Когато разглеждаме въпросите, отнасящи се за Бог: „Кой е Той?“ и „Как мога да Го позная?“, ние се сблъскваме с възможностите на един ограничен ум в опитите му да опознае едно безгранично същество, личност, или Бог. Поради нашия ограничен ум човечеството си е съставило много и различни мнения.

Следователно, когато някой казва, че няма Бог, той нарушава основен философски принцип. Той, който е личност с ограничено разбиране, прави абсолютно твърдение за естеството на безграничното. Все едно да попитаме колко е общото познание, което човечеството притежава. Алберт Айнщайн, носителят на Нобелова награда по физика, е казал, че човечеството обхваща по-малко от един процент от цялото познание. Ако ние имаме само един процент от цялото познание, не би ли било възможно Бог да съществува в другите деветдесет и девет процента?

Виждате, че е невъзможно за човек с ограничен ум да прави абсолютно твърдение, че няма Бог, защото, за да направи това, той би трябвало да познава цялото познание. Следователно е много трудно за хората да си представят какво в действителност е Бог и да бъдат убедени, че тяхното мнение е правилно. Но да предположим, че някой стане и каже: „Аз съм Всемогъщият Бог; Аз съм Създателят на небесата и земята. Аз ви създадох и ако ще търсите истинския смисъл във вашия живот, вие трябва да ме опознаете лично и да имате общение с мене.“ Ако това станеше, ние бихме могли да разгледаме доказателствата в живота на този човек, за да определим дали това твърдение е вярно или не. Точно това е, което имаме в личността на Исус Христос.

По време на Неговата земна мисия преди две хиляди години Исус каза: „Аз съм Бог“. Той каза, че Е Създателят на небето и земята и че само чрез Него човечеството може Да намери истински мир и да получи вечен живот. Той не само дава това съдбовно заявление, но има и доказателства за потвърждението му. Най-важната отличителна черта на Исус е твърдението Му, че е Бог.

Нека сега спра тук, за да кажа, че Исус е единственият между световни религиозни фигури в твърдението Си,че е Бог.

Буда никога не е твърдял, че е Бог.

Мойсей никога не е твърдял, че е Ехова.

Мохамед никога не е твърдял, че е Алах.

И все пак, Исус Христос заяви, че Е ИСТИНСКИЯТ И ЖИВ Бог!

Историческите бележки показват, че Исус не беше разпнат, защото възкресяваше мъртвите или защото правеше слепите да виждат и куците да ходят. Исус беше разпънат, защото твърдеше, че е Бог. Това прави въпроса за Неговата божественост изключително важен.

Буда просто казваше: „Аз съм един учител, който търси истината.“

Исус каза: „Аз Съм Истината“.

Конфуций казваше: „Никога не съм твърдял, че съм свят“.

Исус каза: „Кой ме обвинява в грях?“

Мохамед казваше: „Ако Бог не ме покрие с наметалото на Своята милост, нямам никаква надежда“.

Исус каза: „Ако не повярвате в Мене, в греховете си ще умрете“.

Твърденията на Исус принуждават слушателя или читателя да направи избор. Това, което изберете да направите с Исус Христос днес е най-важното решение, което някога ще вземете. Вашето решение за Исус Христос е по-важно от вашата идеология. То е по-важно от вашата кариера. То е по- важно от избора на партньор в живота. Ако Исус Е Бог, тогава трябва да решите какво да правите с тази информация. Ако Той не е Бог, тогава не трябва да имаме нищо общо с Него.

К.С. Люис, бивш професор в Оксфордския университет, беше атеист, който по-късно стана християнин. В неговите трудове Люис подчертава, че никой не може да бъде неутрален към Исус Христос. Той пише:

„Тук се опитвам да предпазя всеки от действително глупавото нещо, което хората често казват за Него: “Готов съм да приема Исус за велик нравоучител, но не приемам твърдението Му, че Е Бог.“ Това е единственото нещо, което не трябва да казваме. Човек, който е просто човек и направи подобни твърдения на тези, които Исус направи, не може да бъде просто велик нравоучител. Той или ще е лунатик на нивото на онзи, който казва, че е пържено яйце или пък ще е самият дявол от пъкъла. Вие трябва да направите вашия избор. Или този човек беше и е Божият Син; или в противен случай е луд или нещо по-лошо. Вие можете да го затворите като луд, можете да го заплюете и да го убиете като демон или да паднете в краката Му и да Го наречете Господ и Бог, но нека не излизаме със снизходителната глупост, че е велик човешки учител. Той не ни е оставил тази възможност. Нямал е и намерение.“

