Нейният пример може да ни насочи как да реагираме и действаме във времето на COVID-19.

Автор: Мелхор Ферейра, Интер-американска дивизия – новини

На 13 август 1894 г., Елън Уайт пише писмо на Стивън Хаскел, в което изразява дълбоката си загриженост за хората, които умирали поради вируса на грипа. Тя пише следното:

„В цялата област на Нов Южен Уелс имахме изпитание във връзка с епидемията от грип. Почти всяко семейство в големите и провинциалните градове бе засегнато. Сега някои са много, много болни. Животът им виси на косъм. Ние се молим за болните и правим каквото можем финансово, а след това чакаме резултатите… В един от дните миналата седмица имаше единадесет погребения… Изглежда, че децата не страдат толкова много, колкото възрастните и старите хора. Аз бях жестоко атакувана от болестта и не можех да посещавам събрания в продължение на четири седмици; но не се предадох да стоя в леглото си дори и един ден. Всеки ден пишех определения си брой страници, въпреки че кашлях и подсмърчах и носа ми кървеше. Брат Колкорд бе принуден да остане на легло. Почти всеки около нас страдаше, но аз благодаря на Господа, че се подобрявам и имам кураж в Господа. Ние трябва да правим всичко, което можем в името на Господа… Не е необходимо да гледам безпомощно, да пъшкам и да се моля като виждам утеснението на моите братя и сестри… Божият народ бива опитван и дано Бог да даде да съм способна да им помагам през това изпитание… и като правя това да мога да бъда по-близо и по-здраво до Исус от всякога“ (Писмо 30, 13 август 1894 г.)

Важно е да отбележим, че когато е писала писмото, Елън Уайт вече била на 66 годишна възраст и в този смисъл била човек във високо рискова група. Доверието ѝ в Бога и начина ѝ на живот ѝ помогнали да издържи в този момент на криза и да излезе победител.

Това, което тя научила по време на тази епидемия, може да ни даде уроци и на нас в условията на пандемията от коронавирус (COVID-19). Въпросът, който много често съм чувал е: И сега, какво можем да направим? Отговорът на този въпрос трябва да ни подтикне да реагираме по един позитивен, креативен начин, имайки добро отношение към настоящата криза.

Какво можем да направим?

Можем да следваме водачеството на Елън Уайт по няколко начина.

  1. Елън Уайт никога не се обезкуражила в условията на болестта. Тя продължила да се бори за семейството си и за братята, на които можела да помогне, като се държала за обещанията на Бога. Ние също трябва да прокламираме това доверие в Божията сила да защитава в условията на тази криза, през която преминаваме. Трябва да помним, че Божието присъствие ни дава кураж, тъй като Той ни казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница“ (Исая 41:10). Казано с думите на Павел: „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени“ (2 Кор. 4:8,9). Това е ситуация, която ни е ударила, но не ни е унищожила. Ние се изправяме пред борби и трудни изпитания, и още по-трудни ситуации ще дойдат, но Исус е жив. Той е нашето прибежище и сила и дори да преминем през долината на мрачната сянка, не трябва да се страхуваме, защото Неговият жезъл и Неговата тояга ни утешават (Псалм 23). Нашата окончателна победа е от Господа; нека Му се доверяваме.
  1. Елън Уайт не спряла да работи от дома си. Тя си определяла време за постигане на целите си. Тя казва, че никога не спряла да пише определените от нея самата брой страници за деня. Това е нещо полезно, което да бъде правено, защото засилва усещането ни за мисия. Не трябва да губим нашия фокус, но трябва да търсим начини да постигаме целите си, дори когато е необходимо да си стоим у дома. Тъй като „сме изолирани, но не сме смълчани“, имаме мисия, която да изпълним. В този мисионски контекст Исус казва: „И ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века“ (Мат. 28:20).
  2. Тя също така продължила да бъде активна и с правилно отношение. Ако би имала привилегията да използва социалните медии, както ние днес, сигурен съм, че тя би останала във връзка с църквата, би насърчавала членовете и би им давала надежда чрез настоящите канали за комуникация. Представям си я, например, да създаде
    1. Малка онлайн група
    2. Специална вест към църквата чрез социалната медия
    3. Сутрешен съвет за нейните последователи във фейсбук
    4. Предварително записано утринно бдение, споделено чрез социалните медии

Не се обезкуражавайте. Имаме много да правим и можем да го направим с малко креативност. Наскоро прочетох фрази като: „Църквите са отворени; само сградите са затворени“. „Църквата е отворена, защото църквата това си ти“. „Ние отваряме нашата дигитална църква“. Можете да следите богослуженията на църквата в интернет. Мнозина използват Zoom или, друг софтуер за видео-конферентна връзка, като средства за контакт с други хора.

4. Елън Уайт имала молитвено отношение, пълно с доверие в Божията сила. В моменти като тези, трябва да се доверяваме на чудесните обещания, които Бог е оставил за нас в Своето свято слово. Имаме хиляди обещания, за които да се хванем. Елън Уайт пише: „…благодаря на Господа, че се подобрявам и имам кураж в Господа… [Църквата трябва] да бъде по-близо и по-здраво до Исус от всякога“ (Писмо 30). Когато Павел бил заведен в Рим като затворник, той трябвало да се изправи пред опасна буря в морето, като корабът му бил блъскан от силен вятър, наричан „евраквилон“. В този момент, той казал три конкретни неща (Деян. 27:23-25):

    1. Не се страхувайте
    2. Не се обезкуражавайте; надявайте се
    3. Поддържайте позитивно отношение; няма да има загуби, защото Бог ще бъде с вас

Нека доверието, показано от апостола подкрепи и нас в това време.

5. Трябва да избягваме да се държим ексцентрично, нито да всяваме паника или тревожни слухове; точно обратното, трябва да бъдем позитивни когато споделяме надеждата с хората около нас, с тези, които ни наблюдават, слушат и следват по различни начини.

Събиранията в домовете ни ще стават все по-уместни за молитва, четене на Библията, общуване и свидетелстване. Когато бъдат отменени ограниченията, наложени поради карантината, ще запазим преживяванията, които сме натрупали от времето, когато е трябвало да си стоим у дома. Трябва да използваме тези преживявания като платформа за евангелизъм, като казваме на нашите приятели и съседи, че Исус идва скоро.

Бог контролира нещата и винаги трябва да бъдем готови да слушаме гласа Му. Той говори; нека бъдем чувствителни към Неговите думи.