„А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.“ (2 Кор.3:18).

Когато е вдъхновен от Божия Дух, вярващият вижда съвършенството на Исус и съзерцавайки го, се радва с неописуема радост. В себе си вижда грях и безпомощност; в Изкупителя – безгрешност и безкрайна сила. Жертвата, която Христос принесе, за да ни вмени Своята правда – това е тема, върху която ще размишляваме с все по-задълбочен ентусиазъм. Егото е нищо – Исус е всичко.

Променящата сила на благодатта може да ни направи участници в Божественото естество. Славата на Бога изгрява в Христос и съзерцавайки Го, размишлявайки върху Неговата саможертва, помнейки, че в Него обитава пълнотата на Божеството, вярващият човек е привлечен все по-близо и по-близо до Източника на силата.

Колко важно е да имаме вдъхновение от Божия Дух. Само така можем да видим славата на Христос и да бъдем променени в характера си чрез вяра в Христос. Той има благодат и милост за всяка душа. Когато с вяра гледаме към Исус, нашата вяра пронизва тъмните сенки и ние възхваляваме Бога за Неговата чудна любов, с която ни е подарил Исус Утешителя.

Грешникът може да стане Божие дете, наследник на небето. Може да се издигне от пръстта и да застане прав – облечен в дрехи на светлина. При всяка своя крачка той вижда нови красоти в Исус и се уподобява на Него по характер.

Любовта, изявена към човека чрез Христовата смърт, го подбужда да откликне с благодарност, обич и искрена молитва. Вярващият се променя от благодат в благодат, от слава в слава, докато съзерцавайки Христос, не се оприличи във всичко на Него.

„Нашият Баща се грижи“, Елън Уайт

Photo by Steve Halama on Unsplash