„Ще стана да отида при баща си .“ Лука 15:18

В притчата за изгубения син ни е разказана историята за един човек, който бил в „стадото“, казано на църковен език, и решил да излезе и да бъде изгубен, като в същото време знаел обратния път. А бащата го следвал през цялото време – със своя „бинокъл“ – и се взирал, очаквайки деня на неговото завръщане.

И така чрез тази притча Исус ни демонстрира добротата и благостта на Отец и казва: „Ние се взираме и търсим всякакъв вид хора. Търсим теб.“ Истината е, че това е Божието занима­ние, зад което се крие великият изкупителен план. Господ, Кой­то е допуснал да бъдем родени, без да имаме възможност за избор, не е Бог, Който ще ни остави бродещи и изгубени, неза­висимо дали съзнаваме или не това, независимо дали знаем пътя за обратно или не. Той ще остане с нас до момента на истината в нашия живот, когато със собствената си съвест и разум ще можем да Го приемем или отхвърлим.

Като блудния син, и ние бягаме от себепредаването. Бягаме, отдалечавайки се от момента на истината, в който ще се изп­равим лице в лице със съзнанието, че сме неспособни за живот и за справяне с вечните неща.

Един от начините, по който бягаме от Бога, са ежедневните ни занимания. Просто чувстваме, че трябва да бъдем заети, независимо дали с книги, с някакво изучаване или удоволствие, просто трябва да продължаваме да бъдем заети. Възможно е това да се превърне в един удобен начин за бягане от Бога. Но през цялото време Бог ни следва, стоейки близо и помагайки, когато ние не го съзнаваме.

Освен това съществуват и такъв вид хора – псевдорелигиозни, които се стремят да забравят Бога, но не искат да сьздадат такова впечатление. И затова прекарват голяма част от времето си, разисквайки и анализирайки Христос и религията. Вероятно има много начини за бягане от Бога, както има и много хора, които бягат от Него.

Но когато осъзнаем, че Той ни търси, можем да станем и да отидем при Отца си. Той ще ни посрещне на половината път. „Дори ако направите една стъпка към Него в покаяние, Той ще побърза да ви прегърне с ръцете на безкрайната любов.“