„Името Господне е яка кула; праведният прибягва към нея и е поставен нависоко.“ Притчи 18:10
„Тези, които осъзнават своите слабости, се доверяват на сила, по-висша от себе си. И докато гледат към Бога, Сатана няма власт над тях. Но тези, които разчитат на себе си, могат лесно да бъдат победени.“ (Е. Уайт, „Ривю енд Хералд“, 16.12.1902 г.)
Щом Сатана няма власт над нас, не ще намираме грешните подбуди за привлекателни. Не казвам, че греховната природа ще бъде унищожена. Но докато притежаваме Святия Дух, няма да отвръщаме на грешните си подтици, макар да сме изкушавани.
Изкушението, когато не намираш предложението да вършиш грешни неща за привлекателно, е изкушение да се отдръпнеш от контрола на небесните сили и да разчиташ на собствените си. Това бе голямото изкушение за Исус.
По време, когато сме изцяло зависими от Бога, удържаме победа над всички грехове. Но растящият християнин е лесно отклоняван от Божия покров.
Исус Навин бе един от най-богоугодните мъже, живели някога. Той бе един от двамата, които имаха достатъчно вяра в Бога, за да пропътуват разстоянието от Египет до Обещаната земя. Преживя Божията сила до такава степен, че можеше да насочи армията си към врага, като я виждаше като неуязвима. С вяра те прекосиха Йордан и преминаха в Обещаната земя. С вяра стените на Ерихон паднаха. Но виждаме Исус Навин, разчитайки на себе си, да напада малко селце и войската да бъде победена през нощта.
Така че израстващият християнин лесно се отклонява. „Сатана съзнава, че и най-слабата душа, която пребъдва в Христос, е по-силна от силите на тъмнината. Затова се опитва да отклони войниците на кръста от тяхното силно укрепление.“ („Великата борба“, стр. 530) Яков говори за това в Яков 1:14. Всеки един е изкушаван, когато се отдели и подмами от собствените си страсти. А когато лъстта се подхранва, води до грях и щом грехът е извършен, носи смърт. Привличането към изкушението носи като резултат изкушения по отношение на други неща. Но щом разчитаме и се уповаваме на Божията сила, не можем да бъдем победени.
