Антъни Макферсън, пастор на църкви Plenty Valley и Croydon, Victoria
Повечето адвентисти, включително и аз, приветствахме радостно новината, че Ангъс Т. Джоунс, актьорът от сериала „Двама мъже и половина“, неотдавна стана адвентист. Беше вълнуващо да слушаме свидетелството, което сподели в „Гласът на пророчеството“. Резултатът от това първоначално очарователно свидетелство беше фокусът на срещата с Исус и потенциала за привличане на хората към Евангелието.
След това всичко се сгромоляса. Ангъс Джоунс пусна медиен клип, в който агонизира над неморалността в шоуто „Двама мъже и половина“. Проблемът не е неговият коментар за моралното съдържание на сериала – в края на краищата шоуто наистина прославя греха и неморалността. Истинският проблем беше, че той го направи във връзка с конспиративния адвентизъм. Почти веднага всичко се промени от историята за млад актьор, откриващ Исус, в история за млад човек, засмукан от луди твърдения за масоните (очевидно Джей-З е един от тях), илюминатите, страннa проповед оприличаваща президентът Обама на Хитлер, и още. В очите на много хора адвентистите отидоха от група с послание за Исус, способно да грабне сърцето на млада холивудска звезда, в странен параноичен култ, отдаден на най-нелепи твърдения и манипулирал млад мъж. Църквата мъдро и деликатно се дистанцира от свързване с конспирацията, но вредите бяха нанесени. Един надежден свидетел беше провален.
Призив за пробуждане!
|
Този неприятен инцидент осигури идеално време адвентистите да мислят дълго и усилено за нашата мисия и методология. Може би Бог е допуснал това, за да ни събуди за опасностите от конспиративните теории и катастрофалния им ефект върху нашето свидетелство. На Сатана нищо няма да му хареса повече, от това да измести фокуса от Христос към недоказани конспирации. За съжаление изглежда, че той има много искрени, но несъзнателни съучастници.
Адвентистите трябва да помагат на хората да прегърнат славната победа на Исус във великата борба, а не да се присъединяват към параноични предположения за недоказана велика конспирация. Има огромна разлика между това да бъдеш адвентист на великата борба и адвентист на великата конспирация. Начинът, по който всеки разказва историята, по който си служи с Писанието, по който представя ученичеството, по който въздейства върху църковната общност и формира ума и сърцето често са много различни. Едното е нашето вдъхновено призвание от Бог, а другото е изкривен човешки продукт. Във въведението на книгата си „Великата борба“ Елън Уайт обяснява методологията и целта си. Тя казва: „Големите събития, които отбелязаха напредъка на реформата в миналите епохи, са история, добре известна и всеобщо призната от протестантския свят; те са факти, които никой не може да оспори.“ Какъв контраст с конспиративния адвентизъм! Това трябва да бъде нашият подход. Трагично, конспиративният адвентизъм обръща всичко това с главата надолу. Луди, съмнителни твърдения се превръщат в същността на посланието.
Вест – явна, открита и проверима
Подходът на Елън Уайт е този, който винаги е използвал здравият адвентизъм. Основното пророчество за адвентизма е Даниел 2. Тук Бог е скрил пророчеството в добре проверените факти от историята. Дали някой се съмнява в извършеното от Александър Велики? Кой не е очарован от невероятните археологически открития за древния Вавилон, Гърция, Персия и Рим? Това е нашето послание. Не нелепи предположения за ръкостискания и пентаграми. Не измислянето на небивалици върху символите върху банкнотата на американския долар и фантазирането, че някак си е създадена тайна глобална конспирация. Не може да се направи грешка в света за разликата между тези два подхода. Едният е вълнуващ, а другият е объркващ.
Реалността е, че историята не може да бъде контролирана от никой друг, освен от Бог. Възходът и падането на империите е нещо, което Бог ръководи(виж Данаил 2: 20-22). Никаква империя не може да се противопостави на това и никоя човешка организация не може тайно да я контролира. Дори Сатана не може да контролира историята, да не говорим за група от масони или илюминати!
Забравихме ли закона на Мърфи?
Разбира се, много по-ясен е фактът, познат на всички хора от постоянния им, непроменим и често болезнен опит: човешките същества са просто прекалено недостатъчни, грешащи, глупави, дезорганизирани, егоистични, съревноваващи се и склонни към клюкарстване, за да могат тайно да контролират света. И все пак конспиративните теоретици приписват на конспираторите богоподобни сили. По някакъв начин конспираторите могат да гледат в бъдещето, да управляват държави и супер сили, да държат непримирими политически врагове покорни настрани и да организират без усилия войни, избори и финансови катастрофи. Дали са богове или хора? Предполагам, че законът на Мърфи ни помага да видим че, това в действителност е объркан полет на въображението, който продължава да се разбива в каменната студена стена на реалността.
