Сред верните в Израил, които жадуваха идването на Месия, се появи предтечата на Христос. Възрастният свещеник Захария и жена му Елисавета “бяха и двамата праведни пред Бога”. И в техния смирен и свят живот светлината на истината грееше като звезда сред тъмнината на онези изпълнени с нечестие дни. На благочестивата двойка бе обещан син, който трябваше да “предиде пред лицето Му да приготви за Господа благоразположен народ”.
Захария живееше в “планинската страна на Юдея”, но бе отишъл в Ерусалим да служи една седмица в храма – служба, изисквана два пъти в годината от свещениците от всяка група. “И като свещенодействаше той пред Бога по реда на своя отред, по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.”
Захария стоеше пред златния олтар на Светая на светилището. Облакът от тамян, придружен от молитвите на Израил, се издигаше пред Бога. Внезапно осъзна Божието присъствие. Ангел от Господа стоеше “отдясно на кадилния олтар”. Позата на ангела изразяваше благосклонност, но Захария не забеляза това. В продължение на много години той се бе молил за идването на Изкупителя. Сега небето бе изпратило свой вестител да му съобщи, че на тези молитви скоро ще бъде отговорено. Но милостта от Бога се стори на Захария прекалено велика, за да може да повярва. Бе обхванат от страх и чувство на себеосъждане.
Но ангелът го поздрави с радостното уверение: “Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух- И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ. А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.”
Захария добре знаеше как бе дарено дете на Авраам в напредналата му възраст, защото бе повярвал на Този, Който вярно изпълняваше Своите обещания. Но за момент възрастният свещеник насочи мисълта си към човешката слабост. Забрави, че това, което Бог е обещал, е в състояние да го изпълни. Какъв контраст между неверието му и сладката, искрена като на дете вяра на Мария, девойката от Назарет, която отговори на чудната ангелска вест: “Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал” ( Лука 1:38).
Раждането на Захариевия син, както и раждането на Авраамовото дете, а също и случаят с Мария, трябваше да предаде една велика духовна истина истината, че ние бавно научаваме и лесно забравяме. Сами не сме способни да извършим нищо добро, но това, което ние не можем, е напълно по силите на Бога за всяка покорна и вярваща душа. Чрез вяра бе дадено детето на обещанието, чрез вяра се заражда духовният живот и ние ставаме способни да вършим делата на правдата.
Ангелът отговори на Захария: “Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.” 500 години преди това Гавриил бе известил на Даниил пророческия период, който трябваше да обхване времето до идването на Христос. Знанието, че краят на този период бе близко, бе накарало Захария да се моли за идването на Месия.
Сега същият вестител, чрез когото бе дадено пророчеството, бе дошъл да извести изпълнението му. Думите на ангела “Аз съм Гавриил, който стои пред Бога” показват, че той заема висок пост в небесните дворове. Когато дойде с вест към Даниил, той каза: “…Няма кой да ми помага против тия князе, освен Михаил (Христос)” (Даниил 10:21). За Гавриил Спасителят говори в книгата “Откровение”, като казва, че “…Христос прати, та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан” (Откр. 1:1). А на Йоан ангелът заяви: “Аз съм съслужител на тебе и на братята ти пророците“ (Откр. 22:9). Чудесна мисъл – възвишеният ангел, който бе втори след Божия Син, бе избран да открие Божиите намерения на грешните човеци.
Захария бе изразил недоверие в думите на ангела. И не трябваше да проговори отново, докато те не се изпълнят. “И ето – каза ангелът – ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.”
Длъжността на свещеника бе да се моли за прощение на греховете на народа и за идването на Месия. Но когато Захария се опита да направи това, не можа да произнесе нито дума. Излизайки да благослови народа, “той им правеше знакове и оставаше ням”. Хората го бяха чакали дълго и започнаха да се боят дали не е убит от Божия гняв, но когато излезе от Светая Светих, лицето му грееше от Божията слава “и те разбраха, че е видял видение в храма… “ Захария им съобщи какво бе видял и чул, “и като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си”.
