„Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто не повяхва; във всичко, що върши, ще благоуспява. “ Псалм 1:3

В Библията Израил и Божият народ често са били уподобявани на дървета. Исая 61:3: „Да се наричат дървета на правда, насадени от Господа, за да се прослави Той.“ Красиви дървета, по които да растат листа и плодове, които да дават сянка и надежда.

Христовият народ днес проявява външно голямо благочестие. Съставляващите Божия народ дават много листа. Спомняте си историята за смокиновото дърво, прокълнете поради лип­сата на плодове по него. В дните на Исус евреите проявяваха външно много по-голямо благочестие, отколкото показваха хо­рата от по-раншните векове. Но те бяха „много повече лишени от сладките плодове на Духа“ („Притчи Христови“, стр. 215).

Понякога не разбираме правилно какво точно представля­ват плодовете на дървото. Статистикът казва, че плодовете, това са „х“ броя спасени души, че плодовете на християните по­казват колко души могат те да изброят на списъка си от обър­нати души или колко много звезди ще имат на короната си. Това не са плодовете. Плодовете, за които Исус наистина гово­ри тук, са тези на Духа.

Сладкият плод на Духа – какво представлява той? Казано ни е в Галатяни 5:22, 23: „любов, радост“. Виждате някоя лич­ност, която се движи мрачно – това означава, че тя вероятно не притежава плода на Духа. Нещо от него липсва. „Мир, дъл­го търпение, благост, милост, милосърдие, вярност.“ Хората от Христовите дни имаха много листа, но малко сладки плодо­ве на благодатта.

Когато приближаваме самия край на времето, откриваме, че Божието търпение продължава, продължава и продължава – до времето от Откровение 11:18. Там намираме кой е онзи окончателен край на нещата от този свят, който в последна сметка ще има за резултат отсичането на дърветата, които не дават плод. Явно Божието търпение ще продължава, докато човекът стигне до състоянието на унищожаване на себе си. Ще се стигне до това състояние. Знаете, ако „очите“ ви са „отворе­ни“, че почти сме стигнали дотам. Затова и останалата част ще се изпълни много скоро.

Междувременно Исус „не дойде да погуби човешки души“ (Лука 9:55). А когато учениците предложиха „да падне огън от небето“, Исус каза: „Не знаете на какъв дух сте. Аз не дойдох да погубя, но да спася.“

„Вярата, която действа“ – Морис Венден