Праведност
Съгрешаваме, защото сме грешни. Не сме грешни, защото съгрешаваме.
Група студенти по медицина трябвало да изучат един труп. Събрали се в моргата и започнали да дискутират проблема.
„Изглежда много блед“, казал първият студент.
„Просто лежи и не прави нищо“, добавил вторият.
„Сигурен съм, че не прави достатъчно физически упражнения, за да е здрав“, отбелязал третият.
„Мисля, че първата ни цел ще бъде да го изправим и пораздвижим, за да му се възстанови кръвообращението“, заключил четвъртият. Започнали да се опитват да убеждават трупа да се раздвижи, но той просто стоял на масата, студен и мълчалив. Не обръщал никакво внимание на казаното.
Естествено това е притча! Вече се досетихте! Но като използваме тази страховита аналогия, нека перифразираме тезис 10: „Трупът лежи, защото е мъртъв. Той не е мъртъв, защото лежи.“ „Поведението“ на един труп произлиза от факта, че е мъртъв. То не е причина за смъртта.
В духовно отношение всички се раждаме мъртви. В Еф. 2:1 Павел казва, че сме „мъртви чрез нашите престъпления и грехове“. Греховните дела, вършени от грешни човеци, са само резултат от състоянието им, а не причина.
Не искам да кажа, че да се греши не е грях! Просто казвам, че не грешенето ни прави грешни. Ако можете на момента да спрете да грешите, това ще ви направи ли праведни? Не! Ще станете само по-благовъзпитани.
В „Животът на Исус“, с. 21 е записано: „Грехът произлезе от себелюбието.“ Помислете за миг. Луцифер бе възвеличен повече от всички небесни ангели. Той бе най-висшето сътворено същество. Но вместо да продължи да търси Бога и да се стреми към общуване с Него, вместо най-висшата му цел да бъде стремежът към прославяне на Бога, Луцифер започна да се стреми към самовъзвеличаване. Грехът не започна с открадването на ябълки от дървото на живота. Началото му бе стремежът към самовъзвеличаване и прославяне на творението вместо на Твореца.
Има един универсален закон: не е възможно да се опитваме да прославяме едновременно и Бога, и себе си. Първият от трите ангели, описани в Откр. 14 гл., идва с вест до всеки народ и племе, език и люде. „Бойте се от Бога и въздайте Нему слава“ (ст. 7). В евангелското дело няма място за човешка слава. Оправданието чрез вяра „се извършва от Бога, Който смачква в праха човешката слава и прави за човека онова, което самият човек няма сила да направи за себе си“ („Свидетелства към проповедници“, с. 456). Поклонението пред личното „аз“ вместо пред Бога е причината за всички следващи грехове.
Човек със силна воля може да контролира поведението си. Но дори и най-силните не могат да променят състоянието си на греховност. „Невъзможно е за нас самите със собствени сили да се избавим от ямата на греха, в която сме затънали. Сърцата ни са зли и ние не можем да ги променим“ („Пътят към Христа“, с. 18).
Всяка външна промяна, която постигнем, отделени от Христос, може да доведе само до собственото ни прославяне и до хвърляне на Божията слава в праха. След това се отделяме още повече от Христовия живот, който ни се предлага чрез връзка и общуване с Него.
Един труп може да бъде умит, сресан и облечен в най-хубави дрехи. Може да не е виновен за нищо. Може дори да е бил изнесен от църква. Но си остава труп! Само нов живот отвътре, даден от Бога, може да осъществи промяна от смърт към живот. Новият живот се приема чрез общуване с Исус. „Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта“ (Римл. 8:2).