„Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се.“ (1 Коринтяни 16:13)
Можем да извършим много по-голяма и резултатна работа, ако развием у себе си спокойно упование в Бога и не се тревожим, притесняваме и безпокоим, така сякаш Исус е погребан завинаги в гробница и нямаме жив Спасител. Той възкръсна… Той се възнесе на Небето и сега е наш Защитник и Ходатай пред Божия трон…
Последователите на Исус не бива да се учудват, ако станат съпричастни на Неговите страдания. Как е възможно Христос да гледа на онези, за които е сторил толкова много, заради които е платил невероятна цена, а те никога да не бъдат благодарни за Неговия велик дар към тях. Работата на Христовите представители ще бъде същата като на техния Изкупител. Те не бива да гледат на себе си или да уповават на себе си, нито да имат висока оценка за делата си. Когато видят, че другите не ценят усилията им така високо, както те самите биха искали, тогава да не започнат да мислят, че може би не си струва да работят толкова. Точно това е от дявола. Ние не живеем за хора, а за Бога . Бог оценява нашите дела в тяхната пълна стойност. Бог цени благородството на характера и независимо дали хората са съгласни или не, тази ценност е вечна и жива винаги. Влиянието, което е възприето според Божествения образец никога не отмира. Животът на истинския Христов ученик е свързан с Бога. Всички ние притежаваме лично влияние и нашите думи и дела оставят незаличимо впечатление. Наш дълг е да не живеем за себе си, а за доброто на другите, да не бъдем управлявани от емоции, а да разсъждаваме и имаме предвид, че нашето влияние е сила за добро или за зло.
Бог иска Неговите деца да бъдат такива, какъвто Давид искаше да бъде Неговия син Соломон: “Бъди мъжествен”…
Бог се огорчава, че някой Негов представител се тревожи, безпокои тормози до такава степен, че да не може да разнася сладкото благоухание на небето в своя живот. Даден ни е само един живот. Исус дойде в нашия свят, за да ни научи как да живеем този живот, така че да представяме характера на небето. Никога не бива да бъдем малодушни, защото за нас и за хората до които достига нашето влияние, това би имало още по-лоши последици. Бог иска от нас да се държим с достойнство при изпитания и изкушения. Исус, Човекът на скръбта, който познава горчивината на нашите болки е пред нас като най-светъл пример. “На този, който победи ще дам да седне в моя престол, така както Аз победих и седя заедно с Отца в Неговия престол”.
