„За да се прослави във вас името на нашия Господ Исус и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.“ (2 Солунци 1:12)
Мнозина копнеят да израснат в благодатта. Те се молят по този въпрос и са изненадани, че на молитвите им не се отговаря. Господ им е дал работа, която да извършат, чрез която ще израснат. Какъв е смисълът да се молиш, когато има нужда от работа? Въпросът е: Те стремят ли се да спасяват души, за които Христос е умрял? Духовният растеж зависи от разпространяването към другите на светлината, която си получил от Бога. Трябва да вложиш най-добрите си мисли в активно старание да вършиш добро и само добро в семейството си, в църквата и в квартала.
Вместо да се безпокоиш при мисълта, че не израстваш в благодат, просто си върши ежедневния дълг, като носиш бремето на душите в сърцето си и като чрез всяко възможно средство се стремиш да спасяваш изгубените. Бъди благ, любезен и състрадателен; говори смирено за блажената надежда, за любовта на Исус, за Неговата доброта, милост и правда. Спри да се тревожиш дали израстваш, или не. Растенията не растат чрез съзнателен растеж. Не се безпокоят непрекъснато за своето развитие; те просто се развиват под грижите на Бога.
Ако посветим сърцето и ума си в служба на Него, вършейки делото, което Той ни поверява и вървейки по стъпките на Исус, нашите сърца ще станат свети арфи, които с всеки акорд ще изпращат хваление и благодарност към Агнето, отнело греховете на света.
Господ Исус е наша сила и щастие, велика съкровищница, от която всякога можем да черпим мощ. Когато Го изучаваме и общуваме с Него, когато все повече Го съзерцаваме и приемаме Неговата благодат и благословения, тогава притежаваме нещо, с което сме способни да помагаме и на другите. Изпълнени с благодарност, ние предаваме и на останалите благословенията, които свободно са ни дадени. По този начин – получавайки и давайки – ние растем в благодатта.
Image by Free-Photos from Pixabay