Скоро след раждането на обещаното дете езикът на бащата бе развързан “и той проговори и благославяше Бога. И страх обзе всичките им съседи и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: “Какво дете ще бъде това детенце?” Целта на всичко това беше да се привлече вниманието към идването на Месия, за когото Йоан трябваше да приготви пътя.
Светият Дух осени Захария и той изговори следното прекрасно пророчество за мисията на сина си: “Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш. Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него. За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.”
“А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.” Преди раждането на Йоан ангелът бе казал: “ ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух- “ Бог бе призовал сина на Захария за велико дело, най-великото, което е било поверявано на хора. За да изпълни това дело, той трябваше да се остави Господ да работи с него и Божият Дух щеше да го придружава, ако внимаваше на наставленията, дадени чрез ангела.
Йоан трябваше да се яви като вестител на Йехова, да доведе хората до Божията светлина. Той трябваше да даде нова насока на техните мисли, трябваше да им напомни светостта на Божиите изисквания и нуждата им от Неговата съвършена правда. Такъв вестител трябваше да бъде свят.
Трябваше да бъде храм, в който да обитава Божият Дух. За да изпълни мисията си, той трябваше да бъде здрав физически, умствено и духовно. За това бе необходимо да контролира апетита и страстите си. Трябваше да бъде в състояние да владее всичките си сили, за да може да застане сред хората непоклатим от заобикалящите го обстоятелства като скалите и планините на пустинята.
Във времето на Йоан Кръстител алчността към богатства и любовта към разкош и показ бяха широко разпространени. Чувствени удоволствия, празненства и пиянства причиняваха болести и морално разложение, притъпяване на духовните възприятия и намаляване на чувствителността към греха. Йоан трябваше да застане като реформатор. Чрез своя живот на въздържание и чрез простото си облекло той трябваше да изобличава излишествата на съвременниците си. Затова на родителите му бяха дадени наставления урок на въздържание от ангел от небесния трон. В детството и юношеството характерът е най-податлив на впечатления.
Силата на себевладението би трябвало да се придобие в тези години. Край огнището и семейната трапеза действат влияния, чиито резултати са трайни като вечността. Повече от каквито и да е естествени дарби установените в ранните години навици определят дали човек ще бъде победител или победен в битката на живота. Младите години са време за сеене. Те определят характера на жетвата и за този, и за бъдещия живот.
Като пророк Йоан трябваше “да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните – към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ”. Подготвяйки път за първото Христово идване, той бе представител на тези, които трябваше да приготвят народ за второто идване на нашия Господ. Светът е отдаден на себеугаждане. Изобилни са заблудите и басните. Примките на Сатана за погубване на души се умножават. Всички, които са усвършенствани в святост, в страх от Бога, трябва да научат уроците по въздържание и себевладеене. Апетитът и страстите трябва да се подчинят на по-висшите сили на разума. Тази самодисциплина определя състоянието на умствените сили и духовното зрение, които ще ни направят способни да разбираме и прилагаме святите истини на Божието слово. Затова самоограничението намира място в подготовката за Второто Христово идване.
Според естествения ред на нещата синът на Захария трябваше да бъде обучаван за свещеник, но равинските училища биха го направили негоден за това дело. Бог не го изпрати при учителите по теология да се учи как да тълкува Писанията. Призова го в пустинята, там да научи за природата и за Бога на тази природа.
Йоан намери своя дом в самотна местност сред голи хълмове, диви клисури и скалисти пещери. По свой собствен избор той подмина удоволствията и разкоша на живота, като предпочете строгата дисциплина на пустинята. Тук обкръжението бе подходящо за създаване навици на простота и себеотричане. Тук, необезпокояван от шума на света, можеше да изучава уроците на природата, на откровението и на Провидението.
Богобоязливите родители на Йоан често му повтаряха думите на ангела към Захария. От детството още мисията му бе постоянно изтъквана пред него и той бе приел това свято доверие. Самотата на пустинята бе за него добре дошла, за да избегне обществото с неговата подозрителност, неверие и нечистота, повсеместно разпространени и преобладаващи. Не се доверяваше на собствената си сила да устоява на изкушенията и избягваше постоянния контакт с греха, за да не изгуби чувството за неговата ужасна греховност.
Елън Уайт „Копнежът на вековете„
