“Който ни и направи способни като служители на един нов завет – не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.“ 1Йоано6о 3:6

Докато израстваме в своя християнски живот, всеки път, ко­гато разчитаме напълно на Божията сила, вместо на себе си, ще изживяваме победа. Но ще падаме, ако се поставим под зависимост от себе си. Няма средно положение. Или сме 100% предадени, или сме послушни 0%. Частичната победа или частичната загуба не е резултат от частично предаване, а доказва, че сме подчинени 100% на Бога само през известен период от времето си.

Това казва и 1Йоаново 3:6: „Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава“. Докато сме свързани с Него, сме нови създания. И докато сме зависими от Божията сила, не съгрешаваме. За да причини провал и падение в живота ни, врагът първо пре­късва връзката ни с Бога.

„Пътят към Христа“, стр. 62, описва оправданието: „Ако Му се предадеш и Го приемеш за Спасител, тогава, без значение колко грешен е животът ти, за Него ти си скъпоценен. Характерът на Христос замества твоя и си приет от Него, сякаш не си съгрешавал. Това е оправдание.“ После продължава: „Нещо по­вече“. (Мислиш си: „Има нещо повече от оправдание?“ Да!) „Нещо повече, Христос променя сърцето.Той взема сърцето ти чрез вяра. Трябва да поддържаш тази връзка и постоянно да подчиняваш, да предаваш волята си на Него; и докато вършиш това, Той ще работи в теб, за да искаш и да правиш всичко спо­ред волята Му“. Докато. Ключова дума. Не пропускай тази фраза. Бил ли си постоянен напоследък? „Докато вършиш това, Той ще работи в теб, за да искаш и правиш всичко според волята Му. С Христос в себе си ще изявяваш същия дух и ще извършваш същите дела – дела на правда и подчинение. “

Това предаване и победа за християнина не е запазено за последния му час или за когато бъде преобразен. То е на разпо­ложение още в първата седмица на новородения християнин. Когато гледаме към Христос, а не към делата си, ще побежда­ваме; и ще удържаме тази победа, докато продължаваме да се уповаме на силата Му.

„Вярата, която действа“ – Морис Венден