Събота

Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, и ни учи да се отречем от нечестието и от светските страсти и да живеем благоразумно, праведно и благочестиво в настоящия свят, като очакваме сбъдването на блажената надежда, славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да ни очисти за Себе Си, народ за Свое притежание, ревностен за добри дела” (Тит 2:11-14).

Това Писание предава много по-различен урок от този, който е представен в думите на мнозина, твърдящи, че изповядват вярата си в евангелието. Ние биваме увещавани да живеем трезво, праведно и благочестиво в настоящия свят и да очакваме славно то явяване на великия Бог и наш Спасител Исус Христос.

Някои възразяват против работата ми, защото аз уча, че е наше задължение да очакваме Христос лично да се появи в не бесните облаци. Те казват: „Бихте си помислили, че Господният ден е точно пред нас, ако слушахте госпожа Уайт да говори във връзка с идването на Христос; тя проповядва по същата тема през последните четиридесет години, а Господ още не е дошъл“.

Сигурно същото възражение е било отправяно и срещу думи те на самия Христос. Той казва чрез устата на любимия Си ученик: „Ето, идвам скоро“, а Йоан отговаря: „Да, ела, Господи Исусе“. Исус произнася тези думи като думи на предупреждение и насърчение към Своя народ; и защо да не им обърнем внимание? Господ е казал, че именно верните ще бъдат намерени да бдят и да Го очакват (…)

Точното време на Второто пришествие на Христос не е раз крито. Исус казва: „Никой не знае деня или часа”. Но освен това ни дава знамения за Своето идване и казва: „Когато видите всичко това, да знаете, че е близо, при вратата”. Когато се появяват знаменията за Неговото Пришествие, Той ги подканва: „А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, за щото изкуплението ви наближава”.

Предвид тези неща апостолът пише: „Но вие, братя, не сте в тъмнина, за да ви постигне онзи ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня”. Тъй като не знаем часа на Христовото завръщане, трябва да живеем трезвено и благочестиво в настоящия свят, „като очакваме сбъдването на блажената надежда, славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос”.

Христос даде Себе Си за нас, за да може да ни изкупи от всяко беззаконие и да очисти за Себе Си специален народ, ревностен за добри дела. Неговият народ трябва да запази особения си характер като Негови представители.

Има работа за всеки един от тях. Богатите трябва да донесат средствата си, уважаваните – влиянието си, учените – мъдростта си, бедните – добродетелите си, ако искат да бъдат ефективни работници за Бога. Те трябва да приведат себе си в правилна връзка с Него, за да могат да отразяват светлината на Божията слава, коя то сияе от лицето на Исус Христос.

Четем за различни хора, които отлагат далеч деня на идване то на Исус; но върху такива Неговото идване ще бъде като крадец през нощта и те ще бъдат постигнати от внезапно погубление. Има мнозина, готови да бъдат залюлени, за да заспят в люлката на плътската сигурност; но е време да се събудим от сън. Апостолът казва: „Не сме от нощта, нито от тъмнината. И така, да не спим, както другите, а да бъдем будни и трезвени“.

Трябва да сме будни,за да различаваме знаменията на времето и да отправяме предупреждение към човеците. По света има много хора, които се стремят да успокоят тревогата на останалите, като казват: „Мир, мир; когато няма мир”; но трябва да предприемем противоположен на този курс. Има мнозина, които казват на разтревожените хора: „Не се безпокойте, продължавайте да живеете в безбожие, не спирайте да прославяте сами себе си и да живеете в удоволствие. Денят на Господа не е близо“.

Нима Христос няма предвид нещо конкретно, когато казва: „Ето, ида скоро”? Нима не осъзнава, че Неговата църква ще трябва да съхрани в ума си това тържествено събитие? Да кажем ли заедно с присмивателите от последните дни: „Къде е обещаното Му пришествие? Защото откакто са починали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието“? Аз не възнамерявам да бъда с тази класа хора. Искам да пробудя хората с вестта за скорошното идване на Христос. Разказвайте за любовта на Христос, говорете за Неговата сила и може да имате в този свят небе, от което да отидете в истинското небе.