Надявам се, че след като сте прочели това, няма да продължите да казвате, че Исус е бил просто добър човек. Ако желаете да сте честни, в интерес на логическата последователност не можете да заемете неутрална позиция. Исус или е Бог, или е лъжец. Вие можете да заключите, че Исус не е Бог и да изберете да Го отхвърлите, но както професор Люис казва, моля ви, не настоявайте, че е бил просто един добър нравоучител.

ДВАТА ВЪПРОСА НА ИСУС:

Един ден Исус зададе на някои от своите последователи два въпроса. Той каза: „Според както казват хората, кой съм Аз?“ и „Според както вие мислите, кой съм Аз?

Тези два въпроса са нашата отправна точка. Първо: според както казват хората от света, кой е Исус Христос ?

Ако вие вече сте изследвали Исус Христос, вероятно сте съгласни с повечето мислещи хора, че Исус е най-уникалната личност, която светът някога е познавал. Исус не е просто велик човек между човеците, Той е най-великият човек, който някога е живял. Колкото повече изучавате Неговия живот, толкова повече Той ви впечатлява. Дори атеистите и скептиците признават уникалността на Исус. Слушайте какво са казали световните скептици за Исус и Неговия несравним принос за човешката история.

Ренан- френският мислител и атеист е казал:

„Каквито и изненади да донесе бъдещето, едно нещо е сигурно – Исус никога няма да бъде надминат.“

Русо, друг френски мислител сравнява Исус със Сократ като казва: „Ако животът и смъртта на Сократ бяха тези на мъдрец – животът и смъртта на Исус бяха тези на БОГ.“

Наполеон казва: „Аз познавам хората, но Исус не е обикновен човек“.

Лорд Байрон, английският поет, който със сигурност не е възприемал християнските принципи и е умрял на двадесет и шест годишна възраст, защото е живял живота си за свое собствено удоволствие, е казал следното за Исус:

„Ако някога човек е бил Бог или Бог е бил човек, Исус беше и двете.“

В по-близко време един писател описва Неговото влияние по следния начин: „Напълно съм наясно, когато казвам, че всички армии които някога са вървял и; и всички флоти, които някога са били построени; и всички парламенти, които някога са заседавали; и всички царе, които някога са царували, не са повлияли човешкия живот на тази земя толкова силно, колкото този един, единствен живот на Исус от Назарет.“

Друг историк определя влиянието на Исусовия живот по този начин:

„Деветнадесет века са дошли и отминали, а днес Той е централната фигура на човешкия род. Този Исус от Назарет, без пари или оръжие, завладя повече милиони от Александър Велики, Цезар, Мохамед или Наполеон. Без наука или учение, Той хвърли повече светлина върху човешките и божествените неща, отколкото всички философи и учени събрани заедно. Без красноречието на образованите, Той говори думи на живот, каквито никога не са говорени преди или след това и произведе ефект, който стои над възможностите на оратор или поет. Без да напише нито един ред, Той задействува повече писалки и даде теми за повече проповеди, речи, дискусии, произведения на изкуството, научни трудове и песни, отколкото всички велики човеци на минали и сегашни времена. Роден в ясла и разпънат като злодей, сега Той контролира съдбините на цивилизования свят.“

И така Исус Христос, според скептиците и хората, познаващи Неговия живот, се смята за най-уникалната личност, живяла някога.

Помнете нашия въпрос: „Според както казват хората от света, кой е Исус?“ Някои хора казват, че Исус е легенда или мит; че Той никога в действителност не е същестсвувал.

Историкът Филип Шаф казва: „Съществуването на Исус е толкова сигурно, колкото моето собствено съществуване.“

Д-р Ф.Ф. Брус е казал: „Някои хора си играят с мита, легендата или идеала за Христос; онези, които го правят не го правят на базата на исторически изследвания.“ Дори древните исторически източници като Корнелий Тацит, римският историк от първи век, говорят подробно за личността на Исус.“

Йосиф Флавий – добре познатият еврейски историк от първи век, говори за живота и смъртта на Исус и как Той обикалял, като претендирал, че е Месия и правел велики дела.

