„…а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.“ (Йоан 4:14)

В разговора Си със самарянката, вместо да омаловажи Якововия кладенец, Христос представя нещо по-добро. Обръща темата към съкровището, което може да подари на жената като нещо по-добро от това, което тя притежава – а именно жива вода, радостта и надеждата на евангелието.

С каква грижа се отнася Христос към тази единствена жена! Колко пламенни и красноречиви са думите Му! Когато ги чува, тя оставя стомната си и тръгва към града, разказвайки на всеки срещнат: „Елате и вижте човека, който ми каза всички неща, които съм сторила. Не е ли този Христос?“ Четем, че много от самаряните са повярвали в Него. А кой може да оцени влиянието, което тези стихове са оказали за спасението на души през годините оттогава до днес!

Исус влиза в лична връзка с хората. Не стои далеч и настрана от тези, които се нуждаят от помощта Му. Влиза в домовете им, утешава жалеещите, изцелява болните, пробужда нехайните и не спира да върши добро. И ако следваме стъпките Му, би трябвало да вършим същото. Да отдаваме на хората същата помощ, която Той им отдава.

Господ желае Словото Му да бъде занесено до всяка душа. До голяма степен това трябва да се постигне с личен труд. Това е и Христовият метод. Делото Му се състои предимно от лични разговори. Той с вярност се отнася дори към аудитория от една –единствена душа. След това чрез нея вестта Му се разнася и до хилядите останали. Има множества, които никога няма да бъдат достигнати от евангелието, ако то не бъде занесено до тях.

„Нашият Баща се грижи“, Елън Уайт

Photo by Sharefaith from Pexels