Най-доброто, което можем да имаме
Рон Клозет
През 2001 година почти бях на умиране. Лекарят от спешна помощ ми каза, че ми остават три часа живот. Бях прихванал фолципарум малария докато провеждах евангелизация с моите студенти в Западна Африка и симптомите се проявиха непосредствено след завръщането ми в Съединените щати. Вдигнах много висока температура, бях се обезводнил и имах ужасно главоболие. Бях толкова зле, че просто си отивах и всяка минута щях да свърша. Когато симптомите се появиха, бях на служебна командировка от църквата. Отидох рано на летището за да хвана обратния полет, като молех Бог да ми позволи да стигна в къщи в очакване на това което ще се случи. Жена ми веднага ме отведе в спешното отделение на болницата. Там започнах да халюцинирам и едва ли можех да поема вода без да я повърна. Припаднах след като бях заведен в стаята на спешното отделение. Дошъл отново в съзнание, си припомних живота като в забавен кадър. Всяка минута ми изглеждаше час, а всеки час като ден. Спомням си съпругата ми Лиза, водейки децата ми, които по това време бяха на 14, 12 и 10 години и ги виждах как тихо плачат. Спомням се как сестрите и другия медицински персонал ме преглеждаха с единствената цел да видят отблизо пациент болен от малария, защото това заболяване е много рядко срещано в САЩ.
Беше ми ясно, че си отивах. По-късно научих, че този вид малария е най-опасният. Той най-често те убива, въпреки че ако го преживееш, симптомите не биха се проявили, освен ако отново се заразиш. Много хора започнаха да се молят. Жена ми и децата ми се молеха. Родителите ми и други членове на семейството се молеха. Колегите от Южния адвентен университет, където преподавах, се молеха. Моите студенти се молеха. Много пастори от цялата страна се молеха. Изчислих че около 2 000 души са се молили през тези дни.
Но да се оправя не бе лесно. Нямаше подходящи лекарства. Приятели лекари започнаха да притискат лекарите от болницата да побързат с придвижването на нещата преди да е станало твърде късно. Накрая бе намерен хинин в Атланта и бе доставен. Хининът е старо лекарство за лечение на малария и други неприятни болести, но днес рядко се използва. Той е силно отровен и може да предизвика сериозни странични ефекти, но може да се приложи като лечение срещу малария. Четиридесет и осем часа след постъпването ми в болницата приех хинин, но той не предизвика очакваното чудо. Ден по-късно, в събота, бях толкова болен, колкото и преди.
В изключително тежкото състояние, в което се намирах, аз също се молех. Но молитвата ми беше повече благодарност, отколкото искане. Бях предал живота си в Божиите ръце и бях готов да се сбогувам ако времето ми беше дошло. Единственото съжаление, което изпитвах и за което също се молех бе, че оставях съпругата ми сама с три малки деца и децата ми без баща. Но това също бе в Божиите ръце. Имах мир, че всичко ще бъде наред.
В събота след обяд дойдоха няколко колеги от университета и моя църковен пастор. Извършиха над мен служба на помазване и се помолиха отново според Писанието (Як. 5:13-15). Тази вечер Лиза стоя до мен през цялата нощ. Сериозно се опасяваше, че ще бъде последната. В 5.00 часа на следващата сутрин сестрата дойде да ми вземе кръв, както се случваше всяка сутрин. Четири часа по-късно в стаята ми дойде специалист. За първи път можах да седна. Каза ми, че не могат да открият и следа от малария в организма ми. Някак си беше изчезнала. Той изрази изненадата си, че лекарството е подействало толкова добре и толкова бързо. Но знаех, че имаше друга причина, поради която бях излекуван. Това бяха молитвите на близките ми и на църквата. Вярвам, Бог милостиво се бе съгласил да ме излекува просто защото Неговият народ Го беше молил.
„Същият състрадателен Спасител живее и днес и е точно толкова готов да послуша изречената с вяра молитва, колкото тогава, когато видимо е бил сред хората… Част от Божия план е в отговор на молитвата с вяра да ни дари онова, което не би ни подарил, ако не сме Го помолили” (Великата борба, стр. 328). Исус нямаше нужда да ме излекува. Не ми е дължал нищо. Аз имах дълг към Него и все още имам. И въпреки това, го направи.
Не всеки животозастрашаващ случай завършва по същия начин. Но Бог, Който лекува е същият, въпреки всичко. Достоен е за доверие. Можем да Му благодарим и във всяка една ситуация, защото в никакъв случай няма да отговори на молитвите ни по начин, който би наранил душите ни. Каквото и да получим от Него, е най-доброто, което можем да имаме.
Рон Е. М. Клозет, д-р по богословие, е Секретар на Пасторския отдел на Северната азиатско-тихоокеанска дивизия
Въпроси за сърцето: Вярваш ли, че Бог може да излекува болести от всякакъв вид, включително и най-вече инфекцията на греха? Животът ти днес наред ли е с Бога? Точно в този момент в мир ли си с Него?
Активно предизвикателство за сърцето: Болестта днес е част от нашия разрушен свят. Никой не е защитен от нея. Но имаме избор как можем да я преживеем. Можем да се прилепим към Исус във времена на най- спешна нужда, молейки Го за духовно и физическо изцеление, и можем да си почиваме сигурни, че какъвто и да е изхода от заболяването, докато гледаме на Него, можем да имаме мир. Притежаването на силна вяра във времена на страдания при болести започва когато се упражнява вяра във времената, когато сме здрави. Ще избереш ли да имаш вяра в Него днес? Готов ли си да приемеш дори смъртта, като знаеш, че в края при утрото на възкресението всички болести ще бъдат излекувани за тези, които вярват?
„Нашият Господ Исус Христос дойде на този свят, за да служи неуморно на човека. Той „понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари” (Ис. 53:4), за да може да посрещне всяка човешка нужда. Дойде за да премахне от човечеството бремето на болестта, нищетата и греха. Неговата мисия бе да възстанови напълно хората: да им даде здраве, мир и съвършенство” (По стъпките на Великия Лекар, стр. 13).
Задълбочаване – допълнителни предложения за четива през тази седмица: Елън Уайт, „По стъпките на Великия Лекар“, гл. 16 „Молитва за болни“; Рон Клозет, „Най-голямата нужда на адвентистите – изливането на Светия Дух“.
Повод за прослава:
Вритни и Ванеса В.: „Църквата ни започна молитвено събрание онлайн всяка вечер. Това доведе всички нас до много по-близка връзка помежду ни, защото всеки ден се виждахме. Какво благословение!
Мико. Ф.: Тази ситуация ми помогна да осъзная, че църквата не е структура, тя е хората.
Призив за молитва:
– Молете се за църкви, които са изгубили членове поради КОВИД-19.
– Молете се за членове, които се борят с различни здравословни проблеми като рак, автоимунни заболявания, депресии и други проблеми.
– Молете се за бивши адвентисти, които са напуснали църквата. Молете се за хората от тяхната сфера на влияние, които може би са се отдалечили от Бога поради това.
– Молете се за новите членове, които през последните години са се присъединили към църквата чрез различните дейности на програмата „Всички членове включени”.
