„И ето,един прокажен дойде при него, кланяше Му се и каза: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ Матей 8:2

Ето един човек, който представлява самотна фигура в сел­ската област на Палестина в дните на Христос. Той бе изпъден от града, от дома, от приятели, от близки. Нямаше повече приятели; бе човешка дрипа, мръсен, размъкнат, дрехите му бяха на парцали, кожата му бе проядена, а части от тялото му липсваха. Бе жертва на една от най-отвратителните болести на Изтока. Бе прокажен. Стоеше край пътя, обявявайки сво­ето скръбно състояние чрез вика „Нечист, нечист!“ Но той чу за Исус и за това, как възкресявал мъртви, отварял очи на слепи, прощавал греховете на хората. Грехът бе онова, което прояждаше сърцето му. Можеше ли Исус по някакъв начин да извър­ши нещо за него?

Този човек размишляваше, съобразяваше, планираше и се надяваше, докато един ден започна да се влачи малко по малко по пътя към брега на езерото. Взираше се да види голямата тьлпа около Исус. Когато дойде до тълпата, някои от стоящите в периферията го видяха. Те се отдръпнаха ужасени и започнаха да го гълчат, да го карат да се махне. Това се случва много често сред човешките същества днес – една личност, която отчаяно се нуждае от внимание и се стреми към него, да отблъсква друга личност. Но не може да отблъсне Исус Христос – никога!

Когато този човек дойде до края на тълпата, той бе укорен, сгълчан, но не спря. Тълпата се отдръпна уплашена, но това само направи път за него до Исус. Бедният низвергнат дойде в присъс­твието Му. И като дойде там, падна по лице пред Него точно на земята. Каза: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш!“

Той бе опитал всичко! Бе опитал с лекари, със сила на волята, бе опитал всякакво „опитване“. Обръщал се бе към приятели, които накрая го бяха изоставили. Бе прибягвал към всичко, което познаваше, докато за него остана само един избор. „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш!“ От устните на Исус долетяха незабавно думите: „Искам, бъди очистен!“ И в същия този миг той бе подновен. Едно сърце, все още неспо­собно на доброта, но способно на любов, бе прието. Бог при­ема човека не заради това, което той Е, а заради онова, което вижда, че той може да СТАНЕ чрез обитаването на Исус Христос в него.

„Вярата, която действа“ – Морис Венден