Винаги ме е впечатлявала увереността на хората, които знаят пътя, и нерешителността на онези, които не го познават.

Преди години имах случай да пътешествам по Скалистите планини на Канада, съпроводен от водач индианец. Струваше ми се, че се въртим на едно място. Няколко пъти се опитах да протестирам, уверявайки го, че не се движим в правилна посока. Но той с усмивка поклащаше глава и продължаваше напред. След няколко часа пристигнахме на определеното място и индианецът ми показа на картата изминатия път. Беше възможно най-краткият. Ако се бях опитал да вървя сам, навярно бих загубил ня колко часа повече, а може би щях да заплатя и с живота си.

Мой приятел разказваше какво преживял в Лондон. Имало непроницаема мъгла, а той носел със себе си важен документ, който трябвало да предаде в някакво държавно учреждение. Но се объркал. Лутал се дълго и почти изгубил надежда да намери адреса, тъй като не било възможно да се види никакъв знак или название на улица. В този момент забелязал до себе си неясните очертания на човек. Той вървял с увереност, каквато притежават само хората, добре познаващи пътя. Моят приятел протегнал ръка и се докоснал до рамото му.

– Извинете, господине. Изглежда, че съм се объркал. Бихте ли ми помогнали?

Непознатият отговорил утвърдително, моят приятел му казал адреса и го следвал квартал след квартал, завивайки ту наляво, ту надясно, като непрекъснато се удивлявал на увереността му. Как може да върви толкова смело сред такава гъста мъгла!

– Ето Вашето учреждение, господине – казал непознатият, спирайки се пред масивно здание, чиито познати очертания едва се забелязвали в сивия полумрак.

– Но как успявате да се ориентирате в такава непрогледна мъгла? – полюбопитствал моят приятел.

Непознатият отговорил:

– Мъглата не ме безпокои… Аз съм сляп!

Израснал съм в християнско семейство, където вярата в Бога е била част от ежедневието. Но в средното училище попаднах под влиянието на учител, който се надсмиваше над всяка религия, считайки я за безсмислица. Основите на моята вяра се разклатиха и аз загубих ориентир. Намерих се сред непроницаема мъгла. Имах нужда от човек, който знае пътя, за да ми помогне.

Започнах да се обръщам с въпроси към онези, които би трябвало да имат отговори за моите проблеми – към служителите на различните църкви. Мнозина от тях обаче можаха само да ми кажат: „Ако станеш достатъчно добър, ще влезеш в царството небесно!“

Но защо ми е небесното царство? Какво представлява то? Къде е? Това никой не знаеше… Недоумявах пред невежеството и равнодушието на подобен род християни, заемащи ръководни постове. Някои мислеха, че мога да заслужа спасение чрез добри дела. Други считаха, че ако Бог е решил да ме спаси, не е важно какво върша и как протича животът ми. А един църковен служител ми заяви, че непременно трябвало да се моля на латински, тъй като Бог не разбирал друг език…

Убедих се, че хората могат да ми помогнат да намеря всичко, което ми хрумне, но само не и Бога; и да се добера до всяко място, освен до небесното царство. Те притежаваха карти и планове, разписания и указатели от различен вид. Можеха да ми кажат с точност как да осъществя връзка по телефона, по телеграфа, и по какъв ли не начин с кмета на Сан Франциско или с губернатора на Алдабра в Африка. Но нищожно малко знаеха за пътя, който води към небесното царство или към Божието сърце.

Често се опитвах да чета Библията. В ума ми се беше появила мисълта: „Защо да не потърся именно в Свещеното писание отговор на моите въпроси?“

Отначало всичко ми се струваше неразбираемо и лишено от какъвто да било смисъл. Но постепенно започнах да се замислям и да изследвам значението, целите и плана на книгата, която мнозина толкова обичат и ценят. Това е цяла библиотека. Тя се състои от 66 книги, написани от около 40 различни автори в продължение на 16 столетия. Всеки от тях пише с такава сила и авторитет, че веднага се чувства – той знае какво говори. Авторите свидетелстват или от името на Бога, или за Бога, но винаги с Божествен авторитет.

