„…чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света.“ (2 Петр.1:4)
Дълг на всяко Божие дете е да съхранява в ума си небесната истина. И колкото повече го прави, толкова повече сила и яснота ще притежава умът, за да схваща дълбоките истини на Бога. Човек ще бъде все по-жив и по-ревностен, когато следва принципите на истината в ежедневието си.
Това, което ще благослови човечеството, е духовният живот. Този, който е в хармония с Бога, постоянно ще черпи от Него сила. „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец на небето“. Наша житейска цел трябва да бъде да работим за усъвършенстването на християнския си характер, като винаги се стремим да следваме Божията воля. Усилията, започнати тук, ще продължат през вечността. Напредъкът, постигнат тук, ще бъде наш и през бъдещия ни живот.
Тези, които са съучастници в Христовото смирение, чистота и любов, ще се наслаждават в Господа и ще разпръскват светлина и радост навсякъде около себе си. Мисълта, че Христос е умрял, за да ни осигури дара на вечния живот, е достатъчна, за да породи в сърцата ни най-искрена и гореща благодарност, а от устните ни да се излива най-възторжено хваление. Божиите обещания са богати, изобилни и безплатни. Всеки, който с Христовата сила се съобразява с условията, може да изисква тези обещания с цялото им богатство от благословения, за самия себе си. И когато е преизобилно снабден от Божията съкровищница, той може в житейския си път „да се обхожда достойно за Господа, да Му угажда във всичко“ (Колосяни 1:10); чрез благопристоен пример ще благославя ближните си и ще почита своя Създател. Докато Спасителят предпазва Своите последователи от самонадеяност, напомняйки им думите „без Мен не може да сторите нищо“, Той прибавя към тях за наше насърчение и щедрото обещание – „Който пребъдва в Мен, дава много плод“.
„Нашият Баща се грижи“, Елън Уайт