бог, или не вярва в свръхестественото, или не вярва в чудесата. Такъв човек се придържа към затворена система на мислене. Философите Спиноза и Хюм казват, че дори и да бъдат представени доказателства за възкресението, те не биха им повярвали. Защо? Не поради липса на доказателства, но понеже вече са приели, че няма Бог, свръхестествени неща и чудеса.

Не е нужно да разяснявам, че такъв начин на мислене не се основава на логическа последователност и е философско късогледство. Дори когато всички факти сочат, че 2+2=4, затвореният разум настоява: „Аз съм избрал да вярвам, че може да бъде само три.“

И така, моят призив е към сериозните търсачи, искрено желаещите да познаят Бога. Апелирам към логическа последователност на мислене, като тази на споменатите вече скептици, които се бяха заели обективно и логически да проверят Бога.

Ето един цитат от книгата „Деяния“ в Новия Завет, която сър Уилям Рамзи, добре познатият археолог, нарича една от най-точните истории на първи век:

„В първата ми книга, Теофиле, написах за всичко, което Исус вършеше и учеше откак почна до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух наставления на апостолите, които беше избрал, на които и представи Себе Си жив след страданието си с много убедителни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство.“/Деяния 1:1-3/

ТРИ ИЗХОДНИ ПУНКТА:

Има три важни факта, с които са съгласни и християни и нехристияни.

Тези три факта са:

ПЪРВО: Исус Христос беше разпънат.

ВТОРО: Празният гроб е факт.

ТРЕТО: Вестта за възкресението съществува: „Той възкръсна!“

Исус беше разпънат около 32 г. от н.е. Той беше свален от кръста и бе положен в гроба на Йосиф от Ариматеа.

Историческите документи твърдят, че на входа на гроба е бил поставен голям камък, тежащ между един и два тона.

И върху този камък беше поставен римският печат, който има ефект подобен на ефекта от печат, поставен от КГБ върху някоя врата. Те казват: “Ако счупиш този печат, ние ще счупим теб!“. Освен това при входа на гроба беше поставена римска стража, за да бъде сигурно, че нищо няма да стане с тялото. Римската стража се състоеше от четири до шестнадесет добре обучени, военни мъже, но въпреки това, след три дена гробът беше празен. Някои скептици, опитвайки се да обяснят празния гроб, представят теории, които в действителност изискват повече вяра за приемане отколкото самото възкресение.

Една от тях се нарича „Теория за припадането“, прокарана от Вентурини. Тя предполага, че Христос в действителност не е умрял на кръста, Той е бил свален от кръста и когато е положен в гроба, влагата и хладината съживяват тялото Му. Той отмества големия камък, минава „на пръсти“ покрай стражите, явява се на учениците си като тържествуващ Бог, след което заминава някъде и умира там. Дори по-голямата част от скептиците не приема това, но някои използуват теорията, за да подсилят твърденията си, че Христос не е възкръснал от мъртвите.

Друга теория казва, че жените са отишли при друг гроб. Ако жените са сбъркали гроба, това означава, че римските стражи също са сбъркали гроба, че юдейските първенци също са го сбъркали. В противен случай Исусовото тяло щеше да се намери в истинския гроб. Другата слабост при тази и подобни теории е празният гроб и вестта на учениците: „Той възкръсна! Исус Христос е жив! Той прощава грехове и дава вечен живот на онези, които повярват.“ Ако това беше лъжа, юдейските началници трябваше само да отидат на гроба, да вземат тялото, да го покажат насред Ерусалим и да кажат: „Ето го вашия възкръснал Спасител.“ и християнското движение и вестта за възкресението щяха да бъдат разбити. Но те не можаха да възпроизведат тялото. Гробът беше празен.

Джон Уоруик Монтгомери, апологет на християнството и бивш декан в института по право на Саймън Грийнлийф пише: „Това, че ранните християни са могли да изфабрикуват такава небивалица и че след това са я проповядвали сред онези, които лесно биха могли да я опровергаят като покажат тялото на Исус, минава границите на вероятното.“

Пол Алтхаус от университета в Ерланген – Германия прибавя: „Възкресението не би могло да бъде поддържано като теория в Ерусалим дори за един единствен ден или за един единствен час, ако празният гроб не беше установен факт за всички.“

Обяснението за празния гроб може да бъде, че това е станало по естествен или свръхестествен начин. Ако Исус наистина е бил възкресен от мъртвите по свръхестествен начин от Бога, аз мога с пълно основание и право да ви призова да се покаете за вашите грехове и да се доверите на Христос като ваш личен Спасител и Господ, защото това е логичната реакция. Но ако обяснението е естествено някой е трябвало да вземе тялото. Но кой? Римските войници? Не, римските войници бяха поставени там, за да пазят тялото в гроба. Юдейските началници? Но ние току що казахме, че те биха го изнесли навън и биха заявили: „Ето го вашия възкръснал Спасител“, за да опровергаят твърденията на учениците.

