Йоан Кръстител

Посветен на Бога като назарей още от рождение, Йоан остана верен на своята клетва през целия си живот. Облеклото му беше като на древните пророци – дреха от камилска вълна, допълнена от кожен пояс. “А храната му беше акриди и див мед”, които се намираха в пустинята, и пиеше чиста вода от хълмовете.

Но Йоан не прекарваше дните си в бездействие, в аскетичен мрак или себелюбива усамотеност. От време на време се смесваше с хората и с интерес наблюдаваше какво става в света. От своето тихо убежище наблюдаваше развитието на събитията. С поглед, просветлен от Божествения Дух, той изучаваше човешките характери, за да може да разбира как да докосне сърцата им с небесната вест. Носеше бремето на своята мисия. В самота, чрез размисъл и молитва се стараеше да подготви душата си за делото, което му предстоеше.

Макар и живеещ в пустинята, Йоан не бе лишен от изкушения. Доколкото бе възможно, затваряше всеки вход, през който Сатана би могъл да влезе, и въпреки това пак бе нападан от изкусителя. Но духовното му проницание бе ясно. Бе развил силен и решителен характер и чрез помощта на Светия Дух бе способен да различи домогванията на Сатана и да им противопостави своята сила.

За Йоан пустинята стана израз на неговото училище и светилище. Както Мойсей сред мадиамските планини, така и той бе заобиколен от Божието присъствие и от доказателствата за Неговата сила. Не му бе отредена участта да обитава както великия израилев водач сред тържественото величие на планинското усамотение. Пред него обаче се издигаха моавските височини отвъд Йордан, говорейки за Този, Който бе поставил планините и ги бе облякъл в сила. Мрачният и ужасен вид на природата край пустинния му дом живо рисуваше състоянието на Израил. Плодоносното лозе на Господа бе опустошено, но над пустинята се свеждаше небето, ясно и красиво.

Както тъмните и бурни облаци, които се събираха, биваха разпръсвани от дъгата на обещанието, така и над деградацията на Израил изгря обещаната слава на царуването на Месия. Над облаците на гнева се простираше дъгата на Неговия завет на милост.

Сам в тишината на нощта, Йоан четеше Божието обещание към Авраам за едно потомство, неизброимо като звездите. Светлината на зората позлатяваше моавските планини и му говореше за Онзи, Който щеше да бъде “като утринната виделина, когато изгрява слънцето в безоблачна зора” (2Царе 23:4). А в светлината на деня той виждаше великолепието на Неговото появяване, когато “славата Господня ще се яви и всяка твар купно ще я види” (Исая 40:5).

С благоговение и ликуващ дух той търсеше в пророческите свитъци откровението за идването на Месия – обещаното семе, което щеше да смаже главата на змията, Сило – “Миродарителят”, който щеше да се яви, преди цар да престане да седи на Давидовия престол. Сега времето бе дошло. Римски управител седеше в палата на планината Сион. Чрез сигурното слово от Господа Христос вече бе роден.

Ден и нощ той изучаваше възхитителните описания на Исая за славата на Месия – отрасъла от Йесеевия корен, Царя, Който щеше да царува и “с правда ще съди сиромасите-, прибежище от буря-, сянка на голяма канара в изтощена земя”. Израил вече нямаше да бъде наричан “оставен”, нито земята му “пуста”, но Господ ще го нарича “благоволение Мое” и земята му “венчана” ( Исая 11:4, 32:2, 62:4). Сърцето на самотния изгнаник съзерцаваше славното видение.

Той гледаше Царя в красотата Му и забравяше своето “аз”. Наблюдаваше величието на светостта и се чувстваше несъвършен и недостоен. Готов бе да тръгне като небесен вестител, не благоговееше пред човеци, защото бе видял Божеството. Можеше да стои твърд и безстрашен в присъствието на земни монарси, защото се бе поклонил ниско пред Царя на царете.

Йоан не разбираше напълно царството на Месия. Той очакваше Израил да бъде освободен от враговете си, но идването на Царя на правдата и установяването на Израил като свят народ, ето кое беше великият обект на неговата надежда. Той вярваше, че така ще се изпълни пророчеството, дадено при раждането му: “- и да спомни светия Свой завет-, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни.” Йоан видя народа си измамен, самодоволен и заспал в греховете си.

Копнееше да го събуди за по-свят живот. Вестта, която Бог му бе възложил да предаде, бе предназначена да събуди хората от тяхната летаргия и да ги накара да потръпнат от голямото си нечестие. За да поникне семето на евангелието, трябваше да бъде премахната нечистотата на сърцето. Преди да потърсят лек от Исус, трябваше да бъдат събудени, за да видят опасността от раните на греха.

Бог не изпраща вестители, за да ласкае грешника. Той не предава вести на мир, за да изпълни неосветените с фалшива сигурност. Напротив, натоварва съвестта на грешника и прониква в душата му със стрелите на убеждението. Служещите ангели представят пред него ужасните Божии наказания, за да осъзнае той своята нужда и да извика: “Какво да сторя, за да се спася?” Тогава същата ръка, която го е повалила в прахта, издига покаяния. Гласът, който осъжда греха и посрамва гордостта и амбициите, откликва с най-мило съчувствие: “Какво искаш да ти сторя?” Когато Йоан започна службата си, народът бе в състояние на възбуда и недоволство, граничещо с бунт. С отстраняването на Архелай Юдея изпадна направо под властта на Рим. Тиранията и грабителството на римските управители и решителните им усилия да въведат езически символи и обичаи разпалиха бунт, който бе погасен с кръвта на хиляди от най-смелите израилтяни. Всичко това изостри националната омраза към Рим и засили стремежа за освобождение от неговата власт.

Сред несъгласия и борби от пустинята се чу глас – стряскащ и сериозен, но изпълнен с надежда: “Покайте се, понеже наближи небесното царство!” Този глас раздвижи народа със странна нова сила. Пророците бяха предсказали идването на Христос като събитие в бъдещето, но сега се съобщаваше, че то предстои скоро. Особеният вик караше умовете на слушателите да се връщат към древните пророци. По облеклото си Йоан приличаше на пророк Илия. В духа и силата на Илия той укоряваше покварата на народа и осъждаше преобладаващите грехове. Думите му бяха ясни, насочени и убедителни. Мнозина повярваха, че той е един от пророците, възкръснал от мъртвите. Целият народ беше развълнуван. Множества се тълпяха в пустинята.

Йоан прогласи идването на Месия и призова народа към покаяние. Като символ за очистване от греха той кръщаваше във водите на Йордан. Така чрез изпълнения със значение урок той заявяваше, че ония, които се смятаха за избран Божи народ, бяха омърсени от греха и че без очистване на сърцето не можеха да имат дял в царството на Месия. Князе и равини, войници, бирници и селяни идваха да слушат пророка.

Скоро тържественото предупреждение от Бога разтревожи всички. Мнозина бяха доведени до покаяние и получиха кръщение. Хора от всички класи приемаха изискванията на Кръстителя, за да участват в царството, което той обяви.

Мнозина от книжниците и фарисеите дойдоха да изповядат греховете си и да помолят да бъдат кръстени. Те се смятаха за по-добри от другите хора и бяха повлияли на народа да има високо мнение за тяхното благочестие.

Сега им се разкриваха тайните на живота. Но Светият Дух внуши на Йоан, че голяма част от тези мъже нямаха истинско убеждение за греха. Бяха под влиянието на момента. Като приятели на пророка се надяваха да намерят благосклонност пред идещия Княз. А като получаваха кръщение от ръцете на този известен млад учител, смятаха да закрепят своето влияние над народа.

Йоан ги посрещна с ужилващ въпрос: “Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние; и не почвайте да си думате: “Имаме Авраам за баща”; защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на Авраам.”

Евреите бяха разбрали неправилно Божието обещание за вечна благосклонност към Израил: “Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина денем и нарежда луната и звездите за светлина нощем, Който повдига морето, тъй щото вълните му бучат. Господ на Силите е името Му.

Ако изчезнат тези наредби отпред Мене, казва Господ, тогава и израилевото потомство ще престане да бъде довека народ пред Мене. Така казва Господ: Ако може да се измери небето горе и да се изследват основите на земята долу, Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство за всичко, що са сторили – каза Господ” (Еремия 31:35-37). Евреите смятаха естествения си произход от Авраам като право да получат това обещание.

Но те бяха пренебрегнали условията, които Бог бе посочил. Преди да даде обещанието, Той каза: “Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде – Защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече” ( Еремия 31:33,34).

Божията благосклонност е обещана на народ, в чиито сърца е записан законът Му. Те са едно с Него. Но евреите сами се бяха отделили от Бога. Поради греховете си те страдаха от Неговите наказания. Това бе причината да бъдат поробени от езичниците. Умовете им бяха помрачени от престъпления. Тъй като в миналото Бог им бе показал голяма милост, те оправдаваха греховете си. Ласкаеха се от мисълта, че са по-добри от другите хора и смятаха, че имат право на Неговите благословения.

Тези неща “са написани за поучение на нас, които сме стигнали до последните времена” ( 1Кор. 10:11). Колко често представяме погрешно Божиите благословения и ласкаем себе си, като мислим, че сме благословени поради нашата добрина! Бог не може да направи за нас това, което желае, защото използваме даровете Му, за да увеличаваме нашето самодоволство и да затвърждаваме сърцата си в неверие и грях.

Йоан заяви на израилевите учители, че тяхната гордост, егоизъм и жестокост ги представя като змийски рожби. Те бяха по-скоро смъртно проклятие за народа, отколкото деца на праведния и послушен Авраам. Като се има предвид светлината, която бяха получили от Бога, бяха дори по лоши от езичниците, спрямо които се чувстваха толкова по-висши. Бяха забравили скалата, от която бяха отсечени, и ямата, от която бяха изкопани. Бог не бе зависим от тях, за да изпълни Своите цели. Както бе призовал Авраам да излезе от езическия народ, така можеше да призове и други на Своя служба. Сърцата им може да изглеждат сега като безжизнени камъни в пустинята, но Неговият Дух може да ги оживи, за да вършат Неговата воля и да получат изпълнението на обещанието Му.

“А брадвата – каза пророкът – лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.” Не в името, а в плода е ценността на дървото. Ако плодът не струва, името не може да спаси дървото от унищожение. Йоан заяви на евреите, че дали стоят пред Бога или не, това трябваше да се реши чрез техния живот и характер. Това, което изповядват няма стойност. Ако животът и характерът им не е в хармония с Божия закон, те не могат да бъдат Божи народ.

От думите му, проникващи в сърцето, слушателите се убеждаваха, че имат грехове. Те дойдоха при него с въпроса: “Какво да сторим тогава?”Той отговори: “Този, който има две ризи, нека даде една на оня, който няма. И който има храна, нека направи същото.” Той предупреди и бирниците за тяхната несправедливост, а войниците – за жестокостта им.

Всички, които стават поданици на Христовото царство, каза той, трябва да дадат доказателство за това чрез вяра и покаяние. Доброта, честност и вярност трябва да се изявят в живота им. Трябва да служат на нуждаещите се и да донесат своите приноси пред Бога. Трябваше да защитават беззащитните и да дават пример за добродетелност и състрадание. Така последователите на Христос ще дадат доказателство за преобразяващата сила на Светия Дух. Ако във всекидневния им живот не се виждат справедливост, милост и любов към Бога, те ще са като плява, която се хвърля в огъня.

“Аз ви кръщавам с вода за покаяние – каза Йоан, – а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън” (Матей 3:11). Пророк Исая бе заявил, че Господ ще очисти народа Си от беззаконието му “чрез дух на съдба и чрез дух на изгоряване”. Словото на Израилевия Бог бе: “И пак ще туря ръката Си върху тебе, ще очистя шлака ти като слуга и ще отделя от тебе всеки примес” (Исая 4:4, 1:25). За греха, където и да се откриеше той, “нашият Бог е огън, който пояжда” (Евр. 12:29). Той ще унищожи греха във всички, които се подчиняват на Неговата сила. Но ако хората са склонни да вършат грях, те се уеднаквяват с него и тогава Божията слава, която унищожава греха, ще унищожи и тях. След като се бе борил с ангела цяла нощ, Яков възкликна: “Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен” (Бит.32:30). Яков се бе провинил в голям грях пред Исав, но се бе покаял.

Престъплението му бе простено и грехът – очистен, затова той можа да издържи откровението на Божието присъствие. Но когато хората идват пред Бога и едновременно поддържат грях, ще бъдат унищожени. При Второто идване на Христос нечестивите ще бъдат убити с дъха на Неговата уста и изтребени с явлението на пришествието Му ( 2Сол.; 2:8 виж 2Сол. 2:8).

Светлината на Божията слава, която дава живот на праведните, ще убие нечестивите. Във времето на Йоан Кръстител Христос щеше да се появи, за да разкрие Божия характер. Самото Му присъствие щеше да открие на хората собствените им грехове. Само ако желаеха да бъдат очистени от греха, можеха да имат приятелство с Него. Само чистите по сърце можеха да живеят в Неговото присъствие.

Така Кръстителят изяви Божията вест на Израил. Мнозина обърнаха внимание на неговите поучения. Мнозина пожертваха всичко, за да бъдат послушни на тази вест. Множества следваха този нов учител от място на място, а не бяха малко и тези, които прегърнаха надеждата, че той може да е Месия. Виждайки благоразположението на хората, Йоан използваше всяка възможност, за да насочи вярата им към Този, Който трябваше да дойде.