„Време е да спрем да се безпокоим и просто да се доверим“

от Сику Дако

Когато се роди първото ми дете, изчетох всичко, до което можех да се добера за всички евентуални опасности и какво можеше да се случи в първите месеци от живота му. В края на краищата, нали се казва, че „предупреден ли си, по-малко си уязвим”, той беше здраво родено на точното време бебе, с десет пръста на ръчичките и с десет пръста на крачетата си и отлични резултати след направен тест. И все пак, като гледах невинното му лице, изведнъж ме порази непоколебимото осъзнаване за крехкостта на живота.

Докато ненаситния ми апетит за четене се увеличаваше, прочетох за СВДС (Синдром за внезапна детска смърт) и започнах да задълбавам и да търся все повече и повече информация по интернет. Всяка статия, която четях и всяка история за загуба на бебе поради СВДС водеха до увеличаване на безпокойството ми поради невъзможността да защитя малкото си дете. В един момент четох статия съветваща да не се слага нищо в бебешкото кошче – нито одеало, нито пушена играчка, защото всяко едно от тези предмети може да доведе до СВДС: В следващия момент попаднах на историята на една майка, която се придържала към всички съвети за предпазване от СВДС, но въпреки всичко се събудила една сутрин да намери детето си лежащо безжизнено в кошчето си.

Ако това беше моето бебе? Какво различно бих направила за да съм сигурна, че семейството ми никога не би посрещнала подобна участ? Сънят ми беше неспокоен, тъй като можех да се събудя от всяко движение, всяко гукане, всяка промяна в дишането на бебето ми. Като любеща съпруга която се подписва под мотото „ да споделиш значи да се грижиш”, споделих тревогите си с моя съпруг и първата нощ, когато синът ни спа подълго от шест часа, мъжът ми го събуди само за да бъде сигурен, че още диша. Забелязвате картината – ние бяхме нещастно кълбо от безпокойства!

Колкото повече мислех за това, колко съм безпомощна да предпазя детето ми от СВДС, толкова повече ми се изясняваше, колко са слаби всичките ми усилия да осигуря безопасността, защитата и благополучието на детето ми. В действителност, не можех да гарантирам собственото си благополучие, за да оставя на страна това на безпомощното ми бебе.

Смазана от чувство за моята собствена слабост, се обърнах към майка ми, която отправи погледа ми към Исус. Как го направи? Как вие можете отново да сте спокойни когато има толкова много нещастни случаи, от които детето ви трябва да бъде предпазено? Отговорът беше съвсем простичък: Доверете се на Исус. “Всеки момент когато сложиш детето си да спи, предавай го в ръцете на Бог, Който никога не дреме, нито заспива”, беше нейния съвет. „Предай го в ръцете на Господа и го остави там.”

Тревогата ми за СВДС не прави сина ми по-защитен всяка нощ. Тя предаваше фалшиво чувство от „правене на нещо” срещу моето безпокойство, тъй като изразходвах много енергия за този процес. Но всъщност тревогите не помогнаха на детето ми по никакъв начин да диша спокойно през цялата нощ.

И така Исус ни пита: ”И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?” (Мат 6:37). Вашето безпокойство не решава проблема, не подобрява ситуацията. Напротив, вместо да съдейства с нещо стойностно към обстоятелствата, то замъглява преценката ви, намалява разбирането ви, и ви прави по-неспособни да се справите със стреса – от какъвто и характер да е той.

Тревожите се за финансите си. Безпокоите се за образованието си. Страхувате се за децата си. Обезпокоени сте за женитбата ви. Тревожите се за здравето си. Обезпокоени сте за състоянието на света и дълготрайните последствия от пандемията с КОВИД-19. Тревожите се за бъдещето и за това накъде да тръгнете сега. Безпокоите се твърде много за безпокойството. То никога не спира!

Ето какво има да сподели Елън Уайт по въпроса: “Когато поемем ръководството на нещата и успехът ни започне да зависи от нашата мъдрост, поемаме бреме, което не ни е възложено от Бога и се опитваме да го носим без Негова помощ. Поемаме отговорност, принадлежаща на Бога и по този начин заставаме на Неговото място. Можем да се тревожим и очакваме опасности и загуби, защото такива неща наистина ще ни сполетят. Но ако наистина вярваме, че Бог ни обича и ни желае доброто, ще престанем да се безпокоим за бъдещето. Тогава бихме Му се доверявали, така, както дете се доверява на своя любящ баща, и нашите грижи и терзания ще изчезнат, тъй като волята ни се е претопила в Божията воля.” – Мисли от планината на благословението, стр. 80, 81.

В един грешен свят можем да сме сигурни, че предизвикателствата ще растат. Световната мъдрост казва, че най-добрият начин да се подготвим за всяко бедствие е да се образоваме колкото се може повече. – „предупреден ли си, по-малко си уязвим”. Но когато трябва да се осигури мир във време на буря – познанието е неефективно. Единственото ефикасно средство е да се развива пребъдващо доверие в Бога, Който държи в ръцете Си от най-малкия атом до безкрайната разширяваща се вселена. Благодарна съм, че Той още е на кормилото.

Сику Дако е старши редакторски помощник на „Инвърс” – нова учебна програма за изучаване на Библията за младежи, разработена от Отдела за СУ към ГК. След получаване на бакалавърска степен по биохимия и френски език, в продължение на десетилетие, тя участва в специално служене в светски университети. Завършва магистърска степен по религия с акцент по систематична теология в университета „Андрюз”. Като член на Хоуп чанъл „Инвърс” (Програма за изучаване на Библия за младеж), тя се ангажира в двете й любими дейности: Библейско изучаване и служене за младежите. Сику и съпругът й Арчи имат три момчета на възраст 4 и 2 години и 9 месеца.

Въпроси за сърцето: Имали ли сте проблеми с вярата във времена на кризи? Трудно ли ви е било да се научите как да се доверите когато всички обстоятелства и усещания изглежда посочват, че няма добро решение приемливо за вас? Защо не помолите Бог да ви даде повече доверие и по-силна вяра в Неговите обещания?

Активни предизвикателство за сърцето: Тревога, безпокойство, стрес са естествени реакции, когато се сблъскаме с трудни обстоятелства, които са извън контрол. Помислете за вашия живот и семейството ви. Кои са някои от нещата, които ви правят да се безпокоите? Кои са възможните сценарии, които ви карат да се страхувате? Сега отворете вашата Библия и се опитайте да намерите цитати и истории, които могат да ви обещаят мир и сила от Бога. Записвайте ги, научете ги наизуст, припомняйте си ги и вярвайте в тях. Има ли нещо действително, с което Бог не може да се справи?

Задълбочаване – Допълнителни четива за тази седмица: “Стихни, утихни” (Копнежът на вековете, гл. 35) от Елът Уайт, „Да се предам – тайната на съвършения мир и щастие” от Грегъри Джексън.

Повод за прослава: Пастор Х.: Благодаря ви много за молитвите! Племенникът ми и съпругата му са по-добре сега. Едно лице даде значително дарение за подпомагане на колпортьоите по света през това време на криза. Колпортьорите са намерили нови и креативни методи да достигнат хората с духовни книги въпреки изолацията!

Призив за молитва:

  • Молете се за повече вяра и доверие в Бога, особено по време на тази криза.
  • Молете се за Божието благословение на членовете, които карат таксита в Панама сити, използвайки ги като подвижни центрове на влияние. Половината от гражданите на Панама живеят в Панама сити.
  • Молете се за предстоящата евангелизация в малки групи на Адвентна служба на жени в Западно-Нигерийския Съюз.
  • Молете се за членовете на вашите непосредствени и разширени семейства. Молете се за тези, които още не познават Исус като техен личен Спасител да бъдат привлечени и обърнати към Него.