Преди две хилядолетия Надеждата се роди.. в една скромна ясла. Нарекоха Го Желанието на вековете – Този, Когото цялото човечество очаква – Избавителят, носещ изцеление! Заповядайте в дните преди Рождество, да прекараме заедно няколко съботни вечери с поредицата лекции „В очакване на Надеждата“, в които ще спрем погледа си върху очакването на най-прекрасното събитие, озарило земния мрак и нека влезем в Новата година с Надежда!
Божието намерение е сърдечната жажда да доведе човека при Този, Който единствен може да го задоволи съвършено! Той иска да намерим Исус Христос, Сина на вечния Бог. Понеже Исус дойде да обитава сред нас, ние знаем, че Бог познава нашите изпитания и съчувства на скърбите ни. Всеки син и дъщеря на Адам могат да разберат, че нашият Създател е приятел на грешниците. Защото във всяко учение на благодат, във всяко обещание за радост, във всяко дело на любов и Божествено привличане, изявено в живота на Спасителя на земята, ние виждаме «Емануил» – «Бог с нас».
Историята на Витлеем е една неизчерпаема тема. В нея е скрита „дълбочината на премъдростта и знанието за Бога.” Ние се удивляваме на жертвата, която Исус на прави, като замени небесния престол с яслата. Дружба- та на обожаващите Го ангели с добитъка в обора!
В продължение на около 4000 години човечеството бе очаквало своето избавление. Времето бе дошло и Спасителя на света стоеше пред вратата на малкото градче Витлеем. Той идваше за да донесе радост на хората.
Исусовото въплъщение бе особено събитие за планетата Земя. Цялата природа взе участие във тази велика радост. Всъщност, Въплъщението на Исус е простряната от небето ръка. Това е един чудесен символ на приятелство между безсмъртен Бог и смъртен човек.
Колкото повече се приближаваме към Него, толкова повече се приближаваме един към друг. Това е чудесен начин да станем братя по вяра и близки по сърце!
Въплъщението дава възможност за общуване с Бога, а това е най-висша привилегия, най-безспорно благородство на което сме призвани.
„Аз твърдо вярвам в Онова Велико същество Което е създало такива велики неща в нашата вселена. Моят слаб ум не може да го проумее. Аз смея само с дълбоко благоговение да коленича пред Него.” Алберт Айнщайн
