„А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си (без причина), излага се на съд; и който рече на брата си „рака“, излага се на Синедриона; а който му рече „бунтовни безумецо“, излага се на огнения пъкъл.“ Матей 5:22
Един ден. докато преподавах уроци върху Библията, забелqзах двама от учениците на задната редица да се целуват. Бях обиден. Ядосан. Изгубих спокойствие. На първо място, не смятах. че това бе подходящото нещо, което трябваше да правят в момента. Второ, всичко видяно се отрази на способността ми да преподавам. Те би трябвало да са толкова възхитени от материала, че дори да нямат време да се целуват. В мислите си аз отидох при тях и им фраснах главите една в друга (но това не беше толкова лесно на практика – имам предвид, че между главите им нямаше достатъчно място).
Все пак аз извърших намисленото. Бях изкушен. Познах изкушението. И точно поради факта, че не зависех от Божията сила в момента, въпреки че бях прав, понеже ме бяха прекъснали, съгреших. Откликнах на изкушението. Мислех си, че беше добра идея. Отговорих на предложението в ума си. И планирах всичко. Но не го извърших. Можах да сдържа гнева си. Всъщност контролирах се толкова добре, че никой в класа не разбра, че бях смутен. Не действах, защото не мисля, че ръководството щеше да бъде впечатлено от моята тактика, ако я разбереше. Не бях сигурен, че това щеше да спомогне за разбирателството ми с останалите ученици. Но все пак бях съгрешил. В Божиите очи бях ударил главите им една в друга. Не преживях победа, въпреки че бях способен да контролирам външните си действия.
Когато говорим за необходимостта от вътрешна победа заедно с външната изява, за да бъде тя пълна, не окуражаваме хората да вършат това, което чувстват, чакайки Бог да ги променя отвътре. А може би това не е никаква опасност, понеже има много себични, егоистични причини поведението ни да изглежда добре поне отвън. Ако някой е достатъчно силен, не ще избере да свърши в ада или да разруши репутацията си, независимо or въпроса за победата в Божиите очи. Но все пак за нас е важно да осъзнаем, че единствената истинска победа е тази, която идва отвътре. Тогава ще осъзнаем нуждата си от зависимост or Бога, която идва като резултат от връзката ни с Исус.
„Вярата, която действа“ – Морис Венден
