Вяра
Познаването на Бога води до доверие в Него. Ако не Го познавате, няма да Му имате доверие. Ако Му нямате доверие, не Го познавате.
Необходими са само две неща, за да имате доверие на някой човек. Първо, необходимо е да откриете достойна личност. Второ, трябва да я опознаете. И обратното е вярно. За да загубите доверие, необходимо е след като откриете някоя недостойна личност, да я опознаете.
Докато учех в университета едно лято работих в сервиз за коли. Оттогава нямам никакво доверие в сервизите! Хората, с които работех, имаха хиляди начини за измъкване на пари от нищо неподозиращите клиенти. Усукваха ремъка за перката по такъв начин, че да го повредят и след това казваха на шофьора: „Вижте какво открих. Имате късмет, че го забелязах.“ После прибираха комисионната от продажбата на нов ремък. Често „сменяха“ маслото на една кола, като използваха смененото масло от друга. Така вземаха по две такси за едно масло. След като ги опознах, разбрах, че не може да им се има доверие. Оттогава изпитвам подозрение към всички монтьори по сервизите.
Веднъж спрях на една бензиностанция, за да си напълня резервоара. Бензинаджията дойде до прозореца и ми показа пречупен ремък. Казах му: „Ти си го пречупил, ти го смени.“
Изглеждаше шокиран. „Какво искате да кажете?“
„Някога работех в сервиз.“
„О, разбирам.“
Веднага смени ремъка, без да ми вземе и цент.
Напълно възможно е някъде по света да има честни бензинаджии. Но за да имам доверие на някой от тях, трябва да го опозная много добре. Беглото познанство не би било достатъчно. Необходимо е не само да бъде почтен, но и да имам време да го опозная толкова добре, че да му се доверя.
В Библията се казва, че на Бог може да се има доверие. Но никога няма да Му се доверите, докато сами не Го опознаете. Вече отбелязахме състоящото се от едно изречение изказване от „Животът на Исус“, с. 668: „Когато познаваме Бога така, както имаме привилегията да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание.“ Прибавете и мисълта от „Пътят към Христа“, с. 61: „Послушанието е плодът на вярата.“ Ако е необходимо да познавате Бога, за да Му се подчинявате, и ако послушанието идва от вяра, тогава трябва да познавате Бога, за да имате вяра или доверие в Него.
Понякога забравяме тази истина и започваме да се борим с греха и с дявола. Правим усилия да се подчиняваме, проваляме се, после пак се проваляме. Вярно е, че сме призовани да се борим, но е важно да се заемем точно с тази борба, която е необходима. „Подвизавай се в доброто войнстване на вярата“, се казва в 1Тим. 6:12. Как се подвизаваме в доброто войнстване на вярата? Като направим усилия да опознаем Бога, за да можем да Му се доверим.
Как опознаваме Бога? По същия начин, по който опознаваме и хората. За да се запознаем с някой, са необходими три неща. Първо, да говорим с него. Второ, да го слушаме, когато ни говори. Трето, да вършим съвместно някои неща. Това са съставните части на комуникирането.
Говорим на Бога чрез молитви. Слушаме Го да ни говори чрез Словото Си. Работим заедно с Него, като се включваме в християнски дейности, свидетелстваме и евангелизираме.
Понякога хората се смущават от идеята да общуват с някой, когото не познават. Веднъж един човек дошъл при Х. М. С. Ричардс и му казал: „Не вярвам в Бога.“
„Защо?“, попитал Ричардс.
„Защото не мога да Го видя.“
Ричардс отговорил: „Не вярвам, че имате мозък.“
„Защо?“
„Защото не мога да го видя.“
Използваме много неща, които не можем да видим. Виждали ли сте електричество? Виждали ли сте радиовълни? Освен ако не живеете в Южна Калифорния, едва ли ще видите въздуха, който дишате! Не виждаме вятъра. Не виждаме микробите и бактериите. Не виждаме онова тайнствено нещо, наречено „живот“. Но можем да видим резултатите от всички изброени по-горе неща!
Макар че не можем да видим Бога или да чуем гласа Му посредством технически средства, възможно е да видим действието на Неговата сила. Възползвайки се от средствата за комуникация, които ни е дал, можем да Го опознаем. Когато Го опознаем, научаваме да Му се доверяваме, защото е достоен за нашето доверие.
