„Затова, ако е някой в Христа, той в ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ 2Коринтяни 5:17
Този текст не казва, че някои неща ще станат нови, но че те са вече такива. Чудил ли си се някога кога ще стане това и в твоя живот? Много млади хора очакват, че щом се обърнат, всичко ще се промени и не ще имат повече проблеми и провали, и ако не стане така, вероятно не са обърнати. Това ги обезкуражава.
Ние трябва да разберем, че новото сърце, което ни е обещано, води до нов живот (виж „Пътят към Христа“, стр. 18). В Библията има редица случаи на хора, които изявяват в живота си факта, че когато човек е роден отново, всичко не свършва дотук, а има състезание, което трябва да се премине, битка, която трябва да се извоюва. Божиите хора не стават от грешници светни.
Някои се изнервят, казват, че ако говорим по този начин, отваряме вратите за всекиго. Но нека се срещнем с реалността. Точно защото не се запознаваме с действителността, има толкова обезсърчени хора. Апостолите в продължение на 3 години спореха кой да бъде първи между тях. Знаеха, че това, което правят, е грешно. При последното им пътуване до Ерусалим, когато самаряните отказаха да ги приемат, те искаха да падне огън от небето и да изгори неблагодарниците. Но Исус не помоли да започне да обучава други дванайсет. Той им позволи да израстват като борещи се християни.
Нека да растем, но да не забравяме победата, която Христос е извоювал за нас, докато умрем или се преобразим. Във 2Коринтянн 5:17 не се говори за края там някъде далеч.
Истината е, че по всяко време, когато разчитаме на Божията сила вместо на себе си, можем да имаме пълна победа. И всеки път, когато се облегнем на своето аз, ще се провалим. Като растящи християни се клатушкаме, разчитайки ту на Божията мощ, ту на себе си. Това е болезненото състояние, което преживяваме. Все пак християнинът, дори новороденият такъв, може да разбере крайната победа, докато зависи и се покорява на Божията сила. Но ще бъде побеждаван, когато разчита на своята сила.
„Вярата, която действа“ – Морис Венден