Навярно учениците са взели тялото и са съчинили лъжата, че Исус е Бог и че е възкръснал от мъртвите. Но фактите, открити от онези, които търсят, сочат обратното. Първо, учениците не очакваха Исус да възкръсне от мъртвите. Исус им беше казвал и повтарял много пъти, че ще умре и след три дни ще възкръсне от гроба, но те не Го разбраха. След като Исус умря,учениците се превърнаха в единадесет уплашени мъже, криещи се и бягащи за живота си. Техният водач беше мъртъв и техните мечти бяха разбити.

Независимо от това, няколко дни след възкресението, същата тази група става смела, дързостна и започва да вижда видения. Какво предизвика тази промяна? Това не беше, защото бяха видели един празен гроб – това беше, защото бяха видели Христос, жив и възкръснал от мъртвите.

Какво биха спечелили учениците, съчинявайки историята за Христовото възкресение? Престиж? Богатство? Власт? Обществено положение? Нека ви разкажа какво спечелиха те. Всички, освен един, умряха от мъченическа смърт. Някои бяха обезглавени. Някои бяха разпънати на кръст. Някои бяха убити с камъни или пребити до смърт, защото твърдяха, че Исус е жив и дава прощение на греховете и вечен живот. Ето списъка на това, което единадесетте апостоли и първи християнски водачи спечелиха, като поддържаха твърдението, че Христос е възкръснал.

Андрей – разпънат на кръст.

Варнава – убит с камъни от юдеите.

Вартоломей – пребит до смърт с тояги.

Яков, Исусовия брат – убит с камъни.

Малкият Яков – хвърлен от кулата на храма и пребит.

Йоан – естествена смърт.

Юда – разпънат на кръст.

Лука – обесен на една маслина.

Марк – влачен за краката по улиците и после изгорен жив.

Матия – пребит с камъни и обезглавен.

Матей – убит с меч.

Павел – обезглавен.

Петър – бичуван и разпънат с главата надолу.

Филип – бичуван и разпънат.

Симон – разпънат.

Тома – пронизан с копие.

Яков, син на Заведей – убит с меч.

Тадей – убит със стрели.

Ако тази история за възкресението беше лъжа, те щяха да знаят, че е лъжа. За тях да живеят с тази лъжа е определено несъстоятелно, имайки предвид това, което знаем за техния нравствен живот.

В своята история Харолд Матингли пише: „Апостолите свети Петър и свети Павел подпечатаха свидетелството си със собствената си кръв.“ Текталин пише, че никой не би желал да умре, освен ако не е убеден, че притежава истината.

Верно е, че много са умрели за лъжа, но само тогава, когато са вярвали, че е истина. Хората не умират за лъжа, за която знаят, че е лъжа. Ако учениците лъжеха, то те нарочно са заблуждавали целия свят, но това в никакъв случай не е в съответствие с тяхното учение и писания в Евангелието, а също и с техния морален живот, на който учеха хората да живеят. Те учеха на честност, последователност и верност.

Едуард Гибън в книгата си „Възход и упадък на Римската империя“ набелязва пет причини за разпространението на християнството в първи век, една от които е: чистото, честното, искрено и верно поведение на учениците.“ Цялото учение на Христос се състои в това да се обичаме един друг, да бъдем добри и да говорим истината. Те биха ли могли да живеят в такава ужасна лъжа? Не, аз вярвам, че те бяха видели възкръсналия Христос. Техният живот беше коренно променен и те тръгнаха по света да разказват „Добрата вест“ за Христовата любов към всеки човек, за Неговата смърт като техен заместник, за Неговото възкресение, с което победи смъртта, и че Той беше и остава жив. Той стои готов да даде живот, защото Той е ПЪТЯТ и ИСТИНАТА и ЖИВОТЪТ, на всички, които му се доверят. В своята книга „Знай защо вярваш“ Пол Литъл задава въпроса: „Нима тези хора, които спомогнаха да се преобрази моралната структура на обществото са просто първокласни лъжци или заблудени луди? Тези възможности са по-трудни за вярване от факта на възкресението и няма никакво доказателство в тяхна защита.“

Както заявих и по-рано, другата възможност за обяснение на Неговото възкресение е свръхестествена: Бог Го възкреси от гроба и Той е жив днес. Аз вярвам, че това е не само истина, но е и разумна истина.

