„Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в Господа.“ (Пс.104:34)
Оставете се изцяло в ръцете на Исус. Размишлявайте за великата Му любов и докато мислите за Неговото себеотрицание, за безграничната Му саможертва в името на човека, за да вярваме в Него, вашето сърце ще се изпълни със свята радост, с пълен мир и неописуема любов. Когато говорим с Исус и Го призоваваме в молитва, увереността ни в това, че Той е наш личен, любящ Спасител, ще се засилва; и Неговият характер ще ни изглежда все по-красив.
Можем да се наслаждаваме на богатите пиршества на любовта; и когато напълно вярваме, че сме Негови по осиновение, тогава можем да предвкусваме Небето. Чакайте Господа с вяра! Той привлича към себе си душата ни, когато се молим, и ни помага да усетим скъпоценната Му любов. Стоим близо до Него и можем да имаме сладко общение с Него. Получаваме различни представи за нежността и състраданието Му и сърцата ни се съкрушават и топят при мисълта за любовта, която Той ни е подарил. Чувстваме наистина пребъдващия Христос в душата си.
Нашият мир е като река – вълна след вълна на слава се лее в сърцето ни и ние наистина вечеряме с Исус и Той с нас. Усещаме в пълнота любовта на Бога и си почиваме в тази любов. Никой език не може да я опише – тя е отвъд знанието. Едно сме с Христос, животът ни е скрит с Него в Бога. Имаме увереността, че когато Той – нашият живот – се появи, и ние ще бъдем в Неговата слава. Със силна вяра можем да наречем Бога свой Баща. Независимо дали живеем, или умираме, ние сме Господни. Неговият Дух ни прави подобни на Исус Христос в нрав и поведение; и ние Го представяме пред другите.
Когато Христос пребъдва в душата истински, това не може да се скрие. Той е като воден кладенец, извиращ за вечен живот. Не можем да не отразяваме христоподобието в характера си. И тогава нашите думи и поведение пораждат в останалите хора дълбока, пребъдваща и засилваща се любов към Исус. Така ние изявяваме пред света, че се променяме по образа на Спасителя.
„Нашият Баща се грижи“, Елън Уайт