Една голяма отговорност

Онези, които познават настоящата истина, носят голяма отговорност пред света. Те трябва да предупредят хората за предстоящия съд. Трябва да представят Христос пред човеците. Не бива да се впускат в окайване на състоянието си, да говорят за помрачението си, да роптаят и да се оплакват от трудността на пътя; необходимо е да издигнат ума си към Бога, да отворят вратите на сърцата си за Исус и да Го оставят да влезе и да пребъдва с тях.

Христос трябва да седне на трона на сърцето, за да може храмът на душата да бъде очистен от всяко осквернение. Скорошното идване на нашия Спасител трябва да бъде жива реалност за нас. Най-важният въпрос за това време е: „Как е душата ми?Старая ли се да изпълнявам думите на Христос? Уча ли децата си, че те трябва да спасят душите си; че мирът и святостта трябва да станат част от живота им? Уча ли ги да полагат ръцете си в ръцете на Христос, за да може Той да ги ръководи“?

Предстои ни да извършим най-сериозна работа и нямаме време за губене в пиене от празни щерни, които не могат да за държат вода. Трябва незабавно да дойдем при Христос за водата на живота. Необходимо е усърдно да изучаваме Библията. Нейно то изследване е от най-голямо значение за нас. Писанията могат да ни направят мъдри за спасение, но малцина намират време за изследване на Божието Слово!

Хората са погълнати от заниманията на тази загиваща земя. Те градят своите надежди върху безполезни основи и изписват имената си на пясъка. Дори онези, които изповядват, че са последователи на Христос, не внимават за Неговите предписания (…)

Бог ни дава Своите богати благословения, на които да се наслаждаваме, и очаква да принасяме плод за Негова слава; но мнозина пренебрегват делото Му. Те не се предават напълно на волята Му. Има много хора, които като че ли смятат, че мисленето за Бога и за небесните неща е склонно да ги превърне в мрачни и унили; че е пагубно за здравето умът им да се занимава с религиозни теми.

Когато в моята младост Бог отвори Писанието пред ума ми, като ми даде светлина за истините на Своето Слово, аз излязох, за да проглася на други скъпоценната новина за спасението. Тогава моят брат ми писа и ми каза: „Моля те, не опозорявай семейство то. Ще направя всичко за теб, но не ставай проповедник“.„Позор за семейството? – отговорих аз. – Може ли да е позор за семейството, ако проповядвам Христос, и то разпнат!? Ако ми дадеш цялото злато, което може да побере твоята къща, аз не бих престанала да давам своето свидетелство за Бога. Разчитам на изплащането на наградата. Няма да мълча, защото когато Бог ми дава светлината Си, Той желае да я разпръсна към другите според 45собствените ми способности.

“Не дойдоха ли свещениците и управниците при учениците и не им ли заповядаха да престанат да проповядват в името на Христос? Затвориха верните мъже в затвора, но ангелът Господен дойде при тях и ги освободи, за да говорят на народа думите на живота. Това е и нашето дело (…)Истината, каквато е в Исус Ние трябва да представим истината такава, каквато е в Исус. Христос дойде на света, за да спаси грешниците. Тридесет годи ни Той живя като наш пример. Понесе обиди, безчестие, укори, отхвърляне и смърт; и все пак Той е жив. Имаме жив Спасител. Възнесъл се е високо, за да ходатайства за нас. Точно преди разпятието Си Той се помоли учениците Му да бъдат едно с Него, както Той е едно с Отец. Наистина ли е възможно грешен, паднал човек да бъде приведен в такава възвишена връзка с Христос? Подобен съюз с Него ще донесе светлина, мир и утеха на нашите души. Когато се възнасяше на небето, Исус каза на учениците Си: „За вас е по-добре Аз да отида, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя“. Кой не би искал да има Утешителя във време на изпитание? (…)

Разказвайте за любовта на Христос, говорете за Неговата сила и може да имате в този свят небе, от което да отидете в истинското небе. Откликнете на Божията светлина и ще бъдете като напоена градина; вашето здраве бързо ще разцъфти; светлината ви ще се издигне в мрака, а славата на Господа ще бъде вашата награда.

Адвентистите от седмия ден вярват, че Елън Уайт (1827 –1915 г.) упражнява библейския дар на пророчеството през своето над 70-годишно публично служене. Тази статия е взета от писмо, написано от Елън Уайт и по-късно публикувано в сп. „Знамения на времето” на 24 юни 1889 г.


Снимка на Free-Photos от Pixabay