Исус каза, че е единственият път за връзка с Бога и единствената истина, която може да направи хората свободни. Той е единствената пътека към върха на планината. Само чрез Него човек може да стане пълноценен и да познае истинския и жив Бог. Само чрез Исус Христос човек може да придобие живот – Исус каза, че е „животът“ и победи смъртта заради тебе и за мене.

През университетските ми години бях дълбоко впечатлен от едно изявление на Блез Паскал. Както знаете, Паскал е блестящ френски математик от шестнадесети век, който изуми Европа със сложни математически уравнения, когато е бил само на шестнадесет години. На тридесет и една годишна възраст Паскал написа класическото днес схващане: „Има една празнина, оставена от Бог в сърцето на всеки човек. Тя никога не може да се запълни от нещо земно. Може да бъде запълнена само от Бог, в лицето на Исус Христос.“

Това изявление на Паскал оказа влияние в живота ми. Аз осъзнах този вакуум в моя живот. Задавах си въпроси като: „Кой съм аз?“, „Къде отивам?“, „Какво правя тук?“ И независимо от това, което постигах в живота, имах чувството за празнота и безсмисленост. Опитвах се да намеря отговори. Отдавах живота си на неимоверен труд. Независимо от това, което постигнах, животът ми продължаваше да бъде лишен от смисъл. Отдавах се на интелектуални търсения, но независимо от това, какво постигнах в университета, имах чувството, че нещо в мен липсва.

Виждаш ли, приятелю, Бог така е сътворил теб и мен, че ние никога да нямаме чувство на завършеност, пълнота и смисъл в нашия живот, докато не Го познаем лично. Бог ни е създал от три части. Той ни е направил материални същества и ни е дал нашата умствена способност. Той ни е дал също и духовни способности. Въпреки това, повечето от нас преминават през живота си като две-трети личности. Ние се развиваме физически и умствено, но не и духовно. Ние никога няма да сме завършени личности, докато не познаем Бог лично, а това става чрез личността на Исус Христос.Това е единственият начин,по който духовната липса или празнина в нас може да бъде запълнена.

А сега позволете ми в моите заключителни бележки да подчертая най-важната страна на тази лекция. Ако запомните нещо от този разговор, бих желал то да бъде, как можете да познаете Исус Христос лично. Първо, трябва да осъзнаете, че Бог ви обича. Казва ни се, че „Бог толкова обича света, че ни даде Исус Христос.“ /Йоан 3:16/ Бог ни обича толкова много, че ни осигури начин да достигнем до Него – и това е вторият основен пункт- ние трябва да признаем, че се нуждаем от Него. Трябва да признаем, че поради нашия бунт съществува пропаст между нас и Него. Това ни води до третия основен пункт. Исус каза в Лука 13:3: „Но ако не се покаете /или не се обърнете от вашите стари пътища/, вие всички също ще погинете.“ Покаянието означава просто промяна на намеренията. През целия си живбт ти си се движил в посока, отдалечаваща те от Бога. Бог желае да има общение с тебе. Той иска да се обърнеш и да тръгнеш към Него. Ние правим това, като изповядаме пред Бог, че сме грешници и че желаем да променим нашето мислене за Него.

Освен това вие трябва да осъзнаете, че Исус умря на кръста за вас. Нека илюстрирам резултата от греха,като ви кажа, че и вие и аз имаме греховен дълг. Дълг, означава, че имам задължение, което трябва да платя. Ние имаме дълг към Бога, който не сме в състояние да платим. Вие не можете да платите моя дълг, защото си имате свой собствен. В Римляни 6:23, Библията казва: „Защото заплатата на греха е смърт.М,.С други думи, това е резултат от моя труд – аз работя и получавам заплата от толкова и толкова лева. Това, което съм заработил /заплатата, която получавам/ за моите грехове е – СМЪРТ – вечно отделяне от Бога.

Това е все едно, че ти дължиш на някого десет милиона лева, а получаваш само по един лев на ден. Няма никакъв начин да изплатиш този дълг. Ти имаш нужда от някой, който има възможността да плати твоя дълг, защото заплатата на греха има за последствие вечно отделяне от Бога.

