3 юни – 40 ДНИ НА МОЛИТВА

от Дон Мак Лафарти

Жената се приближи плахо към съпругата ми Ейприл в края на съживителния семинар в една малка църква всред прериите на Алберта, Канада. „Бихте ли дошли да отправите призив за съживление в моята църква?“, попита тя. „Ние отчаяно се нуждаем от съживление!“
Уверих я: „Ако вашият пастор ме покани, и ако Бог ни призове да дойдем в църквата ви, ще дойдем.“ Изминаха месеци. Нищо не се случи. Молехме се за тази църква.
Един ден, пасторът се обади и ме покани да отида и да разговарям с неговите лидери. Пътувах в снега и през това време се молех.
Влязох в църквата и треперех от студ. Влязох в тъмен коридор и накрая се намерих в странична стая с малък кръг от обезкуражени лидери, очакващи разговор.
След кратка молитва ми бе дадена думата. Разказах онова, на което бяхме свидетели, как Бог работи в други църкви и училища. С радост споделях за Божията сила да призовава всички към покаяние, прощение и да живеят преобразен живот. Групата слушаше в абсолютно мълчание. Прекалено голяма тишина.
„Моля, разкажете ми за вашата църква“, ги поканих.
„Добре,…“ започна един, „съживителна седмица тук никога няма да проработи!“ Други гласове му пригласяха: „Ние сме твърде заети, за да прекараме една или две вечери. „Съвършено различни сме в културно отношение и от различните страни, от които сме дошли. Не можем да бъдем единни в нищо“. Накрая, друг лидер обобщи: „Съживление тук не може да се случи.“
Въздъхнах, мислено се помолих и отговорих: „Бог може да направи нещо. За Бога няма нищо невъзможно.“ Лидерите погледнаха към пода, благодариха ми за посещението и ме изпратиха до вратата.
Но Бог подейства в сърцата на един или двама от тях. Те започнаха да се молят. Молеха се и се молеха. Бог слушаше. Получих покана да отида и да проведа съживителни срещи, и Бог призова Ейприл и мен да отидем!
Изисквахме настоятелно да се събират колкото се може повече хора, за да се молят за съживление и да бъдат обучавани като лидери в малки групи. Съгласиха се. Дойдохме на определената вечер и се разхождахме в просторната църква, надявайки се да намерим 30 или 40 молитвени партньори. Едно лице работеше трескаво за организиране на срещата. Най-накрая осем или девет души бяха налице. Много от тях бяха закъснели. Казваха, че наистина не е най-добрата вечер да идват. Молехме се с тях, обучавахме ги и напуснахме църквата много угрижени.
Бог ни внуши да дойдем и да се молим и обучаваме хората за втори път. Църквата обеща да намери повече хора. На определената вечер за обучение пристигнахме с много надежда и очакване. Както и да е, имаше по-малко отколкото първия път. Но ние коленичихме и се молехме и изисквахме Божиите обещания.
Едно малко момче, ще го назова Декс, бе застанало до майка си в нашия кръг за молитва. То махаше с ръката си, за да предизвика вниманието ми. „Мога ли да бъда ръководител на малка група?“ издрънка то. Беше млад, много млад и при все това имаше повече страст за съживление отколкото всички възрастни взети заедно.
„Да, можеш!“ уверих го аз. „Направи екип с майка ти. Ще работите заедно.“ Момчето се ухили до ушите. Очите на майката бяха зачервени и блестяха със сълзи. Бог прошепна на сърцето ми, „Малко дете ще ги води“.
Първата нощ на съживление настъпи. Декс и майка му седяха отпред в кръга от столове, докато призовавах за съживление. Те водеха тяхната малка група в Словото и в молитва. Светият Дух присъстваше.
“Утре вечер ще дойдат по-малко“, предсказваше един от присъстващите като напускаше първи събранието. Но ние продължихме. Всеки ден някои от нас се молеха за всеки отделен член в тази църква, независимо дали идваха повече на църква или не. Молехме Бог да докосне сърцата на всички лица с любовта и силата на Светия Дух. Молехме Бог да направи онова, което само Той може да направи.
И всяка вечер хората идваха, не двама или трима, а много повече. Млади и стари идваха.
Хората идваха от работа с работните си дрехи. Идваха хора, които дълго време не бяха идвали на църква. Докато Светият Дух раздвижваше сърцата, хората започваха да се движат през стаята. Достигаха до хора, с които никога не бяха говорили и сядаха да се хранят заедно преди събранията. Хора, които имаха горчиви чувства едни към други, се изповядваха и молеха за прошка. Хора с твърди сърца бяха съкрушили сърцата си и ги отвориха да приемат Божията любов, някои от тях за първи път.
Светият Дух действаше! Бог беше осветил тъмнината, за да събере тези, които бяха пръснати, за да бъдат отново Божие семейство. Това е, което Светият Дух прави!
Дон Мак Лафарти е основател/президент В ученичество. Бог е подвижил сърцата на Дон и съпругата му Ейприл да призовават младежи и възрастни към ежедневно съживление с Исус чрез силата на Светия Дух. Мобилизират църкви и училища да си партнират в обучението на родители, да правят ученици техните деца и да ги подготвят за мисия.
Предизвикателство за сърцето
Молитва и съживление вървят ръка за ръка. Днешното свидетелство направи съвършено ясно това.
Как са нещата в твоята църква? Има ли липса на съживление? Може би причина за това е липса на усърдна молитва? Бог ли е, Който може би те призовава да започнеш да се молиш за съживление в твоята църква? Защо не намериш молитвен партньор в църквата ти и да искаш Бог до ти води, докато се молиш за лица, обстоятелства и над всичко за съживление в местната ти църква? Само си представи какво ще се случи когато позволим на Светия Дух да работи всред нас!
Молитвени нужди
● Моли се за съживление в твоята църква и твоят пастор и старейшините да бъдат изпълнени с Духа.
● Моли се Бог да ти даде молитвен партньор, или даже да умножи молитвените партньори да се молят за съживление.
● Моли се Светият Дух да бъде излят над всички водители на дивизии, съюзи, конференции и местни църкви, както и над подкрепящите служения или водителство.
● Моли се да отговориш както Светият Дух те води, дори това да означава да пристъпиш във вяра, може би дори да пресечеш „реката Йордан.“
● Изисквай обещанията в Езекиил 36:25-27 и Езекиил 37 и гледай как Бог ще причини истинско съживление. Духовно мъртви хора и църкви могат да оживеят чрез Светия Дух!
● Моли се за 7 имена в твоя молитвен списък.