Време за изпитване на сърцето
от Марк Финли
“Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми. Опитай ме, и познай мислите ми. И виж дали има в мене оскърбителен път. И води ме по вечния път.” – Пс. 139:23, 24
Преди години в ранното ми служене, бях поканен да проведа Седмичен духовен семинар в едно начално християнско училище. Докато седмицата напредваше, стана очевидно, че двама от учителите имат сериозен конфликт. Негативното им отношение един към друг постоянно водеше до нажежаване на обстановката по време на събиранията на учителския екип. Ако един от тях предлагаше идея, другият се противопоставяше. Когато двамата присъстваха на събрание, напрежение изпълваше въздуха. Беше ясно, че изобщо не се харесват един друг.
В края на седмицата проповядвах върху великата ходатайствена молитва на Христос в Йоан 17 глава. На Исус предстоеше раздяла с учениците Му. Скоро той щеше да бъде предаден и разпънат на кръст, да възкръсне от гроба и да се възнесе при Своя Отец. Неговата искрена молитва отразява какво беше в сърцето Му, открива какво беше в ума Му точно преди Неговата смърт на кръста. Спасителят бе загрижен за единството на църквата. Той се молеше „за да бъдат едно, както Ти, Отче си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:21). Христос копнееше разногласие, завист, борба за първенство и конфликти да престанат между учениците Му. Той се молеше тяхното единство, въпреки различията им да открие на света силата на Неговата любов.
Докато споделях копнежа на сърцето на Исус с тези ученици и преподаватели, стана нещо забележително. Последната вечер от нашата седмица на духовно оттегляне, бяхме планирали измиване на краката и Господна вечеря. Светият Дух действаше мощно. Бог работеше със сила. Двамата учители, които преживяваха такова разделение, коленичиха един до друг да си измият краката. Божият Дух разчупи преградите. Те се прегърнаха, изповядаха негативните си отношения и се молеха заедно. Учениците преживяха същото сладко покаяние и смирение през 10-те дни на молитва в горницата, което предшестваше Петдесятница. През тези десет дни, учениците изповядаха дребните различия помежду си. Покаяха се от тяхната завист и гордост и сърцата им бяха изпълнени с любов към Христос, Който бе дал всичко за тях. Как искаха да преживеят отново
последните три и половина години.
Чувствали ли сте се някога по този начин? Някога преживяли ли сте това? Искали ли сте някога да се върнете назад и да коригирате миналите си грешки? Когато видим Божията любяща нежност и наблюдаваме праведния Му характер, осъзнаваме нашата слабост, недостатъци и греховете си. В ярката светлина на Неговата безусловна любов и съвършенство, сърцата ни се смиряват. Водени сме към дълбока изповед и покаяние. Викаме към Него за спасение и праведност, които само Той може да ни осигури. Когато сме поразени от Неговата святост, викаме с пророк Исая, „Горко ми, защото загинах!” (Ис. 6:5). Себеизпитването не винаги е най-приятната опитност, но тя е абсолютно необходима. В себеизпитване питаме Бог „Има ли нещо в живота ми, което не е в хармония с Твоята воля?” Молим се, „Господи, открий вътре в душата ми това, което Исус не одобрява.”
