Праведност
Всеки, който живее отделен от Бога, живее в грях.
Ако въпросът за греха се крие в областта на взаимоотношенията, а не в поведението, тогава всеки, който живее отделен от Бога, живее в грях. Всъщност дори „добрите“ дела, извършени настрана от общуването с Бога, основано на вяра, са грях. „И всяко [нещо], което не бива от вяра, грях е“ (Римл. 14:23 – ЦП). Описвайки работата на Светия Дух да убеждава за грях, Исус казва: „За грях, защото не вярват в Мене“ (Йоан 16:9). Докато се опитваме да разберем тази истина, нека помислим за двора на една вдовица.
Представете си, че от другата страна на улицата, точно срещу моята къща, живее вдовица. Всеки неделен следобед аз й помагам в градинската работа. Това добро дело ли е или лошо? Вероятно е добро дело, поне така си мислят съседите. Но какво да кажа за сърцето си? Този тезис настоява, че дори да помагам на вдовицата, това би било грях, ако живея отделен от Бога.
Атеист би могъл да реши да помага на съседа си. Това ще го направи ли християнин? Някой, който е просто добър църковен член и няма намерение да прави нищо лошо, но не отделя време за лична молитва, изучаване на Библията и всекидневно общуване с Бога, може да помогне на вдовицата. Но ако действието е извършено настрана от жизнено важните отношения с Бога, сърцето не е наред и постъпката му става греховна за самия него.
Например бих могъл да помагам на вдовицата, за да си помислят съседите, че съм добър човек. Бих могъл да помагам на вдовицата, защото се опитвам да изкупя някакъв минал грях. Бих могъл да помагам на вдовицата, защото съм чул, че е скътала доста пари и се надявам един ден да ме спомене в завещанието си. Отделен от Бога, мотивите ми ще бъдат егоистични, а постъпките ми, добри или лоши, ще бъдат греховни.
Възможно е най-приветливият външен вид да бъде покривало на най-ужасен грях. От много векове насам светът се чуди защо понякога най-слабите и най-грешните отиват близо до Бога, а най-силните и най-благородните Го отхвърлят. Сред апостолите този, който имаше най-голям шанс за успех, стана предател. Религиозните водачи отхвърлиха Исус и Го разпнаха, а бирниците, блудниците и разбойниците станаха най-твърдите му последователи. „Често изкусителят действа най-успешно чрез онези, за които най-малко подозираме, че са под негов контрол… Много образовани хора с висок интелект и изискано поведение, които никога не биха се унижили да извършат нещо, оценяващо се обикновено като безнравствена постъпка, са само шлифована маша в ръцете на Сатана“ („Великата борба“, с. 509). В „Пътят към Христа“, с. 58 е казано: „Стремежът към влияние над другите, както и желанието от наша страна те да ни ценят и уважават, може да доведе до един порядъчен живот. Себеуважението също може да ни накара да избягваме външния вид на злото. И едно себелюбиво сърце може да извърши благородни постъпки.“
Ако сърцето е греховно, порядъчният живот може да бъде само една огромна измама. Кое е по-опасно: тъмна бутилка в килера, на която има череп и кръстосани кости и е пълна с отрова, или бутилка в хладилника, на която има етикет от Пепси, но е изпълнена с отровна течност?
Сега живееш ли в грях? Няма значение дали си слаб и грешащ или си фарисей от фарисеите, подобен на Павел преди да срещне Исус по пътя за Дамаск? Пътят към свобода от греха – независимо дали грехът се изявява в „добро“ или в „лошо“ поведение – е да отидем при Исус за спасение и да не се отделяме от Него. Само Исус може да ни изведе от грях към праведност.