По време на царуването на Николай II в Русия, един баща записал сина си в армията с надеждата да наложи ред и дисциплина в живота му. Между другите неща, младият приятел имал и слабост към хазарта. Атмосферата в армията по-скоро му навредила, отколкото да помогне.

В армията изпълнявал длъжността на счетоводител. Когато дълговете му започнали да нарастват, той започнал да заема пари от военната каса, за да плаща дълговете си. Продължавал да губи и затъвал все по-дълбоко в дългове.

Една нощ, като размишлявал върху положението си, той сумирал дълговете си. Като видял огромната сума, написал върху счетоводната книга: „Кой може да плати такъв голям дълг?“ Седнал отново на стола си, с оръжие в ръка, да поразмисли малко. Както размишлявал за живота и смъртта си неусетно задрямал.

През онази нощ цар Николай II инспектирал предните постове .Влизайки в бараката на счетоводителя,той видял спящия човек, зареденото оръжие и бележките върху счетоводната книга.

Когато войникът се събудил, погледнал в книгата и npoчел думите: „Кой може да плати такъв голям дълг?“ Под тях стоели думите: „Платено изцяло, цар Николай II.“ Виждате ли, цар Николай е имал средствата да плати дълга.

Дългът е нещо, което дължа на някого. Наказанието е нещо, което получавам, когато не мога да изплатя дълга си или когато наруша някакъв закон. Ако наруша закона за ограничение на скоростта с моята кола, получавам наказание, което означава, че трябва да платя известна сума  за нарушението на закона. Това е моето наказание – дългът ми към обществото. Ако убия някого, получавам по-тежко наказание – смърт. Тогава ще бъда екзекутиран за нарушаване на закона и извършване на убийство. Както виждате, колкото по-важен закон съм нарушил, толкова по-голямо е наказанието. Причината за вечното ми отделяне от Бога е /заплатата на моя грях, която е смърт/ заради строгостта на закона, който съм нарушил — този, че не съм живял според изискванията на съвършено святия и праведен Бог. Най-голямото закононарушение в света носи със себе си и най-тежките последствия.

Ето защо Бог-Син стана човек и живя съвършен живот. Той нямаше никакъв грях. Нямаше никакъв дълг. Това, което Бог направи с дълга, който дължиш за твоите грехове, беше да го възложи на Исус Христос и Той в Неговата любов към тебе плати твоя дълг, като умря на твое място: Сега Бог може да ти прости и да ти даде нов живот, ако избереш да приемеш Христос. Римляни 5:8 казва: „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че докато бяхме още грешници, Христос умря за нас.“

Да предположим, че твой приятел умира от рак и понеже ти толкова много го обичаш и си загрижен за него, помолиш лекаря да направи трансфузия, която ще отнеме раковите клетки от неговото тяло и ще ги постави в твоето. Какво ще стане? Той ще живее, а ти ще умреш. Защо? Защото това, което причинява неговата смърт е поставено в тебе и ти ще умреш на негово място, а той ще живее.

Ето какво направи Христос за тебе на кръста. II Коринтяни 5:21 казва: ,,(Бог), Който за нас направи грешен Онзи, Който не е познавал грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Но само признаването на вашата греховност и на Христовата смърт и тяхното интелектуално осмисляне, не ви води до контакт с Бога. Вие трябва да вземете решение. В Йоан 1:12 Библията ни казва: „А на онези, които Го приеха, даде правото да станат Божии деца.“ Следователно, всеки човек лично трябва да приеме Христос, за да стане член на Божието семейство.

Това, което приемаме от Бога, е дар, защото не може да Му дадем нищо в замяна. Не можем да кажем: „Ето моите добри дела. Искам да покрия дълга си с добрите си дела..Те ще ме заведат на небето.“ Библията казва: „Защото по благодат /незаслужена милост/ сте спасени /направени деца на Бога/, чрез вяра и то не от самите вас, това е дар от Бога – не чрез дела, за да не може да се похвали никой.“ /Ефесяни 2:8,9/ Библията казва също, че: „. . . заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Исус нашия Господ.“ /Римляни 6:23/

Да предположим, че имам писалка, която искам да ти дам като подарък. Ти може да казваш, че това е хубава писалка и може да искаш да я имаш, но какво трябва да направиш, за да я имаш? Ти трябва да я вземеш. Ти може да вярваш, че писалката съществува и да имаш голяма фактологическа информация за нея, но писалката няма да стане твоя, докато не я приемеш.