Скептикът Х.Г. Уелс в своята „Схема на историята“ посвещава над двадесет страници на Исус Христос като привежда доказателства за Неговия живот и смърт от историческа гледна точка.

Разбира се, в Библията имаме четири различни, подробни описания за живота на Христос. Зная, че трябва да внимаваме със забележки, които не се основават на цялостно изследване. Всъщност има повече дребни доказателства за историческата надеждност на четирите евангелия, отколкото за което и да било произведение на класическата литература.

БИБЛИЯТА КАТО НАДЕЖДЕН ИЗТОЧНИК:

В своя труд „Свидетелства за класическата литература“ професор Барне описва три стандартни теста, които се употребяват, за да определят надеждността на историческите документи: библиографски тест, вътрешен тест и външен тест.

Библиографският тест изследва броя на ръкописите – копие от оригинала и промеждутъка от време между написването на оригинала и на съществуващите копия, когато никой от оригиналите вече не съществува.

Вътрешният тест изследва вътрешната състоятелност и несъстоятелност в самия ръкопис.

Външният тест изследва други исторически материали, за да определи дали те потвърждават или отричат твърденията в ръкописа, т.е. археологическите доказателства.

Ето как действува библиографският тест:

Цезар пише неговата „История на галските войни“ между 100 и 44 г.пр.Хр. Най-старото копие, с което разполагаме е направено 1000 г. след неговата смърт и имаме само 10 копия на този документ.

Платон пише приблизително от 427 до 347 г.пр.Хр. Най-ранните копия на неговите произведения, които имаме са направени 900 г. сл.Хр., близо 1300 г. след оригиналите.

Аристотел живее и пише между 384 и 322 г.пр. Хр. Днес имаме само пет копия от неговите ръкописи, като най-ранното е направено около 1100 г.сл.Хр. или повече от 1400 г. след оригиналите.

Тацит, римският историк, пише през първи век. Единственото копие от неговите ръкописи е от около 1100 г.сл.Хр., над 1000 години след оригинала.

Благодарение на библиографското тестване, експертите потвърждават автентичността на документите на Цезар, Платон, Аристотел и Тацит както и надеждността на самите автори. И така, нека приложим същия тест към библейските писания, към новозаветните документи. Книгите на Новия Завет /Библията/ са написани в периода от около 40 до 90 г. сл.Хр. Най-ранните ръкописни копия датират от около 130 г., само 40-50 г. след оригиналите. Същестуват повече от 13000 копия. Прилагането на библиографския тест за достоверност към Новия Завет би трябвало да ни накара да помислим още веднъж преди да кажем, че не можем да се доверяваме на библейската литература. След като приложим вътрешния и външния тестове, всеки ще види дори по-ясно защо Библията е надежден документ и че определено е била вдъхновена от Бога.

Експертът по Новозаветните гръцки оригинали Дж. Харолд Грийнли добавя: „Тъй като учените приемат, като цяло, за достоверни писанията на древните класици, въпреки че най-ранните ръкописи са написани толкова дълго след оригиналите и броят на точните ръкописи е толкова малък, явно е, че надеждността на текста на Новия Завет се потвърждава подобно на тях.

Помнете нашия въпрос? „Според както казва светът, кой е Исус?“ Често откривам, че интелигенцията е склонна да изразява мнението, че духовните и религиозни интереси служат за подпомагане само на по-слабо образованите хора; че само невежи и неуки хора се интересуват как могат да познаят Бога и са единствените, които се нуждаят от Бог.

Позволете ми да споделя с вас това, което водещите умове на нашето минало и настояще са казали за своя стремеж да намерят Бог чрез личността на Исус Христос.

Йохан Волфганг Гьоте, немският поет и драматург, може би най-изтънченият от всички немски поети и литератори нарича Исус: „Божественият . . . Святият Човек“ и пише: „Ако някога Бог се е родил на земята, това е било в лицето на Христос.“

Лауреатът на Нобелова награда Александър Солженицин, за когото съм убеден, че е велик литератор, говори открито за своята вяра в Исус Христос и как докато е бил в Гулаг един доктор, евреин го спечелва за Христос.

Писатели като Фьодор Достоевски и Лев Толстой са описали делото на Божия Дух, който напълно е променил техния живот.

