Сряда
Възрастният апостол Йоан пише: „Това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос“ (1 Йоан 1:3). После добавя: „Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос“ (1 Йоан 2:6). Апостолът описва християните като такива, които пребъдват във – или са обединени със – Христос. Християнският живот се състои в ежедневно ходене с Господа.
За да пребъдат в Исус, вярващите са призвани да живеят така, както е живял Христос. Йоан определя процеса на пребъдване като общение с Отец, Сина, Светия Дух и с останалите вярващи. В основата му е общата реалност – жертвената смърт на Исус. Но християнството се проявява в начина, по който живеем за Бога и за другите.
Животът на Исус се характеризира с преобразяваща сила. Ние достигаме до нея чрез слушане на това, което Той казва („това, което сме чули“) и чрез вършене на това, което Той прави („това, което видяхме“) – с други думи, като подражаваме на примера Му – и на Неговото говорене, и на Неговите действия. Той е окончателната и върховна изява на начина, по който трябва да живеят християните – да се обхождат като самия Него.
Исус копнее да преобрази хората
Спасителят идва, за да промени радикално живота на онези,които Го слушат и Го наблюдават. Той призовава хората да станат Негови ученици. Ученичеството не се състои просто в запаметяване на Неговите учения, а в това да позволим на силата на Неговите учения да породи в нас нов живот (вж. Йоан 3:1-8). Исус, космическият източник на Божията сила, прави ученици, като побеждава делото на дявола в човешките сърца. Той призовава хората да следват Него, а не дявола.
Работата на някакъв учен изисквала от него да пътува през джунглата. Тъй като в гъстата гора нямало пътища или пътеки, мъжът взел със себе си местен водач. След като вървели известно време, той казал на своя водач:
– Не виждам никаква пътека. Откъде знаеш, че вървим в правилната посока?
– Аз съм пътят – отговорил водачът. – Просто ме следвай.
Слава Богу, ние следваме Някой, Който знае пътя! Исус поглежда дезориентираното и изгубеното човечество и казва: „Аз съм пътят, следвай Ме!“ (виж Йоан 14:6). Следвайки Го, от нас се очаква „да постъпваме, както е постъпвал Христос“ (1 Йоан 2:6).
Думите на Исус
От само себе си се разбира, че Исус определя стандарта какво означава да си християнин. Неговото Слово звучи по градските улици, в храмовите дворове, на морския бряг, по време на пътуванията Му, като разкрива ценностите и принципите на Божието царство. Чрез Него Божият глас отново ехти на падналата в грях планета, като наставлява човечеството и придава нов смисъл на това, което народът на Израил познава от Стария Завет.
В Планинската Си проповед Исус описва начина на живот на тези, които Го следват и искат да изявят пред света своята идентичност като християни.
В проповедта Си Той осъжда убийството, особено когато е из вършено с оръжието на гневните думи (Матей 5:21,22). Потвърждава колко е важно да живеем в мир с другите (стихове 23 и 24).Заявява, че изневярата се случва не само със самото деяние на прелюбодейство, но и в ума, когато човек подхранва похотливи мисли. Похотливите изкушения в тази епоха на интернет предлагат предизвикателства, невъобразими за хората по времето на Исус (стихове 27-30). Спасителят утвърждава брака и напомня на Своите слушатели, че разводът води до немалък набор от усложнения (стихове 31 и 32).
Той говори за справедливостта и за това как щедростта е за предпочитане пред отмъщението (стихове 38-40) и как любовта – дори към враговете ни – е един от отличителните белези на истинската духовност и най-ясното отражение на Божия характер.
Исус говори по-скоро за грижата за нуждаещите се, отколкото за подхранването на нашия егоизъм (Матей 6:1-4). Напомня на учениците Си, че истинското съкровище се съхранява на небето (стихове 19-24) и че качеството на нашия духовен живот не се измерва в материални блага. Ако търсим Господа и Неговото царство, нашите най-съществени духовни, емоционални и материал ни нужди ще бъдат задоволени (Матей 6:25-34).
В днешната епоха на депресия и тревожност трябва да се хванем за Божията любов към нас и да се доверим, че Той може да се погрижи за нашите най-дълбоки нужди. Когато сме подложени на изкушението да осъждаме другите въз основа на техните несъвършенства, Исус ни моли да спрем и да осъзнаем, че основната ни задача е да се справим със собствените си несъвършенства (Матей 7:1-5).
