Праведност
Грехът (единствено число) – живот далеч от Бога – води до грехове (множествено число), т.е. до вършене на лоши неща.
Има голяма разлика между грях в единствено число, живот далеч от Бога, и грехове в множествено число, вършене на лоши неща. Животът далеч от Бога е основата на греха. Лошите дела, които често наричаме грях, са само резултат от греховното ни състояние.
Понякога разглеждаме проблема отпред назад. Мислим, че лошите постъпки ни отделят от Бога. Истината е, че отделянето от Бога води до лоши постъпки. Грях в единствено число води до грехове в множествено число.
Да погледнем Соломон. Очевидно той започнал царуването си със сърце, съвършено разположено към Бога. Но с течение на годините настъпила промяна. „Защото когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида“ (3Царе 11:4).
Какво се случило със Соломон? Дали е започнал да прави лоши неща и упорствал във вършенето на зло, докато накрая сърцето му вече не било съвършено? Не, точно обратното. Е. Вайт коментира неговото падение: „Всички грехове и крайности в живота на Соломон водят началото си от една голяма грешка: престана да иска мъдрост от Бога и да ходи смирено пред Него“ (АБК, т. 2, с. 1031).
Същото важи и за Ева. Някои мислят, че тя паднала, защото изяла ябълката, а истината е, че изяла ябълката, защото паднала. Още преди да се стигне до случая с плода, в нея вече имало недоверие към Бога и упование в собственото „аз“. Последвалият акт бил само последица.
За отделения от Бога човек може да е необходимо известно време, преди да извърши явен грях. И на Соломон било необходимо време. Също така за този, който търси Бога, е необходимо време, за да постигне победа. Възможно е да търсим Бога и същевременно да израстваме по отношение на поведението си. Но в края на краищата отношението на сърцето към Бога е решаващият фактор както за външните прояви, така и за вътрешния живот.
Ако грехът (живот, отделен от Бога) е причината за греховете (вършенето на лоши неща), тогава откъде идват греховете, след като се стремим към всекидневно общуване с Бога?
В „Животът на Исус“, с. 668 е даден отговор, състоящ се от едно-единствено изречение: „Когато познаваме Бога така, както имаме привилегията да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание.“
Дори когато ежедневно се стремим да Го опознаваме, възможно е да не Го опознаем така, както имаме привилегията да Го познаваме. Затова може да има моменти, когато отклоняваме погледа си от Него. Може да има моменти, когато преставаме да се уповаваме на Него и започваме пак да разчитаме на себе си. Направим ли това, ще се провалим. Но ако продължим да Го търсим, Той ще ни доведе до състояние, при което непрестанно да се уповаваме на Него, така че и в поведението ни да няма грешки.
