„Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ (Откр.21:4)
В дома на изкупените няма да има сълзи, нито погребални шествия, нито траурни лентички. „И жителят няма да рече: Болен съм; на людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им“ (Исая 33:24). Изобилен поток от щастие ще се лее и натрупва с течение на вечните векове.
Нека с по-голяма ревност мислим за рая, който ни очаква. Нека вярата ни пронизва всеки тъмен облак и да съзерцаваме Онзи, Който е умрял за греховете на света. Той ще отвори портите на Рая за всички, които Го приемат и вярват в Него. Нека скърбите, които ни носят такава тежка болка, се превърнат в поучителни уроци, които ни наставляват да се стремим към наградата на нашето висше призвание в Христос. Нека се насърчаваме при мисълта за скорошното завръщане на Господа. И тази надежда да радва сърцата ни.
Вървим към дома. Този, Който ни е обикнал толкова много, че е дал живота Си за нас, е построил град за Своите деца. Новият Ерусалим е нашето място за почивка. Няма да има тъга сред Божия град. Няма да има скръбен стон, нито погребални песни на съкрушени надежди и погребани чувства – нищо подобно няма да се чуе. Много скоро дрехите на теготата ще бъдат сменени със сватбени одежди. Скоро ще бъдем свидетели на коронясването на нашия Цар. Хората, чийто живот е бил скрит в Христос, които са водили добрата битка на вярата, ще бъдат озарени от славата на Изкупителя в Божието царство.
Не след дълго ще видим Този, в Когото е нашата надежда за вечен живот. И в присъствието Му всички изпитания и трудности на този живот ще изглеждат незначителни. Гледайте нагоре, повдигнете очи и нека вярата ви непрестанно да расте! Нека тя ви напътства по тясната пътека, която ще ви отведе пред портите на Божия град в славното величие там – в онова неизмеримо, безкрайно бъдеще на слава, приготвено за изкупените.
„Нашият Баща се грижи“, Елън Уайт