Понеделник
Възможно ли е да съществува „Асоциация на адвентисти- те – банкови обирджии“? Подобен въпрос – сигурно ще кажете – е нелеп, тъй като съществуват определени типове поведение, с които адвентизмът е несъвместим. В такъв случай как би трябвало да живеем вярата си на практика? Въпросът изисква библейски отговор, но има изобилие от фалшификации. Да раз гледаме две от тях.
Да разберем нещата погрешно – две сериозни фалшификации
За някои хора отличителният християнски начин на живот всъщност няма значение, защото те отказват да видят връзката между вярата и начина на живот, между учението и поведението. Има и такива, които се фокусират само върху правилата и разпоредбите, като изместват Христос от центъра на религиозната си опитност.
Апостол Павел се сблъсква с подобна ситуация в Галатия. Някои християни вярват, че свободата в Христос е изтласкала моралния живот някъде в периферията (Галатяни 5:13-6:10). Има и други, които са убедени, че могат да спечелят Божието благоволение, като следват отменени старозаветни разпоредби, включително и тази за обрязването (Галатяни 1:1-5:12).
Павел оспорва и двете становища. За тези, които смятат, че делата са маловажни, апостолът подчертава, че Божиите последователи ще бъдат съдени според делата си (Галатяни 6:7,8). А на тези, които вярват, че делата им печелят заслуги пред Бога, подчертава, че „човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос” (Галатяни 2:16). Апостолът смята, че ако християнският начин на живот не се корени в евангелието, той се превръща, в най-добрия случай, в евтина благодат и в перфекционизъм – в най-лошия.
Според Павел ключът към християнския живот се състои в радикалното посвещение на Христос чрез обитаващото в нас присъствие и сила на Светия Дух. В Галатяни 5:22,23 той използва израза „плод на Духа“, за да опише добродетелите или чертите на характера, произведени от Светия Дух. Апостолът изброява девет добродетели, които съставляват „плода на Духа“. Те включват: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“. Всички тези добродетели представляват характера на Христос, който сме призовани да проявява ме като Негови последователи.
Както показва самият термин, плодът на Духа не е създаден от човека, а е дар от Бога. Точно както ябълковите дървета не могат да родят банани, а прасетата не могат да летят, така и грешните човеци не могат сами да произведат благочестиви добродетели. Единствено Бог може да вкорени и изрази Своя характер в нас.
Оттук следва въпросът: споделяме ли библейската представа за християнски начин на живот? Истината е, че не можем да прославим Христос в своите семейства, в църквите си и в свои те общности, освен ако такива добродетели като „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“ не станат неразделна част от нашия християнски характер и начин на живот.
Да разбираме нещата правилно – три съществени истини
Сега възниква въпросът: как може плодът на Духа да се вко- рени в сърцата ни и да се прояви в ежедневието ни? В Галатяни 5:24,25 Павел посочва три свързани един с друг начина, по които проявяваме автентичния християнски начин на живот като плодотворни ученици.
Първо, проявяваме истинския християнски начин на живот като ползотворни ученици, когато постоянно си напомняме, че сме „Исус Христови“ (стих 24). За да принесем плод, трябва да бъдем ежедневно свързани с Христос (вж. Йоан 15:5). Всъщност да бъдем християни означава повече от това да вярваме в опреде лени учения и да се придържаме към конкретни правила; това значи радикално преобразяване на сърцето, водещо до покоряване на Бога чрез вяра.
Забележете, че Павел поставя любовта начело на списъка с добродетели, защото разглежда тази върховна добродетел като решаващото доказателство за автентичния християнски начин на живот. На друго място той предупреждава галатяните: „С любов служете един на друг“ (Галатяни 5:13). Идеята е следната: нашето ежедневие би могло да прогласява евангелието със сила. Елън Уайт заявява същото така: „В тихия, последователен живот на един истински християнин има повече убеждаваща сила, отколкото в най-убедителните думи. Онова, което един човек е, оказва по-силно влияние, отколкото това, което казва (…) Най-силното доказателство в полза на християнството е изпълненият с любов и достоен за любов християнин”. Истинският християнски начин на живот е христоцентричен.
Второ, ние проявяваме истинския християнски живот като ползотворни ученици, когато разпъваме своята „плът заедно със страстите и похотите ù“ (стих 24). Като християни не можем да се отдадем на делата на плътта (стихове 19-21) и да твърдим, че сме се отправили към небето. Трябва да умрем за „аз“-а си. Дитрих Бонхьофер пише: „Когато Христос призовава даден човек, Той го кани да отиде при Него и да умре“. Като вярващи ние поемаме отговорността да изкореним всички плевели, които заплашват да задушат духовния ни живот, за да може плодът на Духа да процъфтява. На практика това означава, че всеки навик, постъпка или порок, който подхранва стария живот на егоизъм и задоволяването на личните страсти, трябва да бъде умъртвен. Истинският християнски живот е живот на себеотрицание.
Трето, ние проявяваме истинския християнски начин на жи- вот като ползотворни ученици, когато „ходим в Духа” (Галатяни 5:25). Да ходим в Духа означава да бъдем под ръководството на Светия Дух във всяка сфера от нашия живот – от най-съкровените ни мисли и емоции до ежедневните ни взаимоотношения и срещи. Към това се включва да бъдем оформени и заредени със Словото, молитвата, поклонението, общението и служенето. Важно е да запомним, че всеки християнски начин на живот, който не е ръководен от Духа, ще претърпи ужасен провал. Докато вървим ръка за ръка с Духа, трябва да вземаме съзнателното решение изобщо да не подхранваме „стария“ човек, а да култивираме плодовете на Духа.
С Божествената сила, подкрепяща нашите усилия, ще вършим това, което е правилно. Нашите житейски ценности няма да при личат, нито ще се съобразяват с популярната световна практика. Когато Духът ни убеди в погрешните ни решения (относно това, което казваме, пеем, гледаме за забавление и т.н.), ние смирено ще потърсим прошка. Вместо това, когато ни се струва, че постигаме напредък, ще се въздържаме от критично и осъдително отношение към останалите поклонници, които може би все още се борят в своето ходене с Бога. Истинският християнски начин на живот е воден от Духа.
Да обобщим – един принцип
Плодът на Духа, ежедневно прилаган на практика, извисява Христос в нашите мисли, чувства и поведение. Единствено жива та връзка с Христос може да доведе до триумф новото ни житие и битие – а това прославя Бога и привлича хората към Него. В заключение, това е истинският християнски начин на живот: да бъдем ползотворни ученици, отразяващи подобието на Христос в собствения си характер и поведение. Дано това да бъде и нашата опитност!
При написването на това четиво Ален Корали е изпълните- лен секретар на дивизия Източна и Централна Африка към Генералната конференция на адвентистите от седмия ден.