Конспиративния адвентизмът подхожда към историята по начин, напомнящ на Дан Браун и неговата книга „Шифърът на Леонардо“. Чудили ли сте се как Дан Браун успял да „докаже“, че Исус се е омъжил за Мария Магдалена и е станал родоначалник на меровинските крале във Франция? С тълкуване на символите! Това е същата методология, на която теоретиците на конспирацията силно разчитат. Забравете фактите, документите и критичния анализ на източниците. Тълкуване на символите може да докаже всичко. И това е много по-лесно, отколкото да се занимаваш с истинската история.
От Христос до конспирацията
Все още не съм виждал представяне на адвентната конспиративна теория, която драстично да не премества фокуса от Исус Христос върху най-безумни спекулации. Исус се превръща в незначителен поддържащ акт. Фронт и център са винаги фантомните конспиратори и разбира се героичния теоретик на конспирацията. Теорията на конспирацията паразитно живее на гърба на неуместното си прикрепяне към християнството. И, неизбежно, паразитът винаги завършва с убиването на своя домакин.
От конспирация към противопоставяне
Павел има силни думи към онези, които отклоняват църквата от истината към спекулативни басни: „Както те молих … да заръчаш на някои да не предават друго учение, нито да внимават на басни и безконечни родословия, които спомагат повече за препирни, а не за Божията спасителна наредба чрез вяра“(1 Тимотей 1: 3,4. Виж също 1 Тимотей 4: 7 и 2 Тимотей 4: 4). В Тит, след като насърчава предаността към Евангелието и добрите дела, Павел предупреждава: „А отбягвай глупавите разисквания, родословия, препирни и карания върху закона, защото те са безполезни и суетни.“ (Тит 3: 9). Като пастор скоро научаваш какво води до здравословно ученичество и какво води до фанатизъм, вечна незрялост и жесток, спорещ дух. Привързаността към теорията на конспирацията е отличен пример за това. Подчинението на думите на Павел веднага ще го премахне от адвентизма.
Конспирационните теории повдигат въпроси за етиката и морала. Моето наблюдение е, че конспиративните теории поставят защитниците си в позиция, да правят компромис с истината. Когато някой е безпомощен да предложи ясни доказателства, изкушението да свръхкомпенсира, преувеличава и прибягва до разкрасяване е почти неустоимо. Кога всичко се превръща в обикновена непочтеност? Лекотата, с която всяко събитие или човек е замесено в конспирацията, засилва впечатлението, че нещата са скалъпени. Класически, но ужасяващ пример за това е честото обвинение, че определен адвентен ученик, пастор или администратор е в действителност таен йезуит. Предполагам, че това не е просто нечестно – това е клевета. Това е плод на параноичен начин на мислене, който пренебрегва публично проверимите доказателства. Етичното качество на нашата общност може само да се изроди. Има цена, която трябва да платим, давайки подкрепа на теорията на конспирацията.
Конспирацията – реална и въображаема
Разбира се, тайни общества съществуват и това е погрешно. Християнинът никога не трябва да се присъединява към тях. Те прокарват собствените си интереси и често подкопават справедливостта. Те обвързват хората заедно в асоциации, които са в противоречие с Христос. Проявяват ли се малки конспирации? Разбира се! Хиляди се случват точно сега. Правителства, предприятия, армии, политици, общества (тайни или не), членовете на църкви и вероятно вашите собствени деца са конспирирали в различна степен. Светът е непрестанно царство на конкурентни групи по интереси. Някъде по света някои политически фракции замислят да свалят лидера си чрез преврат. Австралийците са свидетели на това при всеки изборен цикъл. Това обаче по никакъв начин не потвърждава теориите за великата конспирация, които са твърдения от съвсем друг род. Само защото хората вече могат да пробягат 100 метра за по-малко от 10 секунди, не прави вярно твърдението, че те скоро ще пробягат 100 метра за по-малко от секунда. Мащабът има голямо значение, когато се разсъждава от познатото до неизвестното. Конспирациите не доказват голямата конспирация.
Какви ще бъдете?
Повечето членове на църквата, които познавам, които са съпричастни към конспиративните теории, все пак ограничават времето и фокуса, които им отдават. За щастие централното място на Евангелието в живота им изтласква всяко значително въздействие, което тези теории могат да имат. Това обаче не винаги е така и понякога теорията на конспирацията носи лоши плодове. Молитвата ми е, да станем адвентисти на великата борба, а не адвентисти на великата конспирация. Има разлика в света между двете. Какво ще насърчите?
Автор: Антъни Макферсън; Източник
