Съществуват две заблуди, срещу които Божиите деца, особено току-що доверилите се на Неговата благодат, трябва да бъдат много внимателни. Първата, е да разчитат на собствените си дела, да се осланят на онова, което вярващите могат сами да направят, за да доведат себе си в хармония с Бога. Но този, който се старае да стане свят чрез собствени дела, като спазва закона, се опитва да постигне невъзможното. Всичко, което човекът може да извърши без Христос, е опетнено от себелюбие и грях. Единствено Божията благодат е, която чрез вяра може да ни направи святи.
Противоположната, но не по-малко опасна заблуда е, че вярата в Христос освобождава човека от съблюдаването на Божия закон и че понеже единствено чрез вяра ставаме участници в Христовата благодат, то делата ни нямат нищо общо с нашето изкупление.
Но обърнете внимание тук, че послушанието не е само външно съгласие, а служба от любов. Законът на Бога е израз на самото Негово естество. Той е въплъщение на великия принцип на любовта и следователно е основата на Неговото управление и на небето, и на земята. Ако сърцата ни са подновени по Божие подобие, ако Божествената любов е вкоренена в душата, няма ли Божият закон да бъде осъществяван и в живота? Когато принципът на любовта е вкоренен в сърцето, когато човекът е подновен по образа на Този, Който го е създал, тогава се изпълнява новозаветното обещание: “Ще поставя закона Си в сърцата им и ще го напиша в умовете им” (Евреи 10:16). А щом законът е написан в сърцето, няма ли да оформя живота? Послушанието – т.е. служенето и предаността от любов – е истинският критерий за ученичество. Така казва и Писанието: “Това е любовта към Бога – да пазим заповедите Му”. “Който казва: „Познавам Го“, а не пази Неговите заповеди, е лъжец и истината не е в него.” (1 Йоаново 5:3, 1 Йоаново 2:4) Вместо да освобождава човека от послушание, вярата и само вярата е това, което ни прави участници в Христовата благодат и способни да проявим послушание.
Ние не спечелваме спасението чрез послушание, защото то е доброволен и щедър дар от Бога; и този дар трябва да бъде приет чрез вяра. Но послушанието е плодът на вярата. “Знаете, че Той се яви, за да отнеме нашите грехове; и в Него няма грях. Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава; който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.” (1 Йоаново 3:5,6) Ето това е истинският белег, единственото мерило; това е пробният камък. Ако пребъдваме в Христос, ако Божията любов живее в нас, то нашите чувства, мисли, постъпки, ще бъдат в хармония с Божията воля, както е изразена в предписанията на Неговия свят закон. “Дечица, никой да не ви заблуждава: този, който върши правда, е праведен, както Той е праведен.” (1 Йоаново 3:7) А праведността, правдата, се определя посредством образеца на Божия свят закон така, както е изразен в десетте предписания, дадени на Синай.
Онази тъй наречена вяра в Христос, която освобождава хората от задължението им да бъдат послушни на Бога, не е никаква вяра, а дързост. “По благодат сте спасени чрез вяра.” Но “вяра без дела е мъртва” (Ефесяни 2:8; Яков 2:17). Преди да дойде на земята, Исус каза за Себе Си: “Драго Ми е, Боже Мой, да изпълнявам Твоята воля; да, законът Ти е вътре в сърцето Ми” (Псалми 40:8). А тъкмо преди да се възнесе отново на небето, заяви: “Опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов” (Йоан 15:10). Писанието казва: “И по това знаем, че сме Го познали – ако пазим заповедите Му… Този, който казва, че пребъдва в Него, трябва сам да ходи така, както Христос е ходил” (1 Йоаново 2:3,6). “Понеже и Христос пострада за вас, оставяйки ви пример да вървите и вие по Неговите стъпки” (1 Петрово 2:21)
Условието за вечен живот и сега е точно такова, каквото е било винаги – съвсем същото, каквото беше и в рая преди грехопадението на нашите първи родители, а именно – съвършено послушание на Божия закон, съвършена праведност. Ако вечният живот можеше да бъде даден при някое друго условие, по-малко от това, то щастието на цялата вселена би било поставено в опасност. Би се открила възможност грехът с всичките му последици на скръб и страдания да бъде обезсмъртен.
Преди грехопадението за Адам бе напълно възможно да изгради праведен характер чрез послушание на Божия закон. Но той не успя да направи това. Поради неговия грях нашето естество стана също така греховно и вече не можем да направим себе си праведни. Тъй като сме грешни и несвяти, не може да бъдем съвършено послушни на святия закон. Не притежаваме никаква собствена праведност, с която да удовлетворим изискванията му. Но Христос издейства за нас път за излизане от това положение. Той живя на земята всред такива изпитания и изкушения, каквито ние трябва да посрещаме. Живя безгрешен живот. Умря за нас и сега ни предлага да вземе нашите грехове, а да ни даде Своята праведност. Ако Му се отдадем напълно и Го приемем като свой Спасител, колкото и грешен да е бил животът ни, заради Него биваме счетени за праведни. Христовият характер застава на мястото на нашия и ние биваме приети от Бога така, като че ли никога не сме съгрешавали.
