Скъпи братя и сестри по вяра, уважаеми читатели, споделяме с голяма доза тъга, че на 26 май почина пастор Рачко Ябанджиев. Неговото погребение ще се състои на 28 май /събота/ от 13.00 ч. в Гробищен парк, с. Тополи.
Представяме Ви материал без редакторска намеса, изпратен от дъщерята на покойника.
БИОГРАФИЯ
Рачко Славев Ябанджиев, е роден на 26.09.1924г. в с. Стражица окр. Великотърновски в семейството на градинарите Елена и Слави Ябанджиеви. Детското му ежедневие започва в ранни зори с труд, преди да отиде на училище. Библейско образование получава в дома на родителите си, приели истината през 1929г. Завършва гимназия в гр. Горна Оряховица, а военната си служба започва само 4 дни преди деветосептемврийския преврат през 1944г., в Ж.П. полк в гр.София. Трудният период в казармата е благословен с много опитности, в резултат на което е кръстен на 03.03.1945г., а през месец май следващата година с препоръка от служители на църквата е изпратен на обучение в училището в Своге за подготовка на пастори. Трябва да напуснеш мястото, където се намираш, за да отидеш на мястото, където трябва да бъдеш според Божията воля.
На 01.11.1946г. Рачко Ябанджиев е назначен като стажант в гр. Габрово при п-р Васил Иванов за една година, след което поема отговорността за църква Търговище до есента на 1948г., и отново е върнат в Габрово до 51 година. В този период получава специален Божий подарък – свързвайки живота си с Ангелина Йоргова на 30.09.1951г., след което поема грижата за ц-ва Павликени. В гр. Толбухин служи от 1952-1955г., а следващите 5 години поема отговорността за ц-ва Варна. 1957г. е белязана с ръкополагането му като пастор. Новото работно място през 1960 г. е Горна Оряховица, но властта не го допуска и семейството отпътува за Лясковец, където също се отнасят недоброжелателно Само след 4 месеца в негово отсъствие от града, гоненията ескалират, милицията заключва стаите, а съпругата му и децата са оставени навън. Семейството е принудено през месец декември да се премести в Стражица. Въпреки гоненията той обслужва Търновски и част от Русенски окръзи. Шестото десетилетие на миналия век е характерно с преследване на мирни граждани от страна на комунистическата власт. През есента на 1964г. п-р Ябанджиев е назначен в гр. Русе, като изрично му е забранено да работи с младежи, но той не спира да организира ежеседмични екскурзии в околностите на града и е водач на летните походи в Рила и Пирин с младежите от Северна България. Резултат от тези срещи е една единна църква, готова да устои на следващите предизвикателства. Много повече са срещите му с репресивната власт. Почти ежеседмично е повикван на официални и неофициални разговори, разпити и опити за склоняване за сътрудничество. Отговорът му е винаги отрицателен и има естествен завършек – скалъпено обвинение – враг на народната власт. Присъдата от 9 юни 1970г. е 10 месеца затвор на остров Белене. Изобилие от опитности и Божия закрила съпътстват тормоза и карцера до освобождаването му на 21.01.1971г., след което се премества в гр. Варна. Веднага му е поднесена декларация за отказ от предлагане на длъжности в църквата, която не подписва. Властта забранява пасторската му дейност, но верен на дълга си и Бог – служи като старейшина и води библейски часове за приятели. С решение на първия църковен събор през 1990г. след промените е реабилитиран и назначен като служител в гр. Тутракан за 3 години, след което се установява окончателно във Варна. До края на живота си основната му дейност е зеленчукопроизводство.
П-р Рачко Ябанджиев измина с достолепие нелекия път на живота и вярата. Божественият огън, запален в детските му години, не угасна до дълбока старост. Силите на злото не го повалиха във великата борба. Живя с чиста съвест пред Бог и пред ближните си. Напълно посветен в Божието дело, до последния си дъх, с непоклатима вяра, сееше семето на Истината сутрин и вечер, с надеждата, че то ще даде плод.
Провидението го запази да не изпита мъката за съпругата си, която обичаше безрезервно.
Претвори в живота си Псалом 71:17,18 – „Боже, Ти си ме научил от младостта ми и досега съм разгласявал Твоите чудесни дела. Да! Дори до старост и бели коси, Боже не ме оставяй докато не разглася силата Ти на идещия род, Твоята мощ на всички бъдещи поколения!“
Последното десетилетие от живота му бе пропито със специална благодарност за подарените години, цитирайки често 90-ти Псалом стих 10 – „Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже където има сила осемдесет години, но и най-добрите от тях са труд и скръб,защото бързо преминават и ние отлитаме!“
За вярващите, които умират днес е изказано обещание, че могат да спят спокойно, защото Исус ще дойде скоро, за да ги събуди за вечен живот. ТОВА Е ЕДНА БЛАЖЕНА НАДЕЖДА!
Думите, с които баща ми изпращаше мнозина в последния им земен път, като насърчаваше близките им бяха: „Довиждане, до утрото на възкресението!“
ДОВИЖДАНЕ, СКЪПИ ТАТКО, ДО УТРОТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО!