Може би най-великият литературен гений на всички времена Уйлям Шекспир казва: „Предавам душата си в ръцете на Бога, моя Създател, като вярвам най-убедено в Исус Христос, моя Спасител.“ .

Професор Амброуз Флеминг, изтъкнат английски учен и заслужил професор по електроинженерство в Лондонския Университет, като говори за вярата си в Христос казва: „Няма нищо в цялата Библия, което би причинило на човека на науката проблеми с Исус Христос.“

Карл Барт, един от водещите умове на този век и познат като „Великият Швейцарски мислител“, беше запитан коя е най-дълбоката мисъл, която някога е имал. Неговия отговор беше: „Исус ме обича, това аз знам“.

Професор Чарлз Малек, бивш генерален секретар на Обединените Нации, говорейки за своята вяра в Христос, казва: „Трябва да премахнем разделението между Христос и вселената, между разума и вярата.“

И така, моля не казвайте, че Исус е бил просто добър, нравствен човек и не приемайте заключението, че Той никога не е съществувал, а че е бил просто едни мит. И моля, не си мислете, че само невежите и неуките хора се интересуват от въпроса кой е Христос. Не смятам, че ще бъдете справедливи в търсенето на истината, ако направите това.

„СПОРЕД КАКТО ВИЕ МИСЛИТЕ, КОЙ Е ИСУС ХРИСТОС?

Нека да минем на втория въпрос: „Кой, според вас, е Исус Христос?“ Преди да можете да отговорите на този въпрос вие имате нужда от някои доказателства и факти, които ще ви помогнат да вземете разумно решение.

Би трябвало да се запитаме, има ли достатъчно факти, които да гарантират разумна вяра в Исус Христос, като Спасител на света. Разбирате ли, моето сърце не може да направи нещо, което умът ми отхвърля, така че вие ще трябва да отговорите на въпроса „Кой е Исус Христос?“ с вашето сърце. Аз разбирам. Много пъти в моя собствен опит съм срещал някои умствени пречки, които трябва да бъдат преодоляни, преди да може моята вяра да има разумната основа, която Бог желае. Ако Бог съществува и не е безмълвен, ако Исус Христос е отговорът на нуждите на човешкото сърце, Бог иска да разбера с ума си Неговия план да доведе човека до контакт със Себе Си. Християнството се гради на здравата основа на познанието и умението да материализираме твърденията на Исус Христос.

НЯКОИ ОТ НЕГОВИТЕ УНИКАЛНИ ТВЪРДЕНИЯ: Позволете ми да ви припомня някои от твърденията на Исус като се спираме поотделно на всяко едно от тях и вникнем в техния смисъл. Все пак Този, чиято личност обсъждаме, не е обикновен човек.

Когато Исус направи един слепец да вижда, Той каза: „Аз Съм светлината на света.“ /Йоан 9:5)

Когато нахрани 5000 души с две риби и пет хляба, Той каза: „Аз Съм хляба на живота“ /Йоан 6:35/

Когато се явяваше пред човека, който щеше да Го екзекутира и беше запитан дали е Христос, Божият Син, Исус каза: „Да, така е както казваш.“ /Матей 26:63, 64/.

Тома, ученикът, който се беше усъмнил, че Исус наистина е възкръснал от мъртвите, отговори: „Господ мой и Бог мой!“, когато видя Исус и попипа раните на ръцете и ребрата му. /Йоан 20:28/ Исус каза: „Този, който е видял Мене,е видял Отец.“ /Йоан 14:9/ А след като беше възкресил един човек, Той каза „Аз Съм възкресението и живота. Този, който вярва в Мене дори и да умре, ще живее.“ /Йоан 11:25/ И така, Исус претендира, че Е Спасител на света и уникалността на Неговото служение и дело са очевидни. Един от най-важните аспекти на Неговите твърдения е правото Му да прощава грехове на земята, право подобаващо само на Бог. Чуйте една случка, в която се описва това твърдение:

„След няколко дни, когато Исус отново влезе в Капернаум, хората чуха, че се е върнал, и че бил в къщата. Събраха се толкова много, че нямаше никакво място, дори извън вратата и Той им проповядваше Словото. Дойдоха няколко души, които носеха при Исус един паралитик, носен от четирима от тях. Като не можеха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше и така спуснаха постелката, на която лежеше паралитика. А Исус като видя вярата им, каза на паралитика: „Синко, прощават ти се греховете.“ Имаше там и някои книжници, които седяха и мислеха в себе си: „Този защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове освен Бог?“ Исус като разбра веднага с духа Си, че размишляват така в себе си, каза им:“ Защо мислите за това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на паралитика: „Прощават ти се греховете“ или „Стани, вдигни си постелката и ходи!“? Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове: /каза на паралитика/ „Тебе казвам: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си!“ И той стана веднага, вдигна постелката си и излезе пред погледите на всички; така щото всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: „Никога не сме виждали такова нещо!“

А сега нека се съсредоточим върху едно от най-задълбочените изявления, които Исус някога е правил, и което ако е вярно е наистина изумително. Ако това изявление е вярно/вие се сблъсквате с решението как ще изберете да живеете вашия; живот; с Него или отделени от Него.

Той казва: „Аз Съм Пътят и Истината и животът; никой не идва при Отец освен чрез Мене.“ /Йоан 14:6/

ПЪТЯТ:

Той не каза: „Аз съм път“; Той каза: „Аз Съм Пътят!“. Много хора мислят, че Бог седи на някоя планина и хората  от света имат най-различни пътища, по които да се изкачат до върха на тази планина и да достигнат до Бога, който живее там. Те мислят, че няма никакво значение как ще се изкачат до върха, където е Бог, защото всеки се катери, за да достигне до едно и също място, където може да познае Бог. Така те решават, че всеки начин, по който можем да достигнем до върха е добър; или която и вяра да изберат, тя ще ги доведе до Бога. Всяка пътека е законна, защото се изкачваме по една и съща планина, нали така? Не, и ако вземете предвид логическия принцип, наречен „Закон на непротиворечието“, който гласи, че ако А противоречи на Б; или Б противоречи на А, тогава или едното от тях е вярно, а другото погрешно; или и двете са по-грешни. Например, ако кажа, че всички писалки пишат с черно мастило, а вие кажете, че някои пишат със синьо мастило, не може и двете твърдения да са верни. Или аз съм прав, а вие грешите или вие сте прави, а аз греша; или пък всички грешим.

Ето един друг пример. Мюсюлманинът казва: „Исус е бил просто пророк, Той е бил добър, нравствен човек. Но Той не е умрял на кръста и не е възкръснал след това на третия ден. За да достигне до Бога, всеки трябва да се подчини на Мохамед. Християнинът е съгласен с Исус, който казва, че е Спасителя на света. Християнинът вярва, че Исус умря на кръста, и че след три дни отново възкръсна от мъртвите. Не е възможно и двете позиции да са верни; или едната е правилна, а другата е погрешна, или обратното; или и двете са погрешни. По-нататък Исус казва; „Аз Съм Пътят“ /не просто път/ и това е едно изключително изявление. Ако думите на Исус са верни, Той отстранява всички останали пътеки към върха на планината, до Бог. Ако Исус е „Пътят“, единственият път, по който мога да дойда при Бог, тогава никой друг – нито дори Мохамед, Конфуций,Буда или който и да е друг, е път към Бога.

Аз не съм дошъл при вас с това твърдение. Исус Христос го каза. Ако съществува някаква друга пътека до Бога, освен чрез Исус Христос, тогава Христовата смърт на кръста губи всякакво значение. Ако съществува повече от една пътека до Бог, нямаше нужда Той да изпраща Своя единствен Син, Исус Христос да умре на кръста на ваше място.

Изглежда ли ви ограничено това схващане? Тесногръдо? Безкомпромисно? Може би да, но Бог го казва ясно, защото е много важно. Твърдението, че Исус е „Пътят“, което Той сам изказа, може да бъде разгледано и по друг начин. При мисълта, че Бог е съвършен естествената реакция е очудване, ако можем въобще да имаме контакт с Него. Мисълта, че има някакъв път към Този Свят и Праведен Бог, е това, което ми изглежда невероятно, като си помисля за състоянието, в което се намира човекът.

Погледнете несигурната позиция на света. Ние сме нарушили правилата и законите на един съвършено Свят и съвършено Праведен Бог. Как? По думите на Библията ние всички сме съгрешили и сме се оказали недостатъчни според Божиите изисквания /Рим. 3:23/. Тези от вас, които            знаят гръцки, знаят произхода на думата „грях“. Първоначално „грях“ е бил термин използуван при стрелбата с лък. Когато някой стрелец не улучи целта, човекът който проверява попаденията извиква „грях, като има предвид, че той е пропуснал целта.