Естествено, ти можеш да останеш там, където си сега, отделен от Бога. Относно това решение, Той казва, че заплатата на греха е смърт. Тогава добавя: „Но Божият дар е вечен живот.“ Дарът е безплатен, но ти трябва да го приемеш, за да стане твой.

Как можеш да приемеш дара? Ти трябва да вземеш решение, да направиш избор, да се протегнеш и да вземеш дара. Това е все едно, че аз чукам на вратата на твоя дом. Ти можеш да продължиш да си седиш и да кажеш: „Това е Джон, нямам желание да го срещам.“ В крайна сметка, аз ще си замина. Или пък, можеш да решиш да дойдеш до вратата и да ми кажеш: „Джон, не те харесвам и не искам да те виждам. Довиждане.“ И аз бих си отишъл. Или пък, можеш да решиш да отвориш вратата и да кажеш: „Джон, хубаво е, че те виждам, влез! Ела в моя дом.“ Ипри твоята покана аз ще вляза в дома ти. Ти си решил да ме приемеш в твоя дом.

Това е точната картина, която Исус Христос рисува за Неговата връзка с теб. Той казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам. Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене.“ /Откровение 3:20/

Това решение е чрез вяра. То е доверие в истината за Бога. Тази вяра в Исус Христос включва три неща: Първо, ти трябва да знаещ, какво Бог е направил чрез Исус Христос заради Неговата любов към тебе. Второ, трябва да повярваш тази истина и да я приемеш за вярна. Но трето и най-важно, за да имаш истинска вяра, е,  че ти трябва да възложиш личното си упование на фактите и да се довериш на Христовото дело на кръста, като достатъчна цена за изкуплението на твоите грехове.

ИСТИНСКА ВЯРА:

Познаване на фактите.

Вяра в истината.

Лично доверие.

Нека илюстрираме тази вяра по следния начин. Да предположим, че ЗНАЯ всичко за асансьора и ВЯРВАМ в него. Вярвам, че той ще ме качи от първия до петия етаж. Но аз не мога да опитам асансьора, докато не се кача в него, докато не му се ДОВЕРЯ, като се поставя под негова зависимост.

Исус Христос е жив и днес. Той плати огромна цена, за да можем ти и аз да имаме общение с Бога. Той те обича и ти предлага прощение, като безплатен дар. Всичко, което трябва да направиш.е да Му благодариш, че е умрял на твое място, да Му се довериш и да решиш да Го приемеш. Ти трябва да направиш избора си, като отвориш вратата на твоя живот и сърце за Него, Който чука и иска да влезе.

Желаете ли да познаете Исус Христос днес? Надявам се, че съм успял да ви представя християнската вяра като разумна вяра, която има своята рационална основа. Тя не е скок в тъмнината; тя е стъпка в светлината. Казах ви, че Исус Христос е жив. Нужна е малко вяра, която да свърже теб и Божията любов към теб в едно цяло. Няма нужда да разбираш всичко. Щом като кажеш: „Исусе, благодаря Ти, че си умрял за мен. Моля те да влезеш в моя живот!“, тогава Христос е свободен да влезе в твоя живот. Тогава ти ще започнеш да изпитваш на практика това, за което говорих до сега. В продължение на много години аз стоях на нивото на умствено възприемане, преди да мога да разбера как да приема Христос. Но днес мога да ви засвидетелствувам Божията любов и прощение, които могат да се намерят в Христос.

Библията обобщава Благовестието в 1Коринтяни 15:3- 5: „Защото това, което първо приех, това ви и предадох, това; че Христос умря за греховете ни според Писанията; че се яви на Кифа, после на дванадесетте, и че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж. .

Някои читатели може да са все още на пътя на познанието за Исус Христос. Но някои от вас знаят, че Бог е направил нещо в сърце ви и макар да не разбирате напълно знаете, че това, което споделих с вас е вярно.

Това е молитва, която ще ви даде възможност да станете член на Божието семейство и да получите пълно прощение — дара на вечен живот. Четете я бавно!

„Господи Исусе, благодаря Ти, че си умрял за мене. Признавам, че съм съгрешил. Покайвам се от моите стари пътища и искам да променя посоката на моя живот. Моля Те, да ми простиш всички мои грехове. Сега аз отварям вратата на моя живот и Те моля да влезеш в него като Спасител и Господ! Разчитам само на Тебе за прощението на моите грехове и за безплатния дар на вечен живот. Амин.“

Джон Мейсъл