“Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?” Възможно ли е, братя мои, смоковницата да роди маслини, или лозата – смокини? Така също не може солена вода да дава сладка” Яков 3:11,12
В християнския живот има два пътя, които стоят пред всекиго, щом стане въпрос за постоянна връзка с Христос – можем или да пребъдваме в Христос, или – не. Да бъдем зависими от Него или да разчитаме на себе си. Няма средно положение. Не можем частично да зависим от Бога и отчасти от самите себе си. Въпросът е: всичко или нищо!
Ако когато дойдем при Христос, приемем Божията сила и останем там завинаги, никога не ще бъдем непокорни и не ще съгрешаваме (1Йоаново 3:6). Повечето от нас признават, че ние нямаме постоянна, ненарушима победа в християнския си живот. Вместо това падаме, претърпяваме крахове и после отново и отново молим Бога за прощение. Като християни се люлеем между пълното разчитане на Христос и това на собствената си сила. Ето защо познаваме и непостоянната победа. Ако грехът ме обхваща, то е, защото аз не съм съединен с Христос чрез вяра.
Постоянно ни се казва, че Исус мразеше греха. Всеки грях бе нетърпим за Него („Животът на Исус Христос“, стр. 111). Изпитваше пълна омраза към греха (виж „Избрани вести“, кн. 1, стр. 322). Контактът със злото бе болезнен за Него. Той не можеше да бъде свидетел на лошо дело, без да понася болка, която бе невъзможно да прикрие („Животът на Исус Христос“, стр. 88).
Когато чрез вяра сме свързани с Христос, грехът ще ни бъде толкова омразен, както бе и за Него. Не ще ни привлича (виж „Вести към младите“, стр. 338). Ще гледаме на него с ужас, с погнуса (виж „Великата борба“, стр. 649,650). Обновеното сърце ще мрази греха („Великата борба , стр. 508). Широкото разпространение на грешните желания показва заблудата на душата („Мисли от планината на благословението“, стр. 92). Когато грехът ни се струва примамлив, трябва да знаем, че по някакъв начин сме се отдалечили от пребъдващата връзка с Христос и гледаме към себе си. Тогава и изкушението има сила над нас. Когато зависим изцяло от Исус, победата в живота ни идва спонтанно.
„Вярата, която действа“ – Морис Венден