„Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие.” 1Йоано6о 3:4
Съществува разлика между изкушение и изкушение. Подобно на тази между грях и грехове. Грехът е живот, отделен от Бога. Греховете са резултат на греха – вършене на погрешни неща, беззакония. Исус не живя далеч от Бога, въпреки че имаше възможност да бъде независим и да се довери на собствената Си сила. Като резултат от живота Му на постоянна зависимост от Отец, греховете и изкушенията не Го привличаха. Отвращаваха Го.
Ако ние сме изцяло свързани с Божията сила във всеки момент и Сатана ни изпраща своите изкушения, грехове, те ще ни отблъснат. Победата ще дойде спонтанно, понеже дори не ще намерим предложението за привлекателно. Не ще пожелаем това погрешно нещо.
Но при положение, че зависим от себе си, ще открием, че поне вътрешно отговаряме на изкушенията на Сатана. Те идват в описаната последователност. Първо, изкушението съществува. Не е грях това, да бъдеш изкушен. Често, след като се осъзнаем, имаме възможност да осмислим изкушението. Все още не сме съгрешили. В пустинята Исус разбра, че е изкушаван, и знаеше последствията от това.
Третата стъпка извършват само тези, които не са зависими от Божията сила по време на изкушението. Ето защо те отговарят в ума си. Вътрешно откликват: „Да, всичко това звучи забавно!“
За човека, който е във връзка с Христос, този отговор, откриването, че изкушението е желателно, не съществува.
Ние вече сме съгрешили, ако дори вътрешно отвърнем със съгласие на греха. Той винаги започва отвътре (който мрази брата си, е убиец; който погледне похотливо, е прелюбодеец). Разчитайки на собствената си сила, винаги ще откликваме на греха. Единствено Божията намеса ни прави способни да победим дори желанията си.
„Вярата, която действа“ – Морис Венден
Photo by Aziz Acharki on Unsplash