Когато започнах да чета Библията с желанието наистина да открия отговор на своите въпроси, бях изумен и дълбоко впечатлен от убедителната яснота и категоричност на казаното в нея. Още първото й изречение: „В началото Бог създаде небето и земята“ не оставя място за предположения относно някаква еволюция в продължение на милиони години. От „Битие“ до „Откровение“ тя говори с Божествен авторитет! Всеки автор пише в своето време и с изискванията на собствения си език. При все това на всяка страница може да се отгатне Божият подпис! Никой човек не би могъл да измисли такава история.

В Книгата на книгите не намерих нищо, което да напомня за Делфийския оракул. Всичко в нея е толкова ясно, че нито един искрен търсач на истината не може да не разбере това.

Библията свидетелства за себе си, че е послание от Бога до нашия заблудил се свят. Започнах да заучавам наизуст някои пасажи, говорещи за Божието ръководство в живота на човека: „Твоето Слово е светил ник на нозете ми и виделина на пътеката ми!“ (Псалом 119:105). „Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш! Ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми!“ (Псалом 32:8). „Господ ще те води всякога и ще насища душата ти.“ (Исая 58:11).

Разбрах, че изпълнението на тези обещания, а също и на много други зависи от желанието на човека. Разбрах също, че Божието слово е небесен пътеводител, който може да ни преведе безопасно през всички трудности в живота, даже и през „долината на смъртната сянка“. Би било истинско безумие да не се възползвам от него. И аз започнах да търся отговора на много други въпроси в страниците на тази забележителна книга, която изведнъж ми стана толкова интересна…

Кой е Този, Който уверява, че е сътворил земята и атмосферата около нея? В Битие 1:16 Той казва, че е сътворил и цялата Вселена. В Библията могат да се открият някои удивителни описания на Твореца, внушаващи благоговейно страхопочитание. Псалмопевецът Го представя като шестващ върху „крилата на вятъра“ (Псалом 104:3). Пророк Исая пише: „Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите й са като скакалци“ (Исая 40:22).

Астрономическата наука ми помогна да осъзная колко незначителна е нашата малка земя и колко необятно е звездното пространство. Интересуваше ме дали Соломон е разбирал напълно това, което е изказал в своята молитва при посвещението на храма: „Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат. Колко по-малко този дом, който построих“ (3 Царе 8:27).

Наблюдавайки с микроскоп невидимия с просто око свят, останах поразен – Бог е създал безкрайно малкото с такава прецизност, с каквато и неизмеримо голямото! Как бих могъл да опозная по-отблизо този Бог? И как да разбера дали Той се интересува от мен? Мога ли въобще да Го опозная по-добре, отколкото би могъл да стори това примерно един вирус в кръвта на слона, който желае да изследва своя носител?

И отново намерих отговора в Библията. Бог очевидно е искал да схвана това и го е разкрил достъпно и разбираемо. Трябваше само да потърся и ето че тази тайна се разкри пред мен още в първата глава на Библията: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие. И нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя. И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде…“ (Битие 1:26,27). Човекът е бил сътворен по Божи образ и подобие като същество, надарено с творчески способности. Той е трябвало да участва в управлението на Божиите владения. Давайки живот на човека, Бог е споделил Своя собствен живот с едно от Своите най-благородни създания. Човекът е бил богоподобен в чувства, в мисли, в дела! И както Бог управлява на небесата, така човекът е трябвало да управлява на земята.

Все още помня какво вълнение и благодарност ме завладяха, когато осъзнах смисъла на всичко това. Вървях сам под купола на нощното небе, обсипано със звезди, и чувствах своето единство с Всемогъщия. Знаех, че от този момент съм вече друг човек.

Дотогава бях самонадеян, себелюбив и дори бих казал вироглав, но тази нощ нещо стана в душата ми и вече е невъзможно да се промени. Осъзнах, че Бог е личност, че съм сътворен по Негов образ. В Негово лице открих Този, Който единствен е в състояние да ме води по пътя на живота. Чувствах се като златотърсач, неочаквано намерил богат залеж от самородно злато. У мен бликнаха безброй въпроси – знанията ми бяха ограничени, много неща ми предстоеше още да науча… Преживях онова, което вероятно е накарало Йов да каже: „Ето, тия са само краищата на пътищата Му и колко малко шепнене ни дават да чуем за Него! А гърма на силата Му кой може да разбере?“ (Йов 26:14).