“Гocnoд не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат до покаяние. “ 2Петрово 3:9
Исус разказа следната притча: „Някой си човек имаше в лозето си посадена смоковница и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам. Отсечи я, защо да запразня земята! А той в отговор му рече: „Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор. И ако подир това даде плод, добре. Но ако не, ще я отсечеш“ (Лука 13:6-9)
„Остави я и тая година!“ „Не я сечи още!“ А отсече ли я, след като измина една година? Какво всъщност означава „Остави я и тази година“? Това ни внушава днес, че милостта и търпението на Бога са почти безгранични. „Почти“, защото знаем, че идва време, когато милостта повече не умолява и трябва да се приложи справедливостта. Но Исус по време на Своя живот тук, на земята, даде огромно доказателство, че Бог е изключително милостив.
Правилното съчетание на милост и правда е едно от нещата, с които християните са се борили в продължение на дълго време. Опитваме се да извиним всички възможни разлики между Бога на Стария и Бога на Новия завет. Това понякога поражда въпроси по отношение на Стария завет и неговата достоверност. Има обаче много доказателства за новозаветна правда. Трудно е да се надмине в това отношение историята за Ананий и Сапфира. Има точки, които не можем да разберем напълно и в двата завета.
Но сигурно е, че един любящ баща няма да остави своето момче да нарани момичето му, без да извърши нещо, за да спре момчето. Той не би обичал своето момиче или момче, ако не направи нещо при подобна ситуация. Слушали сме много за ангели във връзка с Божията справедливост и правда, но има една велика, красива истина, която е валидна до наши дни. Божието търпение продължава.
„Вярата, която действа“ – Морис Венден