Нещо повече – Христос променя сърцето. Той живее в твоето сърце чрез вяра. Трябва да поддържаш тази връзка с Него, като вярваш и като постоянно Му предаваш волята си. Докато правиш това, Той ще действа в теб да желаеш и да действаш според Неговата добра воля. И то така, че да можеш да кажеш: “Животът, който сега живея в тялото си, живея го чрез вярата в Божия Син, Който ме възлюби и даде Себе Си за мене” (Галатяни 2:20). Така каза Исус и на учениците Си: “Не сте вие, които говорите, но Духът на вашия Отец говори във вас” (Матей 10:20). Тогава, щом Христос действа във вас, ще проявявате Неговия Дух и ще вършите същите дела – дела на праведност, на послушание.
Така че у нас няма нищо, с което да се похвалим. Нямаме никакво основание да изпадаме във възторг от себе си. Единственото ни основание за надежда е в Христовата правда – тази, която ни е вменена и изработената от Неговия Дух, действащ в и чрез нас.
Като говорим за вяра, нека направим едно разграничение, което винаги трябва да се има предвид. Съществува вид вярване, което е напълно различно от вярата. Съществуването и всемогъществото на Бога, истинността на Неговото слово – това са факти, които дори Сатана и неговите множества не могат да отрекат в сърцето си. Библията казва, че “и дяволите вярват и треперят” (Яков 2:19); но това не е вяра. Единствено там, където има не само вярване в Божието слово, но и предаване на волята в Негова власт, където чувствата са съсредоточени единствено върху Исус, само там има истинска вяра – вяра, която действа с любов и очиства душата. Чрез тази вяра човекът бива променен по Божи образ. И сърцето, което в старото си неподновено състояние, не се е покорявало на Божия закон, нито пък наистина е могло да се покори, сега намира удоволствие в Неговите святи предписания, възкликвайки като псалмиста: “О, как обичам Твоя закон! Цял ден го съзерцавам” (Псалми 119:97). По този начин правдата на закона се изпълнява в нас, “които ходим не по плътта, но по Духа” (Римляни 8:1).
Има хора, които са изпитали Христовата опрощаваща любов и които истински желаят да бъдат Божии деца, а в същото време съзнават, че техният характер не е съвършен, че животът им е нечист и поради това са готови да се усъмнят дали в действителност сърцата им са подновени от Светия Дух. На такива бих казала: Не отстъпвайте, не изпадайте в отчаяние. Често пъти ще трябва да падаме на колене и да плачем за своите слабости и грешки при нозете на Исус; но не трябва да се обезсърчаваме. Даже ако сме победени от неприятеля, не сме отхвърлени, не сме изоставени или отблъснати! Не! Христос стои отдясно на Бога и винаги се застъпва за нас. Любимият ученик Йоан каза: “Това ви пиша, за да не съгрешавате. Но ако съгреши някой, имаме Застъпник при Отца – Исус Христос, Праведния” (1 Йоаново 2:1). А не забравяйте и думите на Христос: “Сам Отец ви обича” (Йоан 16:27). Той желае да възстанови Своя образ във вас, да ви въздигне до Себе Си, да види Своята чистота и святост, отразени във вас. И ако само пожелаете да Му се покорите, Този, Който е започнал доброто дело във вас, ще го продължи до деня Исус Христов. Молете се по-пламенно; вярвайте по-пълно. Когато стигнем дотам, че да не можем вече да разчитаме на собствената си сила, нека се доверим на силата на нашия Изкупител и да хвалим Този, Който е нашето единствено спасение.
Колкото по-близо идвате до Исус, толкова по-грешни ще изглеждате в собствените си очи; защото духовното ви зрение ще става все по-чисто и вашите несъвършенства ще се виждат все по-ясно и в явен контраст с Неговото съвършено естество. Това е доказателство, че сатанинските измами са изгубили своята сила и вече ви възкресява и раздвижва животворното влияние на Божия Дух.
Никаква трайна любов към Исус не може да обитава в сърце, което не съзнава собствената си греховност. Душата, преобразена от Христовата благодат, ще се възхищава от Неговия Божествен характер; но ако не виждаме собствената си морална уродливост, това е безпогрешно доказателство, че не сме добили представа за красотата и превъзходството на Христос.
Колкото по-малко гледаме да даваме висока оценка за себе си, толкова по-високо ще оценяваме чистотата и красотата на своя Спасител. Всеки поглед към нашата греховност ще ни довежда при Онзи, Който може да прощава; и когато душата, съзнавайки своята безпомощност, се стреми към Христос, Той ще є разкрие Себе Си с цялата Си мощ. Колкото повече съзнанието, че Той ни е необходим, ни довежда до Него и до Божието слово, толкова по-възвишена ще бъде представата ни за Неговия характер и толкова по-пълно ще отразяваме Неговия образ.