„Понеже в Христос Исус нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действа чрез любов.“ (Гал.5:5)
Когато представяме молбите си пред Господа, това трябва да става със смирение, без изтъкване на висши постижения, но с истински глад в душата за Божието благословение. Христос вече знае какво има в сърцето. Трябва да идваме с вяра, за да чуе и отговори на молитвите ни; защото „онова, което не е от вяра, е грях“. Истинската вяра е тази, която действа чрез любов и очиства душата. Живата вяра е действена. Ако отидем в градината и видим, че в растенията липсва жизнен сок, че няма свежи листа, нито плодни пъпки или цвят, няма никакви следи на живот в стъблото или клоните – тогава бихме казали: „Растенията са мъртви. Изкоренете ги от градината, защото са безполезни“. Същото се отнася и за хората, които изповядват християнството, а нямат никаква духовност в себе си. Ако няма следи от религиозен живот, ако няма спазване на Божиите заповеди, тогава е очевидно, че няма пребъдване в Христос – живата Лоза.
Вярата и любовта са съществените, мощните, действените елементи на християнския характер. Тези, които ги притежават, са едно с Христос и изпълняват мисията си. Нужно е винаги да седим в Неговите нозе като ученици и да работим с Неговите дарове на вярата и любовта. Тогава ще носим игото и бремето Му. Тогава Христос ще ни разпознае като Негови. В небето Той ще каже: „Вие сте съработници с Бога“.
Ще запомнят ли нашите младежи, че без вяра е невъзможно да се угоди на Бога? И това трябва да е вяра, която действа с любов и очиства душата.
Не можем да надценяваме стойността на простичката вяра и безусловното послушание. Именно чрез следване пътя на послушанието с проста вяра се усъвършенства характерът.
„Нашият Баща се грижи“, Елън Уайт
