„Или нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мен! Да! Нека се примири с Мен.“ (Исая 27:5)
Врагът не може да победи смирения ученик на Христос – този, който върви с молитва по стъпките на Господа. Христос се застъпва като убежище, защита срещу нападките на злия. Дадено е обещанието – „Когато врагът се спусне като потоп, Духът на Господа ще издигне преграда срещу него“.
На Сатана бе позволено да изкушава твърде самоуверения Петър, както му бе позволено да изпита и Йов. Но когато приключи с делото си, трябваше да се оттегли. Ако на Сатана бе позволено да постъпва както си иска, нямаше да има надежда за Петър. Той би претърпял пълно рухване на вярата. Но врагът не смее да отиде нито на косъм отвъд определената му сфера на действие. Цялата сатанинска сила не притежава способността да обезоръжи човека, който вярва и се доверява на мъдростта, идваща от Бога.
Христос е нашата яка кула и Сатана няма сила над душата, която върви с Бога със смирен ум. Обещанието „Нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мен! Да! Нека се примири с Мен“ е за нас. В Христос има съвършена помощ за всяка изкушавана душа. Опасности връхлитат всяка пътека, но цялата небесна Вселена застава на стража, така че никой да не бъде изкушаван повече от това, което може да понесе. Някои хора имат силни черти на характера, които непрекъснато е нужно да потискат. Ако ги държат под контрола на Божия Дух, тези черти ще бъдат за благословение; но ако не го сторят, ще се окажат проклятие. Ако се посветим несебично на делото, без никога да се отклоняваме и на косъм от принципите, Господ ще ни обгърне с вечната си прегръдка и ще бъде за нас мощен Помощник. Ако гледаме на Исус като на Този, в Когото вярваме, Той никога и при никакви обстоятелства не ще ни изостави.
„Нашият Баща се грижи“, Елън Уайт