Бог, който е съвършен, изисква съвършена праведност и съвършена святост в Негово присъствие. Такива са Неговите стандарти. Това е мишената, която трябва да улучим. И понеже никой от нас не е успял да постигне тези стандарти, ние всички сме грешници. Ако сме честни трябва да признаем, че нашият живот не е съвършен. Ниесме лъгали, крали, пожелавали, завиждали, били сме ревниви, гневни, пълни със страст и алчност. Ние не сме били съвършени в никое отношение. Може да сравняваме живота си с живота на някой друг, за да се почувствуваме подобри; естествено ние не сме извършили престъпленията на Сталин или Хитлер, но това е безполезно усилие. Независимо кои сме ние, дори най-добрите от нас, нравствено са се оказали недостатъчни според стандартите на Бога. Поради нашия грях, ние сме напълно отделени от Бога, който ни обича. Когато Бог каже „да“, ние казваме „не“. Повечето хора, ако са честни ще се съгласят, че нещо дълбоко в тях не е както трябва или липсва. Тази празнота и самота, която имаме се дължи на факта, че сме разделени от Онзи, Който ни е направил. Единствено Той може да ни даде мир, цел и радост в живота.

Нека да го представя по друг начин. Повечето хора смятат, че начина да достигнем до Бога е да заслужим това, чрез точките или актива, който получаваме, когато вършим добри дела. Несъмнено така мислят хората при североамериканската култура. Ако работя здраво ще ме повишат; ако уча усърдно в училище ще получа добри бележки. Ако тренирам усърдно футбол, правя отбора първенец. Ние считаме, че можем да достигнем до Бога по същия начин. Понеже Той е добър Бог, човечеството трябва да се труди здраво като прави добри дела, за да достигне до Него. Но ето къде логиката се пропуква. Бог е съвършената доброта и нашите добри дела не могат никога да ни издигнат до Неговото ниво.

Ето една логическа скица на това, което казвам. Да предположим, че Бог се намира в Ню Йорк, а хората от целия свят живеят в Англия. Бог казва: „Ако искате да имате контакт с Мене, трябва да преплувате океана от Англия до Ню Йорк.“ И така, всички се втурват. Някои хора могат да плуват само един километра, никои десет километра, някои силни атлети могат да стигнат до триста километра. Някой олимпийски плувец може да отиде дори до петстотин километра, но никой не може да преплува цялото разстояние до Ню Йорк. Невъзможно е.

По подобие на различната класа на плувците ние можем да сравняваме нашата доброта с тази на хората около нас. Ние можем да кажем: „Аз никога не съм напускал жена си.“,или „Аз рядко си служа с измама.“, или „Аз не съм убиец.“, но в крайна сметка ние не биваме сравнявани с човешките стандарти. Ние биваме съдени според стандартите на съвършената Божия доброта и се оказваме недостатъчни за наградата – не можем да преплуваме разстоянието. Според стандартите на Бог, Който ни е създал, ние сме грешници и поради нашия грях, не можем да очакваме нищо друго, освен отделяне от Бога. Дори когато нашата доброта, сравнена с другите човеци бъде тази, на олимпийския плувец, ние ще се окажем недостатъчни /или ще потънем/, когато се опитаме да плуваме до Ню Йорк или да достигнем съвършения Божи стандарт на святост и праведност.

Въпрос на разум е, че ако плуването от Англия до северноамериканските брегове е невъзможно с моята собствена сила, нямам нужда от уроци по плуване, за да го постигна. Вместо това се нуждая от друг начин, за да прекося окаана; спасителна лодка или мост. Добре тогава, Исус Христос каза, че е: „мостЪТ“, който събира в едно, святия Бог и грешното човечество. Ето защо кръстът на Христос е център на човешката история. Новият Завет казва в 1-во послание до Тимотей:

„Понеже има само един Бог и един посредник между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който даде себе си като откуп за всички човеци, като своевременно свидетелство за това.“

Ето защо достигането до Бог изисква нещо повече от случайна пътека в планината. Ние никога не можем да предложим на Бог съвършенство – планината не може да бъде изкачена.

Продължение на статията

Джон Мейсъл