Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?и

Римляни 8:32

Бог не можеше да пощади градовете Содом и Гомор, когато нечестието им достигна до определена точка. Друго едно време, когато Бог „не пощади“, е описано в Римляни 11:21. Павел пи­шеше до християните там, умолявайки ги да променят пъти­щата си. Напомняше им, че макар и да бяха диви клонки, при­садени на маслиненото дърво, Бог беше отсякъл естествените клонки, защото те бяха стигнали до едно състояние, отвъд ко­ето Той не можеше повече да пощади цялата еврейска нация.

Трети случай, когато Той не пощади“, въпреки Своята правда, е описан във 2Петрово послание 2:5: „и ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят“.

Четвъртия път, когато Бог „не пощади“, включва цялата Вселена: „Защото ако Бог не пощади и ангели, когато съгре­шиха…“ (2Петрово 2:4). Грехът бе стигнал до самото присъст­вие на Бога – избухна бунт в собствените Му дворове, ръково­ден от един мощен ангел. Макар Бог да бе извънредно търпелив, в края на краищата Той трябваше да сложи край на бунта. Знае­те резултатите от тази война на небето. Онези ангели, които бяха изхвърлени, все още се намират на нашия свят и днес.

Е, Божията правда може да изглежда доста мрачна, нали? Гос­под не пощади един град, една нация, един свят, нито дори една цяла Вселена поради греха. Как може същият този Бог да намери някога достатъчно милост, за да прости на един отделен грешник?

Има надежда за всекиго от нас, защото Бог „не пощади“ още веднъж. Римляни 8:32 ни казва, че Той „не пощади собст­вения Си Син, но Го предаде за нас“.

Ако изследвате жертвата на Исус на кръста, ще откриете, че това е най-великият случай, когато Бог „не пощади“. Тук е показано как Бог отдаде Себе Си. Няма нищо общо с идеята, че Исус пледира пред един раздразнен Баща да пощади тези хора.

Напротив, можете да видите Отец и Сина да участват за­едно във великата жертва. Исус бе най-уникалният дар, който Бог можеше да ни даде. Бог не пощади собствения Си Син, за да може Неговата правда да остане истинска, а любовта Му да бъде равна на нея.

„Вярата, която действа“ – Морис Венден