„Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра. “ 1Йоаново 5:4

Ако можехме да победим греха, щяхме да поставим край на всички трагедии, които преживяваме в него. Не мислите ли така? Аз съм заинтересован да победя греха, а вие? А знаем, че това ще стане, като се съсредоточим, поставим на фокус Исус. Ето някои неща, които Библията казва за греха и победата над него.

Бог побеждава всеки грях по един и същи начин и това е естествена, спонтанна победа за този, който пребъдва в Христос. Всички форсирани победи са тези, които извършваме сами. И това, което наричаме победа, е само външно. Библията определено ясно заявява, че Бог има сила, че Той желае да ни я даде, да ни предпази от грях. Готов е дори да прости на тези, които падат и преживяват неуспехи в процеса на растене. Днес можем да бъдем благодарни за тези две истини.

Христовата правда включва Божието прощение и силата да победим. Все пак да напомним, че всеки, който побеждава греха, не е нужно да рекламира и известява това и не ще заявява, че е безгрешен. В 1Йоаново 1:8 четем, че всеки, който казва, че не е съгрешил, е лъжец.

Чували ли сте някой да казва, че докато сме на земята, не ще спрем да грешим, но щом мразим греха, всичко е ОК – това ли очаква Бог от нас? Казваме ли подобни неща на убиеца? Съветваме ли го да направи всичко възможно да не убива толкова  много хора и казваме ли, че щом мрази това, което прави, тогава няма проблем, това са Божиите очаквания за него? Даваме ли такъв съвет на лъжците, пияниците, крадците? Трябва ли да се успокояваме със своята представа за „малките“ си грехове?

В 1 Йоанови 5:4 откриваме един от ключовите фактори за победа над греха: „и тая победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра“. Щом научим, че тази вяра е следствие на връзката ни с Христос, че е доверие в някого, който го заслужава, тогава става ясно, че пътят към победата се дължи на непрекъснатата връзка и общение с Христос. Това е пътят, който Той използва, за да ни доведе до истинското покорство.

„Вярата, която действа“ – Морис Венден