„С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог. „(Евреи 11:9,10)
Исус се възнесе при Отца, като представител на човешката раса и Бог ще вземе онези, които отразяват Неговия образ, за да бъдат свидетели и сънаследници на Славата Му. За поклонниците от земята са приготвени обиталища, за праведните – одежда с венци на слава и палми на победата. Всичко което не сме разбрали от Божиите провидения, тогава ще стане ясно. Пред нас ще се разкрият тайните на благодатта и там където нашите ограничени умове са срещали само объркване, противоречие и осуетени цели, ще намерим най-прекрасна и съвършена хармония. Ще разберем, че безкрайната любов е наредила да преживеем неща, които са изглеждали тежки и непоносими за преодоляване. И когато проумеем нежната любов и загриженост на Твореца, който прави всички неща да съдействат за наше добро, тогава ще се зарадваме с невиждана радост и тържествуване.
Болката не може да съществува в небесната атмосфера. В дома на изкуплението няма да има сълзи, погребения, жалейки: “Обитаващият няма да каже: болен съм, на людете които са там ще бъде простене всичко беззаконие” /Исая 33:34/. Един невиждано богат и щедър прилив на щастие ще тече и се задълбочава с всеки изминал век от вечността. Замислете се над тази картина, споделете я с чадата на страданието и скръбта и ги върнете към радостта на тази надежда. Колкото повече се приближаваме към Исус, толкова по-ясно ще виждаме чистотата на Неговото величие и характер, и толкова по-малко ще издигаме собственото “аз”. Контрастът между Неговия и нашия характер ще ни доведе до смирение на душата и дълбоко изпитване на сърцето. Колкото повече обичаме Исус толкова по-всеобхватно ще подчиним и забравим своите лични интереси…
Онези, който е кротък по дух, който е непорочен и подобен на дете ще бъде силен в битката. Той ще бъде укрепен с мощта на Духа във вътрешния човек. Всеки, който чувства своята слабост и се бори с Бога както Яков и също както древния патриарх извика: “Няма да те пусна докато не ме благословиш”, ще върви напред с обикновеното миропомазване на Святия Дух. Такъв човек ще бъде заобиколен с небесна атмосфера, а делата му ще бъдат непрекъснато вършене на добро. Неговото влияние ще бъде като една добродетелна сила в полза на Христовата религия…
Нашият Бог е чудесен помощник във времена на нужда. Той познава и най съкровените мисли в сърцата ни, всичките намерения и цели на душите ни. А когато сме изпаднали в притеснения и объркване, преди още да Му поверим и изкажем нашето отчаяние, Той вече приготвя необходимото ни избавление.
