“… който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя.“ Йоан 6:37
Често пъти сме чували идеята, че покаянието е една непосредствена, пълна, абсолютна, окончателна промяна на живота, че оттогава нататък няма да имаме повече проблеми, няма да чувстваме повече слабост, немощ, няма да допускаме повече грешки и неуспехи. А когато проблемите възникват, тогава си мислим, че всъщност не сме били покаяни. Но помнете следното. Покаянието е свръхестествено дело на Светия Дух в човешкото сърце, произвеждащо промяна на отношението към Бога; вместо да бъдем срещу Него, ставаме на Негова страна. Покаянието сътворява в дадената личност нов капацитет за познаване и обичане на Бога – то е повратната точка, началото, но това е всичко. И ни е казано, че имаме нужда да се обръщаме към Бога всеки ден, а не само веднъж завинаги.
Първия път, когато Мария Магдалина чу Исус да говори, не можа да повярва на утешителните Му думи. Религиозните водачи приемаха само добрите, морални църковни посетители, а не грешниците, блудниците и крадците! Това беше нещо повече, отколкото тя можеше да разбере. Със съкрушено сърце си проправи път през тълпата и там, на тази служба на открито, изля сърцето си пред Исус и Му каза за своя товар. Исус я прие. Той се помоли за нея със силни молитви, търсейки присъствието на Своя Отец заради нея. И Мария бе обърната точно там, на място. Товарът на грях и вина я напусна. Обръщането, както обикновено става, дойде, когато тя беше достатъчно отчаяна, за да се откаже изцяло от себе си.
Бихме искали да кажем, че историята завършва тук. Но истината е, че Мария пропадна. Очевидно скоро след като Исус напусна града. Тя стоеше там, където бе, същата тълпа беше около нея. Същите гласове й шушнеха на пазара. Когато Исус не бе в града, Мария намери, че е много трудно да поддържа мира, който бе открила, когато слушаше Неговите думи и когато беше с Него. Но все още притежаваше онова променено отношение към Бога и способността й да Го познава все още беше в нея. И следващия път, когато Исус мина през града, изля пред Него проблемите си и отново Той се помоли за нея. Отново я прие. Библията докладва, че Исус изгонил седем бяса от нея. Но винаги я е приемал, както ще приеме всекиго, който дойде при Него. Именно това отношение на приемане с любов стопи отново сърцето на Мария.
„Вярата, която действа“ – Морис Венден
Photo by Ben White on Unsplash