“Ако някой е в Христос, той е ново създание: старото премина, ето, всичко стана ново.” (2 Коринтяни 5:17)
Човек може да не е в състояние да посочи точното време или място на своето запознанство с Христос или да проследи цялата верига от обстоятелства в процеса на духовното си обръщане към Него. Всичко това обаче не доказва че той не се е обърнал. Христос каза на Никодим: “Вятърът духа където си иска и ти чуваш гласа му, но не можеш да кажеш откъде идва и къде отива; така е и с човека, който е роден от Духа” (Йоан 3:8). Както вятърът е невидим, но резултатите от неговото действие могат ясно да се видят и почувстват, така работи и Божият Дух в сърцето на човека. Тази обновяваща Сила, която никое човешко око не може да види, създава нов живот в душата; създава ново същество по подобие на Бога. Макар действието на Духа да е тихо и незабележимо, резултатите са ясно изразени. Ако сърцето е било обновено от Божия Дух, животът ще свидетелства за този факт. Макар че не можем да направим нищо, за да променим своето сърце или да приведем себе си в хармония с Бога, макар да не трябва изобщо да уповаваме на своите възможности или на добрите си дела, все пак животът ни ще разкрива дали Божията благодат живее в нас, или не; и ако да, то ще се забележи промяна в характера, в навиците, в поведението ни. Контрастът между това, което сме били, и това, което сме, ще бъде явен и категоричен. Характерът на един човек се разкрива не чрез случайни добри или лоши постъпки, но чрез общата насока на ежедневните думи и действия.
Вярно е, че може да се постигне външно поправяне на поведението и без обновяващата сила на Христос. Стремежът към влияние над другите, както и желанието от наша страна те да ни ценят и уважават, може да доведе до порядъчен живот. Самоуважението също може да ни накара да избягваме външната изява на злото. И себелюбивото сърце може да извършва благородни постъпки. Тогава – по какво ще определим на чия страна сме?
Кой владее нашето сърце? С кого се занимават мислите ни? За кого обичаме да говорим? Кому принадлежат най-топлите ни чувства и най-добрите ни сили? Ако сме Христови, мислите ни са с Него, най-сладките ни въжделения са отправени към Него. Всичко, което имаме и което сме, е посветено на Него. Ние копнеем да носим Неговия образ, да дишаме Неговия дъх, да изпълняваме Неговата воля и да вършим само онова, което Му е приятно.
Хората, които са станали нови творения в Исус Христос, ще принасят плодовете на Духа: “любов, радост, мир, дълготърпение, благородство, доброта, вяра, кротост, умереност” (Галатяни 5:22,23). Те не ще се съобразяват вече с предишните си желания, но чрез вярата в Божия Син ще вървят по Неговите стъпки, ще отразяват Неговия характер и ще очистват себе си, както Той е чист. Ще обичат тези неща, които някога са мразили и ще мразят нещата, които някога са обичали. Гордите и самоизтъкващите се ще стават смирени и кротки по сърце. Лекомислените и високомерните – сериозни и скромни. Пияниците – трезвени, а развратните – чисти. Суетните светски обичаи и моди ще бъдат оставени настрана. Християнинът ще търси не “външните украшения”, но “скрития в сърцето човек, украсен с нетленното украшение на кротък и тих дух” (1 Петрово 3:3,4).
Няма доказателство за каквото и да било истинско покаяние, ако то не изработи едно преобразяване. Само ако върне взетия залог, ако даде обратно това, което е ограбил, ако изповяда греховете си и възлюби Бога и своите ближни, само тогава грешникът може да бъде сигурен, че е преминал от смърт в живот.
Когато като заблудени, грешни същества дойдем при Христос и станем участници в Неговата опрощаваща благодат, в сърцето ни избликва любов. Всеки товар става лек; защото яремът, който Христос поставя, не е тежък за носене. Дългът става наслада, а жертвата – удоволствие. Пътят, който по-рано е изглеждал обвит с мрак, сега се озарява от лъчите на Слънцето на правдата.
Красотата на Христовия характер ще може да се види в Неговите последователи. За Христос беше удоволствие да върши Божията воля. Любовта към Бога, горещото желание да върши всичко за Неговата прослава бе ръководната сила в живота на Спасителя. Любовта красеше и придаваше благородство на всички Негови постъпки. Любовта е от Бога. Неосветеното сърце не може да я създаде или породи. Тя се намира само в сърцето, в което царува Христос. “Ние обичаме, защото първо сме били обикнати.” (1 Йоаново 4:19) В обновеното от Божията благодат сърце любовта е ръководният принцип на действие. Тя променя характера, ръководи подбудите, контролира страстите, укротява враждата и облагородява чувствата. Когато се подхранва в душата, тази любов подслажда живота и пръска благотворно влияние върху всички наоколо.
Photo by Luis Quintero from Pexels
