„Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.“ Римляни 7:19
Предположете, че реша – аз искам да стана велик певец. Наема зала и направя реклама във всички вестници – „Елате и чуйте!“ Направил съм добър избор. Ето че тълпата идва. Времето за концерта настъпва. Аз излизам на платформата и пианото изсвирва интродукцията. Отварям устата си. Да искам е едно, но да изпълнявам… И ето, че не откривам как точно да го направя. Гласът ми писка, става дрезгав и под виковете и смеха слизам от сцената. Избирам да съм велик певец, но не мога.
Да предположим, че избера да водя християнски живот. Няма нищо лошо в това. Гледам, за да видя как точно става, и след това опитвам. Но въпреки че съм направил правилния избор, когато следва изпълнението му, се провалям. Павел е открил същото. Дори той, който беше такъв силен човек, огромен интелект, се изправи пред своята слабост. Знаеше правилния избор и го направи – но не можеше да го реализира. По този въпрос се говори и в Римляни 7 гл. В средата на това разочарование, изразено чрез „не искам“, „не върша“, откриваме следния стих: „Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто, понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша“ (ст. 18).
Когато реша, че искам да върша правилните неща, че желая да пазя заповедите на Бога и да Му се покорявам, правя верния избор. Но ако се опитвам да се боря с греха и с дявола сам, никога не ще успея, защото проблемът с греха е във вътрешността и дори силните хора могат да контролират само външните обстоятелства.
За да имаме правилно разбиране за това,, как да използваме волята си и силата да последваме избора си, трябва да разберем ролята на човешкото усилие в християнския живот. Бог никога не ни е обещавал да търси сам Себе Си вметсо нас. Но е дал обещание, че ще победи Сатана вместо нас (виж Римляни 8:37).
Ако насочим усилията си да го опознаем, Той ще ни подари победата.
„Вярата, която действа“ – Морис Венден
Photo by Wendy van Zyl from Pexels