Ученията Му са предназначени да направят живота ни смислен, приятен и ефективен в служене на другите. Любовта е в ос новата на ценностите на Божието царство. Да възлюбиш Господа не е просто поредната заповед; тя е спойката, което държи духовния ни живот цялостен. Любовта към Бога е основата на спазването на закона (вж. 1 Коринтяни, 13 гл.). Обичта един към друг се изразява не само към тези, които харесваме, но дори и към нашите врагове.
За съжаление, често ни е трудно да обичаме другите и дори църквите понякога може да се превърнат в места на конфликт и напрежение, увреждащо единството и идентичността ни като християни. Апостол Йоан сигурно е бил наясно с това, след като пише: „Защото поръчението, което чухте отначало, е това: Да се обичаме един друг“ (1 Йоан 3:11).
Постъпките на Исус
Според Библията характерът и идентичността се проявяват чрез нашите действия. Идентичността на Исус не е скрита и не достъпна за другите. Той става Човек, за да изяви чрез Своите по стъпки божествената Си идентичност.
Когато Йоан Кръстител е хвърлен в затвора, изпраща пратеници да попитат Исус дали Той наистина е Месия. Исус се разкри ва пред учениците на Йоан не само чрез това, което Го чуват да казва, но по-специално чрез това, което Го виждат да върши (Матей 11:1-6).
Постъпките на човека разкриват неговия характер. Исус яде с бирници и грешници, като по този начин проявява божествено състрадание (Матей 9:11-13). Той води живот на пълна покорност към волята на Отец (Йоан 5:19) и укрепва тази връзка, общувайки с Отец чрез молитва и чрез изучаване на Писанията. Той освещава съботата (Лука 4:16); обича враговете Си и се моли за тях (Матей 26:51-53; Лука 23:34). Надвива над лукавия, когато е изкушаван (Матей 4:1-6), и го побеждава, като избавя обладаните от демони и болните (Марк 1:32-34).
Когато хората виждат Исус да върши чудеса, включително да изцелява двама слепци, те разбират, че Той използва Своята не сравнима сила в служене на другите (Йоан 9:33). Всяко едно от делата на Христос отразява Неговата идентичност, като по този начин описва начина на живот на онези, които ще Го последват и ще оформят Неговата църква. Целият Му живот представлява изява на безкрайната Божия любов към всички Негови творения. Разпятието Му на кръста, за да отнеме греха ни, е най-висшата изява на Божията любов към човечеството (Йоан 3:14-16; 1 Йоан 4:7-10).
„Аз съм християнин”
Исус дойде, за да разкрие кой е чрез думи и действия. Но именно чрез Неговото поведение и постъпки хората Го разпознаха като Божия Син.
При едно от посещенията си в страна, в която мюсюлмани и християни живеят заедно, взех такси, за да успея да стигна навре ме за срещата си. По време на пътуването попитах шофьора за религиозния му живот. Той отговори с широка усмивка: „Аз съм мюсюлманин“. Разказах му за някои мои приятели мюсюлмани и споменах колко са посветени на Аллах.
Той ме попита за моята религия, а аз отговорих, че съм християнин адвентист от седмия ден. Човекът се засмя от радост и на практика възкликна: „В моето село има много адвентисти и те са по-добри мюсюлмани от мен. Ходят в джамията си няколко пъти седмично и прекарват съботите в богослужения и вършене на добри дела. Те са благочестиви хора, които се молят повече от три пъти дневно. Не ядат свинско, нито пият алкохол!”.
Околните ни наблюдават първо как живеем (чрез нашите по-стъпки), а след това слушат това, което поучаваме. Религията на Исус не е просто набор от интелектуални твърдения или стройна теологична система, а жива истина, завладяваща цялата личност. Тя е преобразяваща истина, която радикално променя начина, по който мислим, говорим и действаме.
Елън Уайт пише: „Христос е нашият образец, съвършеният и свят пример, който ни е даден, за да го следваме. Никога не можем да се изравним с примера; но можем да му подражаваме и да ставаме подобни на него според способностите си“.
Този тип религия, проявявана пред другите чрез нашите по-стъпки, отваря вратата пред тях, за да чуят и научат самата истина. В същността си тя е вървене по пътеката, начертана от самия Христос.
Анхел Мануел Родригес е бивш директор на Библейския из-следователски институт
