„И ето – един момък дойде при Него и рече: „Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?“ Матей 19:16
Какво да направим, за да вършим Божиите дела? Исус каза: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Бог е изпратил“ – препращайки незабавно от поведение към вяра.
А дали Исус сам не е променил посоката към бихейвиоризма?
Той знаеше, че никой не би могъл да пази заповедите със своя собствена сила. Знаеше, че ние не отиваме на небето поради пазене на заповедите. Но ето какво каза: „Ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите“. Богатият младеж отговори: „Кои?“ „Не убивай“, „Не прелюбодействай“ и т.н. А младежът каза: „всичко това съм пазил от младостта си, какво още не ми достига?“ Ето силният човек, бихейвиористът. Той живее добър, праведен живот. Не би и помислил да извърши някакво зло. И тогава Исус разкри, че действително е загрижен за него. Каза му: „Ако наистина искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай парите на сиромасите… и Ме последвай.“
Исус не винаги отиваше право в целта с хора, които търсеха истината. Всъщност Той беше много внимателен и мъдър в Своя подход не заради самата мъдрост, но понеже притежаваше мъдрост, която идваше от Отца и връзката Му с Него. „Какво да сторя, за да имам вечен живот?“ „Пази заповедите.“ „Аз съм ги пазил.“
„О, така ли? Нека ти дам още една.“ Той му даде само още една и човекът клюмна, и, образно казано, започна да рови с крак в пръстта. Той бе силен, успешен, външно морален бихейвиорист, а отвътре нямаше нищо. Беше безпомощен. Ето точката, до която всеки от нас стига, когато истински се приближим до Христос. Трябва да приемем, че сме безпомощни да извършим каквото и да било със своя собствена сила, освен да спрем да се опитваме да вършим нещо вън от Христос и да дойдем при Него такива, каквито сме.
„Вярата, която действа“ – Морис Венден