Божията цел в този процес е да ни доведе по-близко до Себе Си. Той не иска от нас да се отдаваме на чувството за вина или да се окайваме за миналия ни живот. Целта Му е да ни „води по вечния път”. Въпреки че е здравословно да хвърляме откровен поглед върху духовния ни живот, не е здравословно да се вторачваме върху недостатъците от миналият ни живот. Да мислим постоянно за недостатъците си и да се фокусираме твърде дълго върху грешките си, само ни обезсърчава. Винаги помнете, нашият Господ е по-голям от грешките ни и по-голям от недостатъците ни. Със сигурност трябва да познаваме състоянието си, но много по-важно е да познаваме благодатта Му. Разбирането на нашата слабост ни подготвя да приемаме Неговата сила. Разбирането на нашата греховност ни подготвя да приемаме Неговата праведност. Разбирането на нашето невежество ни подготвя да приемаме Неговата мъдрост. Целта на убеждението на Светия Дух е да ни води при Исус. Когато осъзнаем греховете и грешките си чрез процеса на себеизпитване, можем да благодарим на Бог, че Светият Дух ни води по-близо до Исус и като резултат ставаме по-близки помежду ни. Убеждаващата сила на Светия Дух ни подготвя да приемем пълнотата на Духа в силата на късния дъжд. Но преди Бог да ни промени, трябва да ни пречупи. Преди да ни изпълни, Той трябва да ни изпразни. Преди да царува в сърцата ни, его-то трябва да бъде отстранено.
Марк Финли е помощник на президента на Генералната конференция.
Въпроси за сърцето : Къде е сърцето ви днес? Преживяхте ли сладкия подарък на покаянието? Ако е така, животът ви различен ли е от преди? Преживяли ли сте Божията благодат по нов начин? Научили ли сте се да простирате тази благодат и към другите?
Активно предизвикателство за сърцето: Помолете Бог да ви открие онези неща в живота ви, които ви отнемат времето, вниманието, и/или ви отклоняват чувствата от Исус. Когато размишлявате върху Исая 59:1,2 и 1 Йоан 1:9, молете се и искайте Бог да ви открие всички духовни проломи, които може да съществуват в живота ви. Молете се Той да ги премахне, молете се и за по-дълбоко изпълване със Светия Дух.
“Покаянието включва скръб за греха и отказване от него. Не можем да се избавим от греха, докато не видим гибелната му същност. Докато не се отречем от него в сърцето си, не е възможно да настъпи никаква реална промяна в живота. Много хора не успяват да разберат истинското естество на покаянието. Те съжаляват, че са съгрешили и дори правят една външна реформа, понеже се страхуват, че вършенето на зло ще докара страдания на самите тях. Но това не е покаяние в библейския смисъл на думата… (Такъв беше случаят на Исав, Валаам, Юда Искариотски и даже на фараона. В контраст)… Давид вижда чудовищността на своето престъпление, вижда осквернението на душата си, отвращава се от своя грях. Той не само моли за прошка, но и за очистване на сърцето” – Пътят към Христос, стр. 23-25
Задълбочаване – Допълнителни предложения за четива през тази седмица: Елън Уайт, Пътят към Христос, гл. 3 „Покаяние”. Марк Финли, 10 дни в горницата.
Повод за прослава: Джиния У. „Славя Бог за служенията в медиите. Проповедите и свидетелствата, които можем да гледаме онлайн ми помагат да се справя с болката, която имам през това време на изолация.” Ивон Л.: “Обадиха ми се в работата да помагам на някой, когото не бях срещала никога преди. Помолих се и отидох да видя този човек. По време на разговора, открих, че е бил адвентен ръководител, който е напуснал църквата. Можах да се помоля с него и той ми сподели, че почувствал как Светият Дух го призовава да се върне. Славя Бог, Който не само ни предлага възможности да свидетелстваме, но и ни инструктира, как да го правим.”
Призив за молитва:
– Молете се за регионите, където изглежда Ковид-19 отново пламва, като този в Ухан, Китай и други градове и райони в Китай.
– Молете се за учителите адвентисти в държавните училища в Тайланд. Има голяма вероятност след като училищата отворят отново, правителството ще въведе часове в събота, за да се навакса изгубеното време. Молете се за силна вяра на учителите и те да стоят твърдо както тримата приятели на Даниил.
– Молете се за малките групи, църквите на открито и евангелизационните събрания, които се провеждат в Папуа Нова Гвинея при затворени църкви.
– Молете се за служенето на центъра за влияние на Адвентната омега църква в Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ, който служи на бездомните в условията на изолиране поради пандемията с Ковид